Преразпределението на новосъздадения продукт бе по-малко през миналата година

Преразпределението на новосъздадения продукт бе по-малко през миналата година

През седмицата бяха публикувани предварителните данни за изпълнението на консолидирания бюджет за 2006 г. Ако се вземе предвид практиката досега, тези данни би трябвало да са достатъчно близки до окончателните и позволяват анализ на ситуацията през миналата година.

Приходите в консолидирания бюджет надхвърлят 20 млрд. лв., което означава нарастване с 2.04 млрд. лв. спрямо 2005 г. Следователно се потвърждават прогнозите на ИПИ още от началото на годината за значително преизпълнение на заложените в бюджета приходи.

Според плана при приемането на Бюджет 2006 приходите в него трябваше да бъдат 18.258 млн. лв. – тоест преизпълнението е с 1765.4 млн. лв. или почти 9.7%. Този факт потвърждава тезата, че при съставянето на бюджета се използва твърде консервативен подход, който води до подценяване на приходната част. Разбира се, трябва да се спомене, че някои фактори – например цените на петрола – въздействаха в посока нарастване на приходите с по-голяма скорост, но все пак значителното преизпълнение вече се превърна в практика, за да бъде отдадено само на непредвидими обстоятелства.

Преизпълнението при отделните данъци се различава значително, като изглежда размерът му няма пряка връзка с изменението на данъчните ставки през 2006 г. При корпоративните данъци преизпълнението е с 23.3%, въпреки че не бяха предприети съществени изменения. Аналогична е ситуацията при данъка върху доходите на физическите лица, където преизпълнението е с 27.4%.

Основните опасения при съставянето на бюджета бяха свързани с понижението на пенсионните осигуровки с 6 процентни пункта и нарастването на дела на втория стълб с 1 пункт. Все пак това не доведе до сътресения в системата, а резултатите показват, че и тук има преизпълнение на приходите. При заложени данъчни приходи на социалните фондове с изключение на НЗОК от 3043.2 млн. лв. са реализирани 3276.9 млн. лв. или изпълнението е 107.7%, докато при здравните осигуровки, чиято ставка не беше променена, изпълнението е 99.5%.

Освен това общите приходи от осигуровките се понижават в значително по-малка степен от очакванията в бюджета.

Като цяло изпълнението на данъчните приходи е с 8.5% над предвиденото, а нарастването спрямо 2005 г. е с 18.6% или 1823.5 млн. лв. Това означава, че данъчното бреме се е повишило спрямо създадения доход в икономиката (очаквано номинално нарастване с около 14.4%), с което се продължава тенденцията от последните няколко години. Все пак равнището на общите приходи и помощи се повишава с 11.3%, тоест нараства по-бавно от брутния вътрешен продукт, което означава, че по-нисък процент от новосъздадения доход се преразпределя от държавата спрямо 2005 г.

Аналогична е ситуацията и с бюджетните разходи – техният растеж през 2006 г. е в размер на 7.5%, като също се наблюдава преизпълнение спрямо предвиденото. Заложените разходи в бюджет 2006 бяха в размер на 18258 млн. лв., докато действително извършените са 18267.4 млн. лв. Разликата не изглежда голяма (0.05%), но трябва да се има предвид, че беше възможно част от средствата изобщо да не бъдат похарчени. През 2006 г. изразходването на средствата не беше равномерно, като стремежът за постигане на голям излишък в бюджета доведе до отлагане на някои разходи в края на годината.

Заедно с това някои нереформирани системи като здравеопазването натрупаха дългове, които в крайна сметка бяха покрити от държавния бюджет. Други традиционни получатели на средства в края на годината са общините, както и някои бюджетни предприятия. Като съществен разход също така се очертават и коледните добавки към заплатите на бюджетните служители, които не се ограничават само с 13 заплата. Резултатът от тези разходи е, че през месец декември бяха похарчени както всички реализирани приходи от 2004.3 млн. лв., така и допълнителни 757.8 млн. лв. (разликата между излишъка в края на ноември и този в края на декември).

Следователно общият размер на държавните разходи само през декември е 2.76 млрд. лв. (почти 5.8% от БВП за годината). Ефектът от това е временно нарастване на търсенето и на потреблението, по-висок дефицит по текущата сметка и покачване на цените на някои стоки - тоест той до голяма степен противоречи на целите на фискалната политика през годината.

Самите цели – реализирането на голям по размер излишък (почти 3.7% от БВП), за да се ограничи дефицитът по текущата сметка вероятно имат противоположен ефект – те ограничават частните спестявания като отнемат повече ресурси отколкото са необходими за публичния сектор. Тези 1756 млн. лв. (и поне още 400 млн. лв. изразходени набързо през декември) можеха да се използват вместо това са пълната отмяна на данъка върху доходите и въвеждането на нулева ставка при данъка върху печалбата, или намаление наполовина на осигурителната тежест, което би имало силен действително позитивен ефект за икономиката като цяло. Потвърждение за това е развитието на трудовия пазар при намалението на осигуровките с едва 6 процентни пункта през 2006 г., което се съпровожда с нарастване на официалната заетост и доходи.

Разбира се значителното намаление на данъците не е единствено решение за всички проблеми в държавата, но то значително би улеснило и гражданите, и бизнеса при тяхната работа. Все още държавата не изпълнява достатъчно добре част от своите функции като защита на правото на собственост и справедливо правораздаване, както и прекомерно регулира някои дейности, което създава големи квазиданъчни разходи за хората. Намалението на данъците означава разширяване на свободата да разполагаш с плодовете на труда и предприемчивостта си и повишава стимулите за това. В дългосрочен аспект това води до по-бърз стопански растеж и по-високи доходи. След като беше изпълнена основната цел на правителството за членство на страната в Европейския съюз, трябва да се обърне повече внимание и на истинската цел – как българите да забогатеят по-бързо и да живеят по-добре.

Още от България

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?