Правителството говори по-често за голф, отколкото за иновации

Провеждащият се в София за пета поредна година Национален иновационен форум за пети пореден път достигна до едни и същи заключения – в България науката, технологиите и иновациите не са приоритет, липсва стратегия и политически ангажимент на държавата и, като резултат, няма подобряване на иновационния потенциал на страната.

Традиционният патрон на форума, президентът Георги Първанов, констатира, че предприетите през последните години мерки не дават осезаеми резултати и не водят до рязко подобряване на иновационния потенциал на страната, на бизнеса, на научните и образователните среди. По думите му, наред с изоставането във финансирането, особено от страна на частния сектор, в мотивацията на изследователите, в структурата и управлението, една от основните причини за стагнацията в областта на иновационните процеси е отсъствието на концентрация на ресурсите в тези направления.

"В правителствените решения през последните години много по-често се среща думата "голф", отколкото терминът "иновации", каза Огнян Шентов, председател на Фондация "Приложни изследвания и комуникации", която организира форума.

Шентов отбеляза, че продължава да липсва единен център на политически решения, който да координира националната иновационна, технологична и научна политика. Според него е необходимо да се създаде силна структура в лицето на специално министерство или агенция за наука, технологично развитие и иновации при МС.

Освен това страната е сред малкото европейски държави, която няма инструмент за съфинансиране на проектите, спечелени от български организации по Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации на ЕС.

Шентов отбеляза, че за поредна година се отчита необходимостта страната да повиши иновационната си активност и да определи своя интерес и възможности за участие в рамковите и оперативните програми на ЕС. По думите му предприетите досега мерки остават изолирани без обща стратегия и не водят до осезаемо подобрение. Той цитира данни, според които България е отделила половин процент от БВП за научно-изследователска и развойна дейност. Средно за страните от ЕС тези разходи са около един процент от БВП, а в Лисабонската стратегия са заложени три процента.

По думите на Шентов науката и иновациите не са се превърнали в национален приоритет, а те до голяма степен зависят и са функция от политическия ангажимент на държавата.

След като призна, че "правителството е в дълг към иновациите и към този сериозен ангажимент към бъдещето на България", вицепремиерът Меглена Плугчиева обяви, че тази година ще бъдат открити две процедури в подкрепа на иновативните предприятия по линия на оперативната програма "Конкурентоспособност" на обща стойност близо 40 млн.лева. Става дума за подбор на проекти за подкрепа на стартиращи иновативни предприятия с бюджет 19,5 млн.лева и за подбор на проекти за развитие на стартиращи иновативни предприятия чрез подкрепа за внедряване на иновативни продукти, процеси и услуги  със същия бюджет. Финансиране ще има и по оперативна програма "Човешки ресурси", каза вицепремиерът.

По данни на Фондация "Приложни изследвания и комуникации" за периода 1998 - 2007 г. разходите за научно-изследователска и развойна дейност в България са намалели с почти 16 на сто, а  в ЕС са нараснали с 2,2 на сто.

Индексът на иновативност на българските предприятия показва, че за две години (2006 - 2008) общият брой на предприятията, които осъществяват иновации в България, се е увеличил с между 3 и 9 процентни пункта.