Предопределени ли са последиците за Русия от операция на САЩ срещу Саддам?

Военната операция срещу Ирак е неизбежна и нейният резултат е предопределен - режимът на Саддам Хюсеин ще падне не по-късно от март тази година, смятат почти всички руски политолози, участвали в кръгла маса в Москва на тема "Перспективите на Ирак и интересите на Русия" . Форумът бе организиран от неправителствения Съвет за външна и отбранителна политика и сп. Русия в глобалната политика.

След събитията от 11 септември САЩ се намират в състояние на война. Президентът Буш обеща победа в нея и след като не разполага с главата на Бин Ладен, е готов да получи от военните главата на иракския президент, която да демонстрира на избирателите.

На срещата дружно бе подкрепено мнението, че Ирак надали ще се разцепи на три части, тъй като никой не би имал интерес от това. Не предизвика сериозна дискусия и постановката, че евентуална военна акция ще предизвика хаос и дори гражданска война в страната. Приема се за възможно и дестабилизирането на целия регион - особено ако Хюсеин като акт на отчаяние се опита да използва оръжие за масово унищожение срещу Израел и войските на САЩ, което да предизвика употребата на ядрено оръжие срещу него.

Сблъсък на мнения предизвика въпросът как би могла Русия да предотврати подобно развитие на събитията и да запази поне частично петролните си интереси. Според някои експерти най-целесъобразно за Москва е да настоява инспекторите на ООН да продължат мисията си дори след 27 януари, когато трябва да представят доклад на Съвета за сигурност. Други смятат, че е за предпочитане да се споразумеем с американците и да изтъргуваме правото си за вето срещу някакви отстъпки в петролната сфера. Както отбеляза един от участниците в кръглата маса, щом първата бомба се стовари върху Багдад, цената на руския глас в Съвета за сигурност ще бъде равна на нула.

Някои оратори упрекваха руското ръководство в липса на ясна стратегия и визия за бъдещето. Други - без да преценят реално съотношението на силите, твърдяха, че Русия не може да си позволи да бъде изключена от системата за управление на Ирак след Саддам. Те признаваха обаче, че бихме могли да останем в тази страна единствено като партньори на САЩ и Великобритания.

Сред конкретните предложения прозвуча идеята за създаване на междуведомствен кризисен комитет за бързо реагиране по ситуацията в Ирак начело с личен представител на президента. Предлагаше се и да изпратим в страната сили на министерството на извънредните ситуации и миротворчески части. Имаше и апокалиптични картини: според тях веднъж задействана, гиганската американска военна машина, веднага щом смаже днешния багдадски режим, неизбежно ще бъде насочена към Иран и може би Саудитска Арабия.

Развита бе и петролната тема. Нямаше прогнози за катастрофален ценови скок на световните нефтени пазари, последван от също тъй катастрофален спад. Никой обаче не постави под съмнение перспективата, че иракските запаси, чиято оценка възлиза на три трилиона долара , ще се озоват под американски контрол.

Своеобразно резюме стана изводът, че Русия би могла единствено да намали твърде негативните за нея последици от готвената операция на САЩ. Силовото отстраняване на Саддам Хюсеин е само най-лесната част от цялата акция, посочи един от участниците - сериозните проблеми ще дойдат после, когато се формира управлението на държавата през "постсаддамовия" период. Призрачни са надеждите на Вашингтон за демократизиране на страната. Вероятно ще се наложи там да бъде възстановен авторитарният режим начело с някакъв двойник на Саддам, само че настроен проамерикански. Естествено, няма да е жизнеспособен никакъв друг режим, поддържан от американските щикове.

Като цяло участниците препоръчаха на руското ръководство да не действа срещу интересите на днешната американска администрация /без при това да ги одобрява!/. Последиците от подготвяната силова акция са непредсказуеми. Тя може да породи толкова трудности за САЩ в самия Ирак, в региона и света като цяло, че те да се окажат в крайна сметка по-значителни от всички очаквани дивиденти. И щом днешната администрация бъде изправена пред задачата да се измъкне от поредното /след Афганистан/ тресавище, нейното ръководство ще започне да търси отнякъде помощ. Тогава Вашингтон може да си спомни за Русия и за интересите ѝ, като прояви готовност да се откаже от монопола върху решаването на конфликтни ситуации.

По БТА

Споделяне

Още от Свят

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?