След чиновническата чистка на ГЕРБ:

Президентът с оферта към партиите по национален пакт за еврофондовете

Правителството търпи критика по отношение на прогнозируемост

БГНЕС

След като правителството на ГЕРБ направи чистка в администрацията, занимаваща се с еврофондовете, президентът Росен Плевнелиев отправи оферта към всички политически партии за сключване на национален пакт за усвояване на средствата от ЕС. Това стана по време на седмата годишна среща на бизнеса с правителството организирана от “Икономедиа”, издател на в.”Капитал”.

 

Европейската комисия  вече предупреди, че иска силна и устойчива администрация, която да не се променя след идването на поредното правителство на власт през следващия програмен период. "Това, което върви добре, не трябва да се променя. Искаме да има последователност в системата, повече обучения за модернизация на администрацията", коментираха представители на Брюксел през ноември.

 

Според Плевнелиев само с консенсус по националните приоритети между всички политически сили ще може да се върви напред. “Рецептата е ясна – приемственост, последователност, прогнозируемост”, посочи Плевнелиев. Той критикува правителството по отношение на прогнозируемостта. Примерите, с които не може да се гордеем и аз като президент не се гордея, са смяната на политиката по отношение на възобновяемите енергийни източници и избора на конституционен съдия, посочи Плевнелиев.

Пет правила за пакта за еврофондовете

Пактът за еврофондовете трябва да се базира на пет правила, смята президентът. Това са: следващите правителства да не развалят системата, където работи, да подобряват административния капацитет, а не да го застрашават чрез политически чистки, както и да се поддържа минимална скорост от 2.5 млрд. евро усвоени евросредства годишно, изтъкна президентът. Той допълни, че парламентарните избори догодина по никакъв начин не трябва да забавят усвояването на европейските средства през следващите три най-важни години 2013 – 2015 г.

“Да вдигнем високо летвата от три изгубени години към три спестени години. През следващите три години набраната скорост трябва да се поддържа. Стремим се към 100% усвояване на европейските средства до края на 2015 г.”, каза Росен Плевнелиев.

Така според него с набраната инерция последните три години от новия програмен период - 2018, 2019 и 2020 г. ще останат резервни и това ще бъде изключително отговорна национална позиция за максимално бързо усвояване на еврофондовете, а не в последния момент, както се случва сега.

Другата важна тема е постигането на политически консенсус по националната програма за развитие "България 2020". Така тя ще се изпълнява и развива независимо от това кой е на власт, изтъкна Плевнелиев.

Бакалска сметка за 45 млрд. евро

"Рецептата за успех е елемнтарна - България не трябва да бъде износител на суровини и мозъци, а на готови продукти, а производството трябва да бъде базирано не на евтин, а на ефективен труд”, каза президентът. Той представи и “елементарната бакалска сметка” от къде ще дойдат тези 45 млрд. евро до 2020 г.

От еврофондовете за този програмен период ни остава да усвоим 3.7 млрд. евро до края на 2015 г. От еврофондовете за следващия програмен период се “борим лъвски” да получим 12 млрд. евро, което е с 600 млн. евро повече спрямо този програмен период, каза Плевнелиев.

Другият източник са чуждите инвестиции, които вече са се стабилизирали, въпреки кризата, на ниво от 1.5 млрд. евро годишно. Това са още 12 млрд. евро до 2020 г., пресметна Плевнелив.

Годишните инвестиции от българският бюджет са средно около 1.75 млрд евро по осем, това са 14 млрд. евро.

“Като съберем 1+2+3+4 се получават минимум 45 млрд. евро”, а ще дойдат още по линия на публично-частното партньорство от водния сектор, туризма, продажба на въглеродни емисии, тол такси, ще продаваме и приватизираме, обобщи президентът.

Той отбеляза, че винаги го е дразнела българската приказка - “ти акъл не ми давай, а ми дай пари”. “Пари има, да видим къде и с какъв ефект ще ги инвестираме”, каза Плевнелиев. Той отбеляза, че “формулата селско стопанство и туризъм” не му е достатъчна, защото това са сектори с ниска добавена стойност.

