Позициите на Борис Джонсън, героя на Брекзит, отслабват все повече

Той бе героят на Брекзит, осигурил на консерваторите историческа победа през 2019 г. Две години по-късно Борис Джонсън, вече не тъй силен, може да стане британският премиер с най-кратък мандат в новата история.

Доскоро никакви скандали, никакви критики не можеха да засегнат този политически акробат, забързан и невъзмутим лидер без особен вкус към подробностите или истината.

От началото на декември нещата рязко се обърнаха в хода на разкритията за обилно полетите гуляи на Даунинг стрийт - официалната му резиденция, по време на коронавирусните локдауни, когато британците бяха лишени от правото да държат ръката на умиращи роднини или да канят хора у дома си.

Той отричаше, извиняваше се пред парламента, но това не промени нищо - анкетите тръгнаха надолу и сочеха вече 10 пункта преднина за лейбъристката опозиция. Зачестиха призивите да подаде оставка, включително в собствения му консервативен лагер. От млади депутати изтекоха данни за сговор, целящ да го прогони.

Вътрешното разследване бе към края си, когато във вторник 57-годишният министър-председател, русокос и невчесан, изгуби всякаква надменност, обяснявайки в телевизионно интервю как "никой не му казал", че това парти в градините на Даунинг стрийт, на което той останал за 25 минути, не е било работна среща.

Вчера Борис Джонсън навърши две години и 179 дни на кормилото на властта. В съвременната история трябва да стигнем до лейбъриста Харолд Уилсън през 1976 г., за да открием по-къс мандат (2 години и 33 дни).

Рязко падение

Падението е рязко за човека, освободил Обединеното кралство от Европейския съюз и обещал на подвластните му хора лъчезарно бъдеще, имитирайки изговора на Чърчил.

Борис Джонсън демонстрира обаче и по-спорни страни на своята личност, щом бе обвинен по-специално в непредвидливост при първоначалните си действия спрямо ковид, преди да започне стабилна ваксинационна кампания. Ковид взе над 152 000 жертви в Обединеното кралство и той самият без малко не умря от него.

Управлението му през периода след Брекзит също неведнъж е наричано безразборно.

И докато той все още брани визията си за една страна, носеща на всички "възход", инфлацията е най-високата от 30 години - 5,4 на сто годишно. Цените на енергията избухват и противно на първоначалните ангажименти социалните вноски ще нараснат, за да се финансират здравните служби. Обещал бе и контрол върху имиграцията, но през 2021 г. броят на нелегално пристигащите с корабчета нарасна тройно.

Твърде малцина вярват, че "Тефлоновия Борис" може да оцелее. Роден в Ню Йорк на 19 юни 1964 г., той от момченце искал според сестра му Рейчъл да стане "кралят на света".

Прекарал част от детските си години в Брюксел, където баща му е европейски служител, той се движи по разчертания маршрут на британския елит - отива в Итънския колеж, после в Оксфордския университет. После се впуска в журналистиката, пише за "Таймс", който го уволнява след година за измислен цитат. "Дейли телеграф" го подхваща и го командирова в Брюксел; от 1989 до 1994 г. той сипе оттам неточности, излагайки на присмех европейските институции. Още тогава обича борбите на мнения и променя своите неведнъж.

През 2001 г. Борис Джонсън е избран за депутат, а през 2008 г. изтръгва лондонското кметство от ръцете на лейбъристите. Остава там осем години и добива международен престиж, подпомогнат от Олимпийските игри.

От 2016 г. заема позиция в полза на Брекзит, което го нарежда сред основните фигури в кампанията за излизане на страната от ЕС. Става шеф на дипломацията през управлението на Тереза Мей и през юли 2019 г. става неин приемник на премиерския пост, а след няколко месеца свиква предсрочни избори. С простия лозунг "да осъществим Брекзит" той получава най-голямото консервативно мнозинство след събраното от Маргарет Тачър през 80-те.

Частният му живот е съвсем подходящ за подобна фигура. След първия си брак, изтраял няколко месеца, той се жени още два пъти - през 1993 и 2020 г. Има поне седем деца; двете най-малки са от сключения през 2020 г. брак с Кари Саймъндс, бивша служителка в политическите комуникации.

По БТА