Позиция на БЪЛГАРСКАТА МЕДИЙНА КОАЛИЦИЯ по проекта за ЗРТ

За пореден път българската медийна общност е поставена пред свършен факт - проект за нов Закон за радиото и телевизията, изготвен при пълна липса на прозрачност и внесен в парламента с очевидното намерение да премине през парламентарните процедури колкото се може по-бързо, без "излишни дискусии". При това вносителите си позволяват да заблуждават общественото мнение, че законопроектът е изготвен и се предлага след широк обществен дебат и въз основа на предложения на целия медиен сектор.

Заблуждават го и в още нещо - че създават модерен европейски закон, при положение, че нито една от темите в развитието на общностното право и на предстоящата ревизия на Конвенцията за трансгранична телевизия не е отразена в новите текстове.

Внесеният сега законопроект не само не създава нови гаранции за развитието на независими електронни медии, но увеличава възможностите за намеса на политически и икономически корпоративизъм в медийната регулация, в дейността на БНТ и БНР и в предстоящото преразпределение на ефира.

Изправени сме пред пореден опит за поставяне на електронните медии под контрол, при това маскиран зад злоупотребата с идеи, лансирани от неправителствените организации в сектора и от професионалната общност, като гражданска квота в регулаторния орган или реабилитацията на обществения характер в управлението на обществените медии.

В какво се състои злоупотребата: с въвеждането "на хартия" на тези идеи заедно с технология за реализацията им, която ги обезмисля и дори преобръща.

Предложената нова "формула" за конституиране на регулаторния, освен че свива президентската квота и предпоставя "декоративната ѝ роля", превръща новата "гражданска квота" в още една парламентарна квота, пряко подчинена на Медийната комисия.

На практика съотношението между избраните от парламента и назначените от президента членове на регулаторния орган става осем на три, с което бъдещият НСЕМ ще влезе в безпрецедентна досега зависимост от парламентарното мнозинство.

Като се прибави и:

  • освобождаването от съдебен контрол на важни решения на НСЕМ (в новия проектозакон регулаторният орган се нарича Национален съвет за електронни медии)
  • възможността за предсрочно прекратяване на мандата на членовете на НСЕМ от държавните институции, които са ги назначили или избрали
  • изключването "по условие" от НСЕМ на експертната и академичната мисъл (въведено е задължително изискване за 5 години стаж в електронна медия)
  • поредното отлагане на проблема за независимото финансиране на обществените медии и прехвърлянето му към изпълнителната власт
  • подчертаната тенденция към засилване на държавното начало в дейността на БНТ и БНР

Става ясно, че текстът на законопроекта в този му вид съдържа пряка заплаха за свободата на словото в България.

Проекцията на политическата конюнктура непосредствено се пренася и в тъй нареченото "обръщане на управленската пирамида" на БНТ и БНР. В предишния, предварително отхвърлен, проект на депутата Иван Павлов (който не бе внесен в Парламента поради острите протести на медийната общност) все още можеше да бъде открит някакъв демократичен смисъл в начина на конституиране, избиране и субординация на управленските органи.

Според новото предложение е очевиден стремежът техните фигури и особено тази на генералния директор да се превърнат в пионки, лесно подвластни на външен натиск. Ето защо може да се твърди, че законопроектът в своята същност зачерква самата идея за независими обществени медии.

Проектът представлява сериозна крачка назад и по отношение на друг основен принцип на европейската медийна регулация - равнопоставеността на медиите.

Абсурдното предложение частните обществени медии да бъдат регистрирани само като "юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност" поставя априори тези медии в неравностойно положение. Премахва се и възможността обществено значими проекти на частни медии да бъдат финансирани от фонда, набиран от такси.