Страната ни има нужда от образовани млади хора, защото каква ще бъде България след 15 години не се решава от президента и премиера, а от образованието на днешното поколение, смята Плевнелиев. Според него 21 век ще бъде века на инженера, на работниците с тясна специализация, които могат да работят с ръцете си.

Тотален приоритет – модерната икономика

Според президента потенциалът на България е голям. “Изграждането на модерна икономика трябва да бъде тотален приоритет. България има самочувствието на индустриална сила в региона, с постижението на няколко поколения. България е остров на стабилност в турболентни времена. България е добър съсед и уважаван партньор. Ниският дълг и културата на стабилност създават предимство. Не вярваме в лесните печалби и креативните сделки. Били сме много пъти в криза. Знаем какво е да е трудно. Не очакваме някой друг да ни спасява и да ни прави реформите и да ни подари богатството”, каза Плевнелиев.

Според него “това е стабилен фундамент за доверието на инвеститорите и пазарите”. “Именно защото толкова пъти сме били в криза, днес сме силни”, отбеляза Плевнелиев.

Според него въпреки трудностите България е в топ 6 на Европейския съюз. Плевнелиев посочи като плюс, че въпреки тоталното изпаряване на инвестициите, страната ни е успяла да привлече около 1.5 млрд. евро и то в много продуктивни сектори. 85% от тези инвестиции отиват във фабрики и в нови работни места.

“Разбира се, можем повече. И това е моето послание. Независимо какво се случва отвъд нас, ние трябва да знаем, че имаме достатъчно пари, достатъчно еврофондове, достатъчно възможности, и ако се хванем с двете ръце и работим ефективно в една посока и последователно, ние ще стигнем много далеч”, каза президентът.

Според него страната ни се отваря към нови пазари като Катар. В други като Виетнам , Япония и Китай има огромен потенциал за разширяване на присъствието ни.

Бизнесът пита

Електронното правителство, придобиване на имот от чужденци над 200 хил. евро срещу българско гражданство, политиката на правителството по отношение на възобновяемите енергийни източници, образованието бяха темите, които вълнуваха бизнеса.

Президентът призна, че “все още има своите притеснения” по случването на електронното управление. Той даде да се разбере, че държи на създаването на отделна структура, която да движи целия процес, така както прави агенция “Пътна инфраструктура” по отношение на строителството на магистралите. В момента отговорник за случването на е-правителство са Министерството на транспорта и ресорният зам.-министър Валери Борисов.

“Електронното правителство обира овациите в региона, защото сме първите, които налагаме този модел. Сигурен съм, че срокът 2013 г. ще бъде спазен, но все още имам своите притеснения”, каза президентът. Няколко пъти той повтори, че е-правителство не е само компютри, мрежи и база данни. Президентът все още се пита, “коя е тази институция, която ще наложи със желязна ръка” връзването на всички мрежи на министерствата и общините в една обща система.

Другият голям проблем според президента е промяната в “главите на администрацията” по отношение на е-правителство. Това е смяна на мисленето, че 2100 услуги на гражданите може да ги предоставиш онлайн, което ще спести време, нерви и ресурс.

Смяната на политиката на правителството по отношение на възобновяемите енергийни източници в средата на годината не бе добър пример за прогнозируемост, каза президентът.

Като друг лош пример за липса на прогнозируемост президентът посочи избора на конституционен съдия и случая с Венета Марковска. Плевнелиев даде да се разбере, че следи внимателно избора на главен прокурор и няма да остане безучастен, но ще каже мнението си “когато му дойде времето”.

"Изборът на главен прокурор е изключително важен за България. Надявам се най-достойният да попадне там. Имаме трима кандидати, следя внимателно дебатите, прочетох вече техните концепции, виждам въпросите, които им се задават, и отговорите, които те дават. Следя внимателно, ще имам мнение, когато му дойде времето", каза Плевнелиев.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?