Преговарящите по търговското споразумение САЩ-ЕС трябва да заявят амбициите си

Преговарящите по търговското споразумение САЩ-ЕС трябва да заявят амбициите си

Американските коли имат по-големи брони от европейските. Това може да звучи като тривиална подробност, както и други подобни подробности, но всъщност те представляват големи усложнения за дипломатите, натоварени с преговорите по търговското споразумение между САЩ и ЕС.

Някога отварянето на пазарите означаваше премахване на бариерите, които защитават местните производители от чуждестранните конкуренти. Властите в Европа и САЩ създадоха впечатлението, че Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП -TTIP) е поредното търговско споразумение от такова естество. Всъщност, предложеното споразумение е различно животно.

Повечето старомодни бариери вече са изчезнали. Преговарящите по споразумението се съсредоточават върху несъответствията в разпоредбите, които са в сила на европейския и на американския пазар. Преговорите вече не са за премахване на защитните мерки, те са за хармонизиране на предпазните мерки, които предотвратяват нанасянето на вреди на потребителите.

Политикономията на този вид начинание е различна от политикономията на предишните преговори. Когато работиш, за да намалиш митата, потребителите те хвалят за понижението на цените, докато производителите пък се оплакват, че си им отнел защитата.

Нещата са различни, когато говорим да уеднаквяване на разпоредбите. Производителите се радват на перспективата за такива мерки, които могат да се отразят сериозно на лекарствата, храната, финансовите продукти, автомобилите - на всичко. Те обаче тревожат потребителите, тъй като те се страхуват, че това означава отказ от предпазните мерки, с които са защитени.

Как да измислим взаимноприемливо сближаване на американските и европейските регулации, които имат еднакви цели, но не винаги защитават потребителя в еднаква степен или по еднакъв начин? Това е сериозна политика - далеч по-трудна от борбата при споразумение за митата.

Европейците се борят с това предизвикателство още откакто се готвеха за създаването на единен европейски пазар в средата на 80-те. Неуспехът да се обясни ясно, че преговорите по ТТИП също са за регулаторно уеднаквяване, бе голяма грешка. Преговарящите трябва да бъдат прозрачни, ако искат да разсеят подозренията на обществеността.

Друга политическа пречка е планът да се позволи на инвеститорите да съдят правителствата според разпоредбите на споразумението, ако решат, че местните закони представляват заплаха за инвестициите им. Преговарящите май са забравили за антиглобалистите. Това шумно малцинство успява да убеди потребителите, че ще трябва да ядат пилета, съдържащи хлор, и генетично модифицирани храни, и че американските закони за личните данни ще им бъдат натрапени. Въвеждането на евентуални спорове от типа инвеститор-държава е още една капка, прибавена към чувството на недоверие.

И двете страни подценяват промяната на общественото мнение в Германия. Когато бях еврокомисар по търговията, от 1999 до 2004 година, можеше да се разчита на това, че германската общественост ще подкрепи по-голяма отвореност на търговията. Най-новите проучвания на общественото мнение обаче сочат, че германците се доверяват на Америка далеч по-малко, отколкото преди - лошо предзнаменование за пакт, който изисква те да повярват в американските регулаторни органи.

Как можем да направим така, че партньорството отново да върви по график? Трябва да използваме максимално прозрачността. Трябва да обясним честно и откровено, че 80 % от тези преговори са свързани с регулаторното уеднаквяване. Трябва да признаем, че макар и да съберем някои ранни плодове, става дума за един продължителен проект. Ако ще бъдат разрешавани спорове инвеститор-държава, то тогава ще трябва този казус да бъде далеч по-добре обоснован.

Когато има разминавания в регулациите, преговарящите трябва да заявят, че или няма да пипат разпоредбите на насрещната страна или ще приемат най-строгите съществуващи предпазни мерки.

Накрая, и двете страни трябва да оставят открита възможността ТТИП да бъде разширен, като към него се присъединят други заинтересовани страни. Ако ЕС и САЩ преодолеят тези пречки и върнат споразумението отново в график, тогава те твърдо подкрепят създаването на глобални нормативни критерии, които ще помогнат за изпълнение на обещанието за свободна търговия.

*Авторът е бивш генерален директор на Световната търговска организация (СТО) и бивш еврокомисар по търговията.

По БТА

Споделяне
Още от Бизнес

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?