В новия проектозакон не са отразени и жизненоважни за раздробения радиопазар в България възможности за сливане, окрупняване и икономическо развитие на частните оператори. Вместо това БНТ и БНР получават възможности за тройно финансиране - от увеличено рекламно време, държавна субсидия и проценти от обществените такси. Отделно от това те се освобождават от плащане на лицензионни такси, съдебни такси и разноски. Всичко това - в условията на стесняващ се рекламен пазар. Така, противно на твърденията на своите вносители

На практика проектозаконът е антипазарен и антилиберален

Вносителите твърдят, че законът трябва да бъде приет много бързо, за да се предотврати спирането в края на този месец от Комисията за регулиране на съобщенията на около 40 радио- и телевизионни станции с изтекли лицензи или работещи с временен статут. В новия проект този проблем е частично решен в една от преходните разпоредби. Всъщност "автори" на възникналия проблем са самите вносители на новия проектозакон. Още при първите поправки на ЗРТ през есента на 2001 г. не беше приета съответната разпоредба, която би отстранила проблема. От друга страна, близо година и половина процесът на лицензиране и обжалваните конкурси са блокирани чрез изкуствено създаден нормативен дефицит. Проблемът с въпросните радио- и телевизионни оператори можеше да се разреши чрез приемане на предложената поправка в преходните и заключителни разпоредби на действащия закон от члена на Медийната комисия от "Коалиция за България" Иво Атанасов. Приемането на такава поправка е наложително незабавно и то не бива да се обвързва с приемането на нов закон.

Предложеният законопроект е недемократичен и унизителен не само за медийната общност, но и за страната ни. Евентуалното му приемане би имало единствен резултат - засилен политически контрол и натиск върху медиите.

Българската медийна коалиция, Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори и фондация "Група на медийните юристи" през есента на миналата година внесоха в парламента своите бележки и предложения по повод предишния, предварително отхвърлен, проектозакон, представен от депутата Иван Павлов. Нищо от тях обаче не е взето предвид в новия проект. Ето защо Българската медийна коалиция категорично се разграничава от поредния медиен законопроект и не желае името и авторитетът на коалицията да бъдат използвани като алиби и параван за действия, противоречащи на нейната мисия.

ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ ПО ПРОЕКТА ЗА НОВ ЗРТ
от юридическа гледна точка

Конституиране, състав и правомощия на НСЕМ

1. Опорочена е изцяло идеята за гражданска квота при формирането на регулатора. Подменя се смисълът на участие на гражданския сектор и той се заменя с директен избор на три лица, дори не от Парламента, а от Комисията по медии. В закона трябва да се отрази най-малко следното:

  • изисквания към организациите, имащи право да номинират и избират - само неправителствени медийни и журналистически организации, регистрирани по ЗЮЛНЦ, чиито цели и дейност са насочени към развитието на независимите медии в България и гарантиране свободата на словото и присъстват в уставите им с минимум три години доказан опит в областта на медиите и ниво на представителност - брой членове и ефективно упражняване на дейност
  • процедура за избор

2. Основно изискване е членовете на НСЕМ да имат 5-годишен стаж в телевизия или радио. Това противоречи на европейското изискване за независимост на регулатора от операторите и изключва от кръга лица, които могат да бъдат номинирани - голям брой експерти и теоретици, работещи като преподаватели, консултанти и др.подобни.

3. Две нови правомощия на НСЕМ следва да бъдат коригирани

  • правото да определя квоти за местни и/или регионални обществени оператори - това трябва да е определено предварително в Стратегията за развитие на радио и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване.
  • правото да организира изучаването на обществената оценка за дейността на радио- и телевизионните оператори и на техните програми - това е типично социологическа дейност, която няма нищо общо с целта на закона по отношение правомощията на НСЕМ

4. Съдебен контрол над решенията на НСЕМ

  • обжалването на решенията на НСЕМ за издаване и отнемане на лицензии не спира изпълнението им - това противоречи на общото правно правило по ЗАП (Law for Administrative Proceedings) и ЗВАС (Law for the Supreme Administrative Court); има трайна и мотивирана практика на ВАС (Supreme Administrative Court) в това отношение
  • решенията на НСЕМ за избор на изпълнителен директор и съвети на БНТ и БНР не подлежат на съдебен контрол - разпоредбата е противоконстутиционна

Финансиране на радио- и телевизионните оператори

Два са основните проблеми:

1. За пореден път частта за реклама и спонсорство не е хармонизирана изцяло с Европейската конвенция за трансгранична телевизия. Това създава три групи проблеми:

  • правни - кой акт да бъде прилаган при положение, че и двата са част от вътрешното право, Конвенцията е дори от по-висок ранг чл. 5 Конституция и уреждат едни и същи обществени отношения - упражняване на телевизионна дейност
  • съдържателни - излишната рестриктивност на ЗРТ пречи за гъвкавото позициониране на рекламите, съобразно съдържанието и развиването на сюжетната линия на съответното предаване или филм.
  • финансови - частните оператори се издържат само от реклама и нейното излишно ограничаване ги лишава от източници на финансиране, което влияе върху финансовата им стабилност и качеството на програмата. Например какво мотивира оператора да прави детски предавания при положение, че рекламата в тях е категорично забранена, а същевременно ЗРТ съдържа куп разпоредби, регламентиращи съдържанието на реклами, предназначени за деца?!

