Прехвърлянето на втората пенсия в НОИ дискредитира системата

Проф. Йордан Христосков

Проф. Йордан Христосков е бивш социален министър, един от архитектите на пенсионната реформа от 2000 г. Той публикува позиция, която Mediapool препечатва, по повод предложените от социалното министерство промени в Кодекса за социално осигуряване. Те регламентират фазата на изплащане на т. нар. втора пенсия (от универсалните пенсионни фондове - УПФ), което ще стартира през септември 2021 г. От промените следва, че масово първите кохорти пенсионери след септември 2021 г. няма да взимат пожизнени пенсии, защото натрупаното по партидите им в частните фондове не е достатъчно. То ще стигне за срочни плащания, които не могат да са по-ниски от 45 лв. на месец (15% минималната пенсия, която през 2021 г. ще е 300 лв.).

Предвидените в законопроекта пенсионни продукти (от втория стълб, б. р.):

пожизнени пенсии под формата на обикновен анюитет (при смърт на осигуреното лице плащанията се прекратяват);
пожизнени пенсии с анюитет с гарантиран период или гарантирана сума (при ранна смърт пенсията се изплаща на наследниците в рамките на гарантирания период или до размерите на гарантираната сума),

представляват добро решение и като продукти и като възможност за избор на осигурените лица, които ще имат право на пожизнена пенсия.

Предоставената възможност за програмирано плащане за тези лица, които нямат достатъчно натрупвания по партидата за получаването на пожизнена пенсия, е гъвкава форма на решение, която е особено важна в първоначалния период на изплащане.

Не бива да се забравя, че първите жени, които ще се пенсионират от универсален пенсионен фонд, през следващата година, нямат пълен цикъл на осигуряване от 35-40 години, който в голяма степен би гарантирал получаването на пожизнени пенсии, а само 20. В този смисъл, за част от тях тази възможност ще им даде спокойствие, че ще получат своите средства и ще се радват на добър допълнителен и общ пенсионен доход в периода на изплащането им.

Посоченият праг до 15% от пенсията за осигурителен стаж и възраст, за лицата, на които натрупаната сума ще се възстановява еднократно, е приемлив. Този тип осигурени лица, за които по различни причини през годините не са постъпвали регулярно вноски в универсален фонд (безработица, работа в чужбина, дълги периоди на майчинство или болнични, работа в сивия или черен сектор и др.), трябва да могат да получат своите пари, каквито и да са те по-размер, за да може да посрещнат своите текущи нужди, непосредствено след пенсиониране.

Добро е също и предложението пожизнените пенсии да се актуализират веднъж годишно, както и въведената гаранция от страна от пенсионноосигурителните дружества за вноските на осигурените лица. Това, че дружествата се задължават да гарантират бруто вноските на осигурените лица, в случай, че поради финансови кризи или други причини към момента на пенсиониране натрупаната сума е по-малка от внесените вноски, е решение, изцяло в полза на осигурените лица и на капиталовия стълб на осигуряване, като ще донесе повече спокойствие и предвидимост за тях.

Според мен, би било добре, въпреки че осигуряването в универсалния пенсионен фонд е лично, да се даде възможност на наследниците на починал член на фонда, освен еднократно или разсрочено получаване на сумата, да могат и да я прехвърлят към индивидуалната си партида с цел по-голяма пожизнена пенсия.

С оглед на посоченото, а и на непосредствената нужда, считам че, всички политически сили трябва да се фокусират и да приоретизират приемането на законопроекта, като отчетат постигнатия широк консенсус по тези текстове и важния социален въпрос, който се решава с тях.

Съществува основателен риск, поради оставащото малко време на работа на настоящия парламент и острото политическо противопоставяне, да бъде пропуснат и този шанс за приемането на адекватна регулаторна рамка за изплащане на пенсии от универсален фонд. От това няма да спечели нито една политическа сила или обществена група. Решенията, свързани с доходите на българските граждани след приключване на трудовия им път, и корекциите в пенсионно осигурителната система имат дългосрочни последствия, и към тях не трябва да се пристъпва конюнктурно.

