Превантивната война

Вашингтон се държи като шизофреник. Джордж Буш се опитва да успокои света и твърди, че нападението срещу Ирак не стои на дневен ред. А после бърза да допълни, че смяната на режима в Багдад е неизбежна. Дали не разчита на изкуството на реториката и убежденията? Или пък управникът в Белия дом мисли, че Саддам Хюсеин сам ще си тегли куршума, както според твърденията го сторил гостът му Абу Нидал след продължителни разпити в иракската тайна служба?

Щом като агенти на Мосад или ЦРУ не могат да елиминират Саддам Хюсеин, се налага да се приложи масирана военна сила. С това се поставя въпросът за правомерността на подобно действие, както и въпросът дали ние, германците, трябва да участваме в него. Според бившия върховен главнокомандващ обединените въоръжени сили на НАТО в Европа генерал Уесли Кларк вероятността Буш да нападне идната година Ирак е "70 процента".

Това би било превантивен удар, а от гледна точка на международното право "забранена агресия, тоест международно престъпление". Бисмарк, за когото се знае, че не е бил пацифист, приживе категорично отхвърлял превантивната война.

Има само един вид война, която отделна държава може да води, и това е самоотбраната срещу истинска заплаха. Застрашава ли Багдад САЩ?

Ако целта е да се удари ядрото на Ал Каида, Буш би трябвало да навлезе в Пакистан. Ако мишената е страната с най-агресивната фундаменталистка религиозна доктрина, Буш би трябвало да нападне Саудитска Арабия. Ако целта е да се унищожи фактическата ядрена сила в Близкия изток, на прицел би трябвало да бъде Израел, а може би и Иран, който е по-напреднал в разработването на ядрени оръжия от Ирак.

След войната срещу Кувейт инспекторите на ООН не успяха да унищожат целия иракски оръжеен арсенал, но в момента Багдад не може да застрашава сериозно Европа, камо ли пък САЩ.

Американското правителство го знае. Очевидно иска да отмъсти на политика, който има навик да унижава и провокира Вашингтон. Има обаче и друг мотив, а именно осигуряване на дългосрочен достъп до петрола в района. Това от своя страна налага да се приведат допълнителни аргументи в подкрепа на плана за нападение. Ето, че министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд откри наличието на контакти между Ал Каида и Ирак.

Впрочем дори ЦРУ не е много склонно да приеме неговия сценарий за заплаха и да го подкрепи. Според ЦРУ няма достатъчно улики за срещи между приближени на Бин Ладен и високопоставени иракски политици. За съучастие в събитията от 11 септември не може и да се говори. При това положение Багдад може да бъде нападнат само с официалното съгласие на Съвета за сигурност на ООН. Вашингтон обаче се страхува да внесе подобно искане, защото повечето страни членки най-вероятно няма да го подкрепят.

Днес в нито една европейска страна везните на общественото мнение не се накланят към евентуална война срещу Ирак. Дори Великобритания, традиционно най-близкият военен съюзник на Вашингтон, гледа все по-скептично на плановете на Буш.

Федералният канцлер Шрьодер подчерта, че Германия няма да участва или финансира военни "авантюри" в Ирак. Постъпи правилно, макар че някои социалдемократи попрекалиха с критиките заради предизборната кампания. При всички случаи позицията им бе за предпочитане пред неясния брътвеж на консервативния блок ХДС/ХСС и външните му политици, като се почне от Шойбле и стигне до кандидата им за канцлер Щойбер.

През 80-те години правителството на Рейгън гледаше на Саддам Хюсеин като на съюзник и се държеше с него като с галеник. Така то следваше мотото на Рузвелт в подхода към диктаторите, полезни за геополитическите цели: "Може и да е чудовище, но си е наше чудовище."

При нападението на иракския диктатор срещу режима на аятоласите в Техеран Вашингтон му осигуряваше снимки на разузнаването, помагаше на иракските си партньори с оръжие и при изготвянето на военните планове. Това бе публична тайна. На времето американските секретни служби са знаели, че Саддам Хюсеин е използвал отровни газове. А това обществеността научи едва миналата седмица.

Нали не бе опасно от геополитическа гледна точка.

* - Рудолф Аугщайн е издател на сп. Шпигел - б. пр.

По БТА, със съкращения