Президентските избори като покер с непознати?

Участниците в предстоящата кандидат-президентска кампания са шест, но реално отборите са два. От едната страна е Петър Стоянов, от другата - Първанов, Бонев, Инджова, Ганчев и Берон. Състезанието ще напомня игра на покер с непознати, където уж всеки играе за себе си, но всички са се наговорили срещу един.

Голямата интрига на тези избори е дали ще има втори тур. Ако това стане, БСП, Бонев, Инджова и прочее ще се опитат да го представят като небивал триумф. Срещу самия Стоянов, срещу СДС, срещу царя.

Кампанията, чиито водач по всякакъв начин се опитва да бъде кандидатът на БСП Георги Първанов, има няколко изтъркани послания, които вече се появиха в публичното пространство. Независимата кандидатура на Петър Стоянов се представя като кандидатура на СДС и лично на Костов, а подкрепата на НДСВ за Стоянов се "оформя" като подкрепа за кандидата на Костов. Оттам нататък в оборот се пускат няколко "претоплени" клишета от юнските избори, като необходимостта да се ликвидира "режима на Костов", да се покаже всичко свършено дотук като очевиден провал, да се отбележат някои постижения във външната политика, а вътрешната да бъде срината със земята. В чудесен синхрон с хора на първановците се изявява върховна прокуратура, която едва ли не всеки ден поднася бомбастични ( най-вече медийни) новини за нуждите на кампанията.

Решението на премиера и лидер на НДСВ да подкрепи Стоянов се превърна в пробен камък за реалното състояние и движещите сили на политическия процес у нас. Първите до вчера царедворци Богомил Бонев и Ренета Инджова ( заедно с предания на Н.В. Константин Тренчев) се изправиха директно срещу волята на своя доскорошен кумир Симеон Втори. Само преди няколко месеца те провъзгласиха своята беззаветна преданост към идеите и каузата на Симеон Втори и бяха готови да основат неговата партия, да станат водачи на неговите листи или министри в кабинета му. Днес вече е пределно ясно, че и Бонев, и Инджова, а вероятно и редица борци срещу двуполюсния модел, както и немалко царски депутати, са движени от съвсем различни мотиви и чрез тях си пробиват политическо представителство съвсем други частни интереси.

Известно е, че съчетанието на случайни на пръв поглед обстоятелства създава доста вярна картина за неслучайните отношения в политиката. Така или иначе категоричните заявления и действия на правителството в евроатлантическа посока съвпаднаха с подкрепата на Петър Стоянов от премиера, както и с реалните перспективи България да изплува от "сивата зона" и да бъде поканена на член на НАТО. Това означава, че много "традиционни" на България "бизнес- покровители" и политически "приятели" се чувстват несигурни или просто застрашени. Атаката срещу Симеон не закъсня и тя дойде именно от коалиционния партньор ДПС и полукоалиционния партньор БСП, която очакваше на президентските избори да се скрепи съюзът НДСВ- ДПС - БСП.

В така създалата се ситуация най- незавидно е положението на Ахмед Доган. Той хем участва в управлението и има споразумение с царя, хем думата му не се чува. В стремежа си да "обърне" решението на НДСВ, Доган си позволи да удари царя по най-уязвимото му място - парламентарната група. Както става ясно, Доган е подработил депутати от НДСВ да създадат общо становище на групата против волята на лидера ѝ за това кой да бъде подкрепен на парламентарните избори. И след като номерът му ( който трудно може да се нарече почтен и партньорски) не мина, Доган заплаши с предсрочни избори и побърза да организира съвместна сбирка на Пампорово, за да можели ДПС и НДСВ да се опознаят и да работят задружно и единно в управлението.

Малко преди това Доган публично обеща на Първанов да издигнат общ кандидат срещу Петър Стоянов. После даде на заден ход, за да изчака решението на царя. След като не успя да саботира решението на царя, Доган каза, че ще издига самостоятелен кандидат, макар че двойката Първанов- Марин му изглеждала респектиращо. На другия ден Ренета Инджова се регистрира за участие в изборите.

Колкото и да се изложи като опитен играч, Доган знае, че не може безкрайно да шикалкави. Наличието на пет кандидат-президента срещу Стоянов вече е предпоставка за разпиляване на гласове и при ниска избирателна активност има възможност да се стигне до втори тур. Което вече е победа за кандидат-президентската коалиция срещу Петър Стоянов. Какво ще призове Доган за втори тур?

Има две хипотези. Ако Първанов остане на втори тур, Доган призовава хората си да гласуват за него. Много категоричен ход, който би го отдалечил още по-сериозно от Симеон Сакскобургготски и би направил малко нелепо по-нататъшното му участие в управлението.

Другият вариант е Бонев да отиде на втори тур. Това не е невъзможно при финансовите му възможности и медийно влияние, както и някои безспорно интелигентни ходове, като привличането на земеделец за вицепрезидент. Като се има предвид, че земеделците се обидиха на Стоянов заради Кавалджиев и липсата на земеделски фигури в другите кандидат-президентски двойки, изборът на Железчев е добре премислен ход.

Ако Бонев се класира за втори тур, Доган трябва да реши дали ще призове гласоподавателите да подкрепят бившия вътрешен министър на Иван Костов. Запомнен най-вече с това, че извади досиетата на ДПС. И че след изборите през 1999 г. беше провъзгласен за най-омразния министър от кабинета на Иван Костов. ДПС се оплака от Бонев дори в чужбина, особено в една съседна страна. От изказванията му сега разбираме, че според Бонев някой друг е всявал интриги между него и Доган. Доган пък каза, че смята Бонев за сериозен политик, с което за кой ли път подаде сигнал, че е готов на всякакъв пазарлък.

Макар че в момента не му изнася, Доган прекрасно знае, че неговият електорат спонтанно харесва Петър Стоянов. А партньорите на ДПС и у нас, и в чужбина много добре помнят, че Петър Стоянов беше българският президент, който се извини за т.нар. Възродителен процес в турския парламент.

Затова колкото и да му е неприятно, Доган сигурно ще изпълни заръката на Осман Октай и ако се стигне до втори тур, ще призове да се гласува по съвест, което за неговия електорат ще е знак в полза на Стоянов.

Другата част от интригата с евентуалния втори тур, за който работи втория отбор, е какво биха призовали Бонев и Инджова. Еднакво неприемливо би било да дадат подкрепа и за Стоянов, и за Първанов.

Ако на втори тур отиде Бонев, изборът пред Първанов ще е труден. От една страна ще го тика желанието да сглоби съюз БСП- ДПС срещу Стоянов. От друга страна е доