Повече от три десетилетия "Хамас" има една и съща брутална идея за победа

През тези три и половина десетилетия, откакто съществува като нелегална бойна групировка, "Хамас" следва последователно жестока стратегия, насочена към отхвърляне на израелското управление, и постига стабилен напредък, въпреки че причинява огромни страдания и на двете страни в конфликта.

Но зашеметяващото нахлуване в Израел през уикенда е най-смъртоносният ѝ ход досега, а безпрецедентният отговор на Израел заплашва да сложи край на 16-годишното управление на "Хамас" в ивицата Газа.

Отговорът на Израел на нападението на "Хамас", при което над 1200 души бяха убити в Израел, а десетки бяха отвлечени в Газа като заложници, вероятно ще донесе много повече смърт и разрушения в Газа, където 2,3 милиона палестинци няма къде да избягат и където 1100 души вече са убити.

Представители на "Хамас" твърдят, че са подготвени за всякакъв сценарий, включително и за продължителна война, и че съюзници като Иран и ливанската "Хизбула" ще се включат в битката, ако Израел отиде твърде далеч.

"Не мисля, че в момента някой знае какъв е крайният изход", каза Тахани Мустафа, палестински анализатор в Кризисна група (Crisis Group), международен мозъчен тръст. Но като се има предвид колко много планиране е имало за нападението, "е трудно да си представим, че не са се опитали да разработят стратегия за всеки възможен сценарий".

Шаул Шай, израелски изследовател и пенсиониран полковник, служил във военното разузнаване, заяви, че Хамас е "предвидил погрешно" отговора на Израел и сега е изправен пред много по-тежък конфликт, отколкото е очаквал.

"Надявам се и вярвам, че Израел няма да спре, докато "Хамас" не бъде победен в ивицата Газа, и не мисля, че това е било тяхно очакване преди операцията", каза Шай за "Хамас".

От създаването си в края на 80-те години на миналия век, в навечерието на първата палестинска интифада, групировката "Хамас" се ангажира с въоръжена борба и унищожаване на Израел. В разгара на мирния процес през 90-те години на миналия век тя извърши десетки самоубийствени атентати и други нападения, при които загинаха стотици израелски цивилни. С провала на мирните преговори и далеч по-смъртоносното второ палестинско въстание през 2000 г. насилието само се засилва.

Нападенията на "Хамас" бяха посрещани с масирани израелски военни нахлувания в окупираните Западен бряг и Газа, които доведоха до много повече жертви сред палестинците. Но след като насилието стихна през 2005 г., Израел едностранно изтегли войниците си и около 8000 еврейски заселници от Газа, като същевременно запази строг контрол върху достъпа до анклава по суша, въздух и море.

"Хамас" заяви, че изтеглянето е оправдание за неговия подход, и през следващата година спечели категорична победа на палестинските избори. През 2007 г., след ожесточени борби, "Хамас" със сила завзе Газа от международно признатата Палестинска власт.

През следващите 16 години, по време на четири войни и безброй по-малки сблъсъци с Израел, които опустошават Газа, "Хамас" става все по-силна. Всеки път тя разполагаше с повече ракети, които летяха по-далеч. Всеки път висшите ѝ лидери оцеляваха, като постигаха прекратяване на огъня и постепенно облекчаване на блокадата, наложена от Израел и Египет. Междувременно тя изгради правителство - включително полиция, министерства и гранични терминали с детектори за метал и паспортен контрол.

А какво да кажем за хилядите убити палестинци, за изравнените със земята жилищни блокове, за рушащата се инфраструктура, за задушаващите ограничения за пътуване, за безбройните отложени мечти в Газа, 40-километровата крайбрежна ивица, заключена между Израел и Египет?

"Хамас" обвинява Израел, както и много палестинци. През годините правителството на "Хамас" се е изправяло само пред спорадични протести, които бързо и жестоко е потушавало.

Ако въоръжената борба на "Хамас" срещу Израел изглежда като провал - или много по-лошо - помислете за алтернативата.

Палестинското ръководство на Западния бряг призна Израел и се отказа от въоръжената борба преди повече от три десетилетия, надявайки се, че това ще доведе до създаването на държава на Западния бряг, Газа и Източен Ерусалим - територии, завзети от Израел по време на войната в Близкия изток през 1967 г.

Но преговорите многократно се проваляха, отчасти заради насилието на "Хамас", но също така и заради непрестанното разширяване на израелските селища, в които сега живеят повече от половин милион израелци. От повече от десетилетие не са провеждани сериозни мирни преговори и Палестинската власт се превърна в малко повече от административен орган в 40% от Западния бряг, където ѝ е разрешено да действа.

87-годишният умерен палестински президент Махмуд Абас е безсилен да спре разрастването на селищата, насилието от страна на заселниците, разрушаването на домове или отмяната на дългогодишните договорености около деликатен свещен обект в Ерусалим. Той оставаше встрани по време на всяка война в Газа - включително и тази - и Палестинската власт е широко разглеждана като корумпиран съучастник на окупацията.

"Палестинците са опитали всичко - от избори до бойкоти, от (Международния наказателен съд) до участие в предполагаем мирен процес", каза Мустафа от Кризисната група. "Имали са едно от най-отстъпчивите ръководства в цялата история на палестинското национално движение и това все още не е достатъчно.“

Все пак мащабът на нападението от миналия уикенд вкарва подхода на "Хамас" в неизследвана територия.

"Не е ясно каква е крайната цел на "Хамас", освен да се бори до смърт или да освободи Палестина", казва Хю Ловат, експерт по Близкия изток в Европейския съвет за външни отношения.

Последната атака бележи "пълен стратегически разрив", казва той.

"Въпреки че в миналото извършваше нападения срещу цивилни граждани и водеше предишни войни срещу Израел, ("Хамас") едновременно с това се включи и в политически процеси", включително в преговори с движението на Абас "Фатах" и дори в негласна координация с Израел, каза Ловат.

"Сега изглежда, че тя напълно е възприела насилието с отворен край като свой дългосрочен стратегически избор."

Изглежда все по-вероятно Израел да започне сухопътна офанзива в Газа. Той би могъл да окупира отново територията и да се опита да изкорени "Хамас", което със сигурност ще бъде дълга и кървава контраофанзива. Но дори и това може да накара групировката, която присъства и в Ливан, и на Западния бряг, да се върне обратно в нелегалност.

А "Хамас" разполага с един ужасяващ коз, който може да накара Израел да се замисли.

"Хамас" и по-радикалната бойна групировка "Ислямски джихад" държат около 150 мъже, жени и деца, които са били заловени и откарани в Газа. Въоръженото крило на "Хамас" твърди, че някои от тях вече са били убити при израелски удари, и заплашва да убие пленниците, ако Израел атакува палестински цивилни граждани без предупреждение.

"Хамас" може да успее - както е правила в миналото - да ги размени за хиляди палестински затворници, държани от Израел, в една несиметрична сделка, която палестинците ще възприемат като триумф, а израелците - като агония.

Израел почти не се сблъска с призиви за сдържаност след нападението на "Хамас", но това може да се промени, ако войната се проточи.

В крайна сметка двете страни могат да се върнат към статуквото: примирие с международно посредничество, при което "Хамас" ще управлява опустошената и зависима от помощи Газа, а Израел ще удвои сигурността по границата си.

Това също би изглеждало като победа, поне за "Хамас".

По БТА