Премиерът на Белгия мисли, че трябва да има механизъм за конфискация на замразените руски активи

"Белгия не се противопоставя на конфискацията на замразените руски активи, но трябва да има ясен механизъм за използването им за възстановяването на Украйна", заяви министър-председателят Александър де Кро в Давос в сряда, цитиран от Ройтерс.

След нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г., активи на Руската централна банка на стойност от 280 млрд. долора бяха замразени.

Държавите от Г-7 обсъждат възможността за конфискация на замразените руски активи, но някои страни членки се опасяват, че това може да създаде опасен прецедент и въздействието на подобен ход срещу активи на централни банки.

Пред Ройтерс Де Кро е коментирал, че Белгия е готова да обсъди какво да прави с лихвите по замразените руски активи и със самите активи, но трябва да се работи по механизъм.

"Ние не казваме "не" на конфискацията на активи. Но трябва да работим по механизъм. Например, те могат да бъдат използвани като обезпечение за набиране на средства за Украйна", каза той.

"Отворени сме за по-нататъшно обсъждане и сме готови да участваме в намирането на правно основание за тези трансфери към Украйна, без да се дестабилизира световната финансова система", допълва Де Кро.

Според него рискът е, че финансовата стабилност може да бъде подкопана, защото централните банки често депозират активи помежду си.

Основната част от активите - ценни книжа, в които е инвестирала Руската централна банка, са замразени в базирания в Брюксел депозитар "Юроклиър" (Euroclear). Някои от тези книжа биват преобразувани в кеш, а транзакцията е облагана с 25 на сто. 

"Ако има някакъв облагаем доход, ще го изолираме, за да може той да бъде изпратен на Украйна", заяви той. Данъците върху замразените активи през 2023 г. възлизат на 1,3 милиарда евро, а за 2024 г. се очаква да достигнат 1,7 милиарда евро.

Същевременно Русия се опитва да освободи запор върху руски активи в Белгия, като е подала няколко искания това да се случи по силата на двустранен договор между Белгия и СССР, съобщава БТА.

По силата на европейските санкции срещу руската агресия в Украйна Белгия е запорирала 66 млрд. евро руска собственост и е спряла преводи на стойност 190 млрд. евро.

Белгийският министър на финансите Венсан ван Петегем е пояснил, че исканията на руската страна няма да бъдат уважени и Белгия ще продължи да прилага европейските санкции, включително правилата срещу тяхното заобикаляне. Той е добавил, че договорът не засяга въпроса за налагането на санкции.

Въпросният договор е сключен през 1989 г. и страна по него е и Люксембург. Текстовете предвиждат взаимна защита на инвестициите от отнемане или национализация, освен когато подобна мярка е предприета в обществен интерес по правна процедура. Предвижда се също, когато се стигне до подобни мерки, да бъде изплатено пълно обезщетение на засегнатата страна, а всички спорове да бъдат уреждани по дипломатически път, от съвместни комисии или арбитражен съд.