2. Начинът на финансиране и преференциите за БНТ и БНР.
Т.нар. национални обществени медии се финансират от:

  • държавна субсидия, която предоставя всички необходими средства за дълготрайни материални активи и средства по норматив за час програма чл. 52, ал. 5
  • приходи от такси, събирани от домакинствата и всички юридически лица в България; изрично е записано, че те не се включват в държавната субсидия чл. 53, ал. 3
  • увеличено рекламно време - 20 минути за БНТ без ограничение за прайм-тайм
  • изобщо отпада ограничението за рекламно време и става 12 минути на час, когато се излъчват предавания,
  • отразяващи прояви на изкуството, културата и спорта с общонационално и международно значение, определени като такива с решение на НСЕМ" чл. 103, ал. 2 1

Същевременно са освободени от заплащане на

  • лицензионни такси
  • съдебни такси и разноски - чл. 52, ал. 9

Това води до два големи проблема, свързани със свободната и лоялна конкуренция.

Разполагайки с такива огромни средства и участвайки същевременно на конкурентния пазар, двата обществени национални оператора стават нелоялни играчи както на рекламния, така и на пазара за програми, филми и спортни събития. Примерите са много: Световното първенство по футбол '2002, закупуването на филми, вътрешното футболно първенство и т.н.

Частните обществени оператори - абсолютно неконкурентоспособни

1. Ненужно изискване относно правно-огранизационната им форма - те могат да бъдат само юридически лица с нестопанска цел

2. Лишени са от всякаква възможност да кандидатстват за финансиране от бюджета, събран от обществени такси, когато правят обществено-значими проекти, а същевременно рекламното им време е 6 минути на час и не ползват нито едно от облекченията, предвидени за БНТ и БНТ

Заварените положения - операторите, работещи по § 14 и § 16 ПЗР ЗД

Предвидените разпоредби отново частично разрешават проблема като дават временна отсрочка на лицата, работещи по реда на тези разпоредби. Справедливостта изисква тези по § 14, в случай, че са изпълнявали закона и отговарят на изискванията му да бъдат прелицензирани без конкурс, тъй като те работят на базата на валидни официални документи, издадени по реда на тогава действащото законодателство. Няма правна и житейска логика тези лица да се явяват на конкурс за законосъобразно представените им от държавата честоти. Техните случаи трябва да се приравнят на продължаване на срока на лицензиите.

За операторите по § 16 трябва най-малко да бъде предвиден приоритет при оценяване в бъдещите конкурси, тъй като това са лица, които са развили мрежи, наели хора и упражнявали дейност и вината е изцяло на държавата, че те толкова години не са узаконили формално дейността си.

Други проблем

1. Обозначаването на външните продукции - излишна тромавост на програмата с неясен мотив

2. Забраната за свободно прехвърляне на дялове и акции до 49 на сто законът изисква на 10 на сто да се иска разрешение от НСЕМ показва непознаване динамиката на пазара и несъобразяване с крещящата нужда от окрупняване на радиопазара на пазарен принцип. Изключват се продажбите на борсата.

3. Значително завишените санкции не отговарят на тежестите на нарушението, в определени случаи са приложени към норми, чието съдържание подлежи на субективно тълкуване, не е еднозначно и дава възможност за административен произвол.

4. Определението за порнография - широко, неясно и непрецизно. Следва да му се обърне сериозно внимание най-малко поради взаимодействието на два факта: съдържанието на съвременните филми и това, че излъчването на предавания съдържащи порнография е основание за отнемане на лицензията!

1 Това не е решението на НСЕМ за изготвяне на списък на събитията с важно обществено значение - чл. 18, т. 19. Това е еднократен акт, да речем веднъж годишно, докато решенията по чл. 103 може да се вземат ад хок и са само за събития, излъчвани от БНТ и БНР. Вж също допълнителната разпоредба т. 14

Споделяне

Още от България