В този смисъл, считам, че отговорното политическо поведение е, след приключване на общественото обсъждане, законопроектът да бъде придвижен възможно най-бързо, в този си вид, към Народното събрание и да премине през цялата законодателна процедура по възможно най-бързия начин, за да може в началото на 2021 г. обществото ни да има един действащ и ефективен регламент за фазата на изплащане.

Не така стоят нещата с други два въпроса, имащи отношение към осигуряването в универсален фонд и функционирането на цялостния модел на пенсионно осигуряване в страната, за които вече бяха приети нови нормативни текстове:

Промяната и намаляването на коефициента на редукция на пенсията за осигурителен стаж и възраст, който се прилага от НОИ, по отношение на лицата, които са осигурени в универсален фонд е безспорно стъпка в правилната посока. Увеличаването на размера на новия коефициент, през следващите години, обаче е неправилна мярка.

Още веднъж си позволявам да напомня на законодателя, че редуцирането на пенсиите от ДОО по замисъл е преходна, а не постоянна мярка. То трябва да отпадне щом се пенсионират всички, които са родени преди 31.12.1959 г., тъй като той беше въведен, за да отчете разликата в пенсионирането между лицата, които нямат универсален фонд и тези, които ще получават две пенсии, а не за да се ползва за постоянна компенсация на намалението на осигурителната вноска в ДОО, с размера на вноската в универсален фонд. Нещо повече, хубаво е, че при сега приетия текст е отчетена ролята на държавата като "трети осигурител" в периода 2009 – 2015 г., но за следващите периоди не се отчита трансферът от държавния бюджет, с който се покрива все по-нарастващия дефицит в НОИ.

Ако тези неща се вземат под внимание, несъстоятелната теза, повтаряна от синдикални лидери и недобре ориентирани хора, че "две пенсии са по-малко от една" ще отиде там където ѝ е мястото – в миналото, и вторият стълб ще може да изпълнява своите функции да води до нарастване на коефициента на заместване на дохода първоначално с около 5-7%, а при пълно 40-годишно участие в УПФ – средно с около 15%.

Приемането на поредния "прозорец" и впоследствие "график", в който осигурени лица могат да прехвърлят своите партиди от универсален фонд в Сребърния фонд и обратно всъщност запазва, а до голяма степен и задълбочава един порок, който беше въведен ненужно и вредящо на пенсионната система в страната и особено на нейния първи стълб - Държавното обществено осигуряване. Считам за важно политиците, независимо от своята партийна принадлежност, да си направят нужните обсъждания и да преосмислят и прекратят изобщо тази възможност, защото зад привидното справедливо право на свободен избор на осигуреното лице в кой стълб на пенсионната система да се осигурява на практика стоят следните негативни последици:

Масова проява на т.нар. "морален риск" ("moral hazard") – осигурени лица с нисък размер на натрупване в индивидуалната партида ще прехвърлят риска в публичната осигурителна система с цел несправедливо получаване на обещаваната по-висока пенсия. Обратно, осигурените лица с високи размери на натрупаната лична сума в УПФ или ППФ ще останат във втория стълб и ще получават справедливо по-високи пенсии. Със запазване на възможността за промяна на осигуряването, макар решението да се взема по-непосредствено преди пенсионирането, проявата на феномена "морален риск" ще натовари ДОО с огромни допълнителни разходи в средносрочен и дългосрочен план или пък обещаваните по-високи пенсии няма да се състоят;
Ощетяване на осигурените лица поради отсъствие на доходност при престоя на средствата им в т.нар. Сребърен фонд и при обратното им прехвърляне в УПФ;
Дискредитиране на цялата пенсионна система и бягство в сивата икономика при противопоставянето на първия и втория стълб и необоснованото високо, несправедливо редуциране на пенсиите при участие в УПФ;
Загуба на интерес от страна на осигурените лица към капиталовите пенсионни фондове – след промените в законодателството от август 2015 г. делът на служебно разпределяните лица по универсалните пенсионни фондове нараства от 62.23% през 2015 г. на 88.38% през 2019 г.;
Ограбване на бъдещето на сегашното младо поколение и убиване на нов прогресивен бизнес – капиталовото пенсионно осигуряване, в резултат от прикритата национализация на личните пенсионни спестявания.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Да подаде ли оставка здравният министър, както искат ресторантьорите?