Повишение на минималната работна заплата

1/ Минималната работна заплата в страната се увеличава от 85 лв. на 100 лв., стана ясно от обявените от премиера икономически мерки. Увеличението ще стане факт от началото на октомври. Според правителството това е "съществено увеличаване на доходите на най-ниско платените българи".

Повишаването на минималната работна заплата (МРЗ) наистина може и да означава увеличаване на тези доходи, за чието изчисляване тя служи като база. Това най-вече са получаващите обезщетение за безработица и социални помощи. Според статистиката на социалното министерство, около 700 000 души се осигуряват върху МРЗ. По обективни причини (свързани предимно с данъчно-осигурителната тежест) голяма част от тях получават значително по-високи доходи "на ръка". За тях увеличението практически не означава нищо. Освен че изкарва "на светло" малко по-голяма част от дохода им.

2/ Не така стои въпросът обаче от гледна точка на самоосигуряващите се. Всеки месец те превеждат социални и здравни осигуровки, чиято долна граница е две МРЗ, а горна-10 МРЗ. Увеличаването на МРЗ от 85 на 100 лв. на практика означава увеличаване на минималните месечни осигурителни вноски от 59.5 лв. ( 49.3 лв. социална осигуровка и 10.2 лв. здравна) на 70 лв. (58 лв. социална и 12 лв. здравна осигуровка). По отношение на максималните месечни осигуровки увеличението е от 297.5 лв. (246.5 лв. социална и 51 лв. здравна) на 350 лв. (290 лв. социална и 60 лв. здравна). От друга страна, заплащането на свободните професии се определя от пазара и промените на административно определяната МРЗ по никакъв начин не се отразява на номиналните им доходи. На практика това означава, че повишаването на МРЗ от октомври ще намали с 18 % реалните доходи на 176 000 самоосигуряващи се българи заради по-голямата осигурителна тежест (евентуалните данъчните облекчения, които биха смекчили този ефект, ще влязат в сила чак в началото на следващата година).

3/ За всички българи повишаването на МРЗ автоматично означава повишаване на редица такси и глоби, чиито механизъм на формиране е обвързан с нея. Типичен пример е потребителската такса за медицински преглед.

4/ Минималната работна заплата е административна величина, определяна по административен път. Тя е изпразнена от каквото и да било икономическо съдържание. Както нееднократно сме коментирали, в условията на свободен пазар цената на труда отразява производителността на работника. Ако правителството по административен път принуждава предприемачите да плащат повече, отколкото определя производителността на работника, то крайния ефект е или ограничаване на стопанската дейност, или неформална заетост. А това е риск, който правителството едва ли би било склонно да поеме. В този смисъл далеч по-разумна изглежда идеята за фиксиране на постоянен осигурителен доход, който да не се влияе от промяната на МРЗ. Това ще облекчи както самоосигуряващите се при планирането на данъчно-осигурителните плащания, така и работодателите при планиране на разходите за труд в един по-дълъг период.