Правителството на Н.В. министър председателя

Няма значение дали към министър-председателя ще се обръщат с "В.В.", "министър-председателю", "г-н..." или по някакъв друг начин. Най-лошият вариант - Симеон Втори да не поеме отговорността, съответна на очакванията на избирателите - е преодолян. С това правителството получи шанс да работи координирано и да устоява на раболепие и корумпиращи влияния.

Без министър председателя, средната възраст на членовете на неговия кабинет е около 45 години. Вицепремиерите са под 40 години. Това е правителството с най-млади досега министри, отговарящи за важни ресори като икономика, финанси, околна среда, пазар на труда и регионално развитие. Като експертиза то превъзхожда първото правителство на г-н Костов и прилича на неговия променен през 1999 кабинет. А това без съмнение са най-добрите екипи, управлявали страната след 1989-та.

Има обаче и съществени предимства

Всички членове на кабинета говорят добре или поне сричат чужди езици. И това е прецедент в по-близката история. България досега бе единствената страна-кандидатка за ЕС (а и на Балканите) с държавници, които говорят само на майчиния си език.

За първи път министър на труда е личност от бизнеса - не човек от администрацията или на синдикатите. По-високата подвижност на пазара на труда ще бъде от полза на всички.

Министрите на икономиката и финансите имат предимството да виждат страната в сравнителна перспектива. Предполагаемата парламентарна подкрепа от двете съответни комисии също може да се смята за подплатена с нужната компетентност.

Рисковете, свързани с преходния период, изглеждат преодолени. Вероятно е подписване на ново споразумение с МВФ. То ще бъде известна гаранция срещу безсмислени експерименти и ще позволи да се оправдават непопулярни мерки и неизпълнение на предизборни обещания. В основни линии служителите с опит (а и някои политически назначения, най-вече в областта на преговорите с ЕС) са запазени.

Съставянето на добър (балансиран и изпълним) бюджет за следващата година вероятно изисква участието на досегашните зам.министри и ключови експерти от министерството на финансите. Новият министър показва прибързаност на оценките и обещанията, но тези недостатъци са поправими. След няколко години нормален ритъм в съставянето на бюджета, уменията на администрацията, нужни за оценката на завареното положение, ще са налице. Изглежда, че част от излишъците (129 милиона) ще отидат за повишаване на заплатите на самата администрация, а част - за субсидия на общините.

Не са изключени изненади

Министърът на администрацията (отговарящ между другото за държавните поръчки и достъпа до информация) е един от малкото кметове без информационен център или прес-секретар, обичащ да повтаря - аз съм информацията. Предвид на типичните за търговете и поръчките въпроси, свързани с публичността, това назначение е доста странно.

Общо взето, разликата между кабинети на класически политически партии и такива на политически движения е в обстоятелството, че при първите в общи линии се знаят ценностите и резервоара от хора, а при вторите - не. От този характер на кабинета ще идват изненадите. Ценностите и моралът на неговите членове тепърва ще се разкриват.

Рискът за икономиката (и съответно пред благополучието на гражданството) се състои във възможността кабинетът да се поддаде на изкушението да облагодетелства едни за сметка на други. Тогава партийният клиентелизъм на предшествениците ще стане безпартиен, но и по-непрозрачен.

Бизнесът изобщо, когато говори за интереси, има предвид изключителни права. Рано или късно навсякъде, а у нас това е правило, се стига до повече или по-малко успешен опит за смесване (и политическо закрепване) на тези права с монопола на държавата, където и доколкото го има.

Начините на предотвратяването на този риск са извън типичната стопанска политика. Но те имат важни последици за производството на благосъстояние, растежа и доходите. Става дума за приложението на простия принцип, че всички имат еднакво право на достъп до информация, справедливо съдопроизводство и правителствени поръчки.

Шансовете за успех са значителни, рискът се нарича придворно лицемерие

Партийните правителства на България не бяха в състояние да постъпват така. Симеон Втори и неговите министри ще трябва да положат значителни усилия. В това отношение деловата биография на много от тях може и да пречи, и да помогне. Сблъсъкът на различни интереси може да се превърне в механизъм на обсъждане и приемане на решения, които са в интерес на всеки гражданин на страната.

Освен ако, нека повторим, партийното лицемерие не бъде заменено с безпартийно и придворно лицемерие. Тълкуването на събитията също е част от действителността: общественото мнение може да осъжда предполагаеми подкупи за министър-председателя, но може и да не се дразни от подаръци за "Н.В."

Извън този риск, шансове за успех са значителни. До голяма степен те произтичат от успехите на предшествениците, но персоналният състав на правителството позволява достигнатото бързо да се доразвие.

* Статията е публикувана в "Преглед на стопанската политика", седмичник на Института за пазарна икономика