Правителството предвижда трудна приватизация на БТК

Анализът на състоянието на БТК е показал, че тя в момента по редица показатели е далеч от представите за модерен телеком и това прави трудна приватизацията ѝ, каза заместник-министърът на транспорта и съобщенията Николай Николов на пресконференция в Министерството на транспорта и съобщенията, на която бе отчетена работата на новия екип на министър Пламен Петров за първите сто дни.

Заради забавената приватизация не е започнал процесът на преструктуриране, БТК не е модерна компания, мрежата е в много лошо състояние, не конкурентна в областта на предоставянето на Интернет, мобилни и допълнителни услуги. Според Николов в момента едва 15% от мрежата на БТК е цифровизирана.

В началото на 90-те години България е била с три пъти по-добри показатели по разпространение на телефонни постове в сравнение с Унгария, но вече ни е достигнала, като при това е постигнала 80% цифровизация на мрежата си. За да се достигне 80% цифровизация на мрежата на БТК са необходими инвестиции от около 400 милиона долара, което ще един от ангажиментите на бъдещия нов собственик на компанията.

Като изключително негативен показател Николов посочи неконкурентноспособността на БТК. Четири-пет частни компании доминират като доставчици на Интернет-услуги у нас, те са изключително активни напоследък при предлагането на услугата пренос на глас по Интернет и това става при монопол на БТК в преноса на Интернет.

Според Николов при бъдещата приватизация на компанията проблеми ще създават и все още съществуващите структури на МВР и МО. Решението там, където тези звена не се използват, да се закрият, техниката да се прехвърли на собственика и 1800 човека, занимаващи се с поддръжката, да бъдат пренасочени на друга работа.

Според Николов щатът на БТК е раздут. Сега там има 25 350 души персонал. По разчети на министерството оптималният брой при сегашното състояние на мрежата и услугите е около 16 000 души, а при цифровизация тази цифра ще падне на 11 000 до 13 000 души.

Сегашната тарифа на Държавната комисия по далекосъобщения е оскъпила нереално стойността на третия GSM-оператор у нас до 280 милиона лева и при тези условия е непосилно и неизгодно БТК да кандидатства за неговото получаване.

Николов смята, че България изостава в освобождаването на честотен ресурс за трети GSM-оператор. Той съобщи, че в националния честотен план UMTS-лиценз е предвиден за края на 2004 или началото на 2005 година. Това било недопустимо, защото така страната изостава от европейските тенденции, например Румъния планира пускането на такъв лиценз за края на тази година.

Като една от причините за недоброто финансово състояние на БТК Николов посочи големите загуби - от около 50 милиона лева годишно в периода 1998-2000 година, от кражба на трафик и нелегален пренос на глас по Интернет. Заместник-министърът отчете, че от началото на тази година има подобрение на защитата.

Лошото състояние на "Мобиком" също ще създаде затруднения при приватизацията на БТК, е мнението на Николов. Заради това, че не бил намерен начин за цифровизацията на аналоговия сигнал на "Мобиком" и заради лошо управление сега дружеството, в което държавата има 51 на сто участие, е с над 35 милиона лева дълг, а "Кейбъл енд Уйърлес" оказват натиск за продажба на дяловете си от 49% на нереалистично високи цени.

Като негативна тенденция в международен план, която създава неблагоприятни условия за приватизацията на БТК, Николов посочи влошеното състояние на големите телекоми като "Дойче телеком" и KPN. През март миналата година акциите на "Дойче телеком" са се търгували за над 100 евро, а в момента струват около 17 евро, акциите на KPN от 70 евро са паднали на под 10 евро. "Дойче телеком" има дълг от над 65 милиарда евро - над пет пъти БВП на България. Това е състоянието на потенциалните купувачи на БТК и ние сме принудени да продаваме в тази ситуация, заяви Николов.

Като предприети стъпки за развитието на телекомуникациите у нас той посочи договореното при неотдавнашното посещение на Пламен Петров в Румъния прокарване на втори оптичен кабел между България и северната ѝ съседка при втория мост на Дунав и подписания меморандум с Гърция и Кипър за съвместно разработване и изстрелване на спътник на 1,2 градуса West до 2004 година с цел осигуряване на допълнителен пренос чрез спътник на ТВ програми и данни.

© Copyright Mediapool