Преди визитата в София македонският президент постави въпроса за националните малцинства

Все още откритите въпроси в отношенията между България и Македония са свързани "с националната, културната идентичност, с положението на националните малцинства, техния статус и права", заяви македонският президент Бранко Цървенковски преди първото си официално посещение в България като държавен глава на Македония.

Първанов: Поемаме конкретни ангажименти към Македония за НАТО

Ако погледнем обективно на нашето общо минало и особено на нашето общо културно-историческо наследство, ще видим, че много повече са събитията, които ни свързват, отколкото тези, които предизвикват разногласия, казва българският президент Георги Първанов в интервю за Македонската информационна агенция (МИА).

Вярваме, че това минало и наследство ще залегнат в основата за едно ново сближаване между двете страни, изтъква Първанов и изразява увереност, че в близко бъдеще България и Македония ще бъдат съюзници и партньори както в НАТО, така и в ЕС.

Той посочва, че България ще поеме конкретни ангажименти в подкрепа на Македония по пътя ѝ към членство в НАТО.

Още

В интервю пред кореспондента на БНР Цървенковски посочва, че макар тези проблеми да са съществували и преди, по-различното сега е, че "и Македония, и България, и между другото всички ние в региона имаме на разположение един много по-силен, по-мощен, по-ефикасен и в същото време много по-обективен механизъм за решаване на тези въпроси, а това е механизмът на европейските норми и стандарти, които всяка държава трябва да внедри в своето законодателство".

"Този механизъм е по-резултатен, отколкото натискът, който би се упражнявал или в миналото се упражняваше в двустранен план. Просто ако искаме да бъдем част от Европейския съюз, трябва да спазваме тези норми и принципи, а със самото това ще се подобри и в един относително къс период статутът на националните малцинства, ще се свалят от дневен ред въпросите за разлики около културната, езикова или национална идентичност", посочва Бранко Цървенковски, но без да дава подробности по въпроса за настояването на Скопие България да признае съществуването на македонско малцинство.

Преди това той изтъква, че "България е нашият най-близък съсед и гледано от този аспект нашите отношения с Република България са от най-висок приоритет".

Според оценката на Цървенковски, в настоящия момент отношенията и взаимното доверие "са на възможно най-високо ниво, в сравнение с който и да било период от миналото".

Като пример за ползотворно сътрудничество той посочва взаимодействието между службите за сигурност, "размяната на информация, общата борба с организираната престъпност и т. н."

По думите му Македония има много добри и балансирани отношения и с всичките останали свои съседи.

Той очаква скоро бъдат открити Македонският културно-информационен център в София и Българският културно - информационен център в Скопие, спогодбата за които отдавна е подписана.

По думите на македонския президент и в София и в Скопие има идентична оценка, че икономическите отношения между двете държави все още са на недостатъчно добро ниво.

"Една от причините за организирането на българо-македонски бизнесфорум е точно тази - да се даде възможност на бизнесмените от двете държави да се запознаят с възможностите за инвестиции", допълни Бранко Цървенковски.

По повод най-горещия вътрешнополитически проблем в Македония - поискания от опозицията референдум срещу одобрения от парламента нов план за териториално деление на страната, даващ по-голямо представителство на албанското малцинство, Цървенковски казва, че подкрепя провеждането на референдума.

"Аз съм абсолютно убеден във високата съвест и отговорност на нашите граждани и съм сигурен, че те ще вземат истинското решение. Това, което може би в този момент ми пречи, е възможната основа на политическата кампания по отношение на референдум", уточнява президентът.

Според него, ако референдумът е неуспешен, Македония няма да се раздели, както обещават противниците на плана, нито пък ако е успешен, ще предизвика нова гражданска война, както твърдят някои албански лидери.

"Дефинитивно Македония има държавотворен капацитет да се справи с това ново предизвикателство по истински начин и аз не се съмнявам в това, че гражданите ще изберат истинския път, по който ще продължим", казва Цървенковски, който подкрепи новото законодателство, смятано за последен елемент от приложението на Охридското мирно споразумение от 2001 г., с което бе сложен край на въоръжения бунт на албански групировки.

Споделяне

Още от България