Президент на Европа?

Завесата започва да се вдига над двете табута на "голямата Европа", която трябва да види бял свят през 2004 г.

Първото е свързано със сроковете на разширяването, а второто - с борбата за власт, която се очертава относно бъдещото политическо ръководство на един Съюз, който много скоро ще обедини към 25 държави.

Ден след ден осъзнаваме, че решението да бъдат оставени за накрая най-трудните преговори по разширявнето /за бъдещото финансиране на общата земеделска политика/ крие опасността да провалим големия миг за Европа през 2004 г. Тази историческа перспектива все пак кара Петнайсетте да ускорят преустройството на институциите си, за да ги направят съвместими с масовия приток на нови членове. Европа функционира зле и никой не оспорва това.

На международната сцена гласът ѝ не се чува наравно с икономическата ѝ мощ. Европейският съвет, който ще се събере в Севиля отново ще придобие вида на едно свръхотразявано от медиите събитие, по време на което държавните и правителствените ръководители ще проучат набързо маса въпроси и ще дадат също толкова решения. На всеки шест месеца председателството на Съюза се пада на нова държава, която се опитва да се възползва от мандата, за да повдигне собствения си престиж и да прокара реформи, които понякога отговарят повече на националните ѝ интереси, отколкото на тези на Общността. Такава система би станала неуправляема в Европа с 25 членки.

Затова е наложително да се затвърди политическото ръководство на Европа, да се съсредоточи то, да стане постоянно. Това е смисълът на съвместната инициатива на Тони Блеър, Хосе Мария Аснар и Жак Ширак, която цели да предвиди избора на президент на Европейския съюз. По време на предизборната кампания в Страсбург френският президент се върна на тази идея : "Европа трябва да има свой президент : да поставим начело на Европейския съвет личност, избрана от членовете му за достатъчно дълъг срок. Този президент ще въплъти Европа в очите на останалия свят и ще придаде на институционната система стабилността, от която Съюзът се нуждае, за да бъде силен", обясни той.

Тази идея, явно смислена, предизвика веднага отпор от страна на "малките" държави от Съюза, като същевременно се противопостави на предложенията на Европейската комисия и е в разрез с работата на Конвента за бъдещето на Европа. Първите виждат в нея доказателство за традиционните си подозрения :стремеж към хегемония у "големите". Това разделение "големи-малки" все пак не бива да се абсолютизира. Сред малките има много, които като Белгия се оплакват от липсата на ефикасност на ротационното председателство. Ако Финландия и Австрия веднага заклеймиха идеята за европейски президент, защото предполагат, че непременно ще бъде избран от "големите", то Швеция направи контрапредложение под формата на "президентски екип" от петима души. Германия, разпъната между желанието да се утвърди в Европа и федералистката традиция, която я кара да подкрепя парламентарната концепция в европейските дела, реагира по-скоро отрицателно. Италия, загрижена да не подхрани свада между "големи" и "малки", си даде време за размисъл, но е възможно Силвио Берлускони да подкрепи принципа за европейско президентство.

Инициативата Блеър - Аснар - Ширак е симптоматична за подхода на могъщите национални държави, загрижени да не позволят на някоя малка страна да води работите на Стария континент и не особено склонни да приемат тенденцията за "изземане" на суверенитета им във външната политика. И друга причина ги кара да са против ротационното председателство - в Европа с 20-25 членове може да минат 12 години, преди Германия или Франция да поемат председателството на Европейския съвет. Но тази инициатива, според еврокомисаря Мишел Барние, който представя Комисията в Конвента, поставя истински проблем пред доверието в работата на Конвента, който е резултат от единодушно решение на държавните глави. В Севиля на този Европейски съвет, от който Хосе Мария Аснар очаква максимално единодушие, Петнайсетте ще се задоволят предпазливо да предложат "размисъл" върху бъдещото политическо ръководство на Европа.

По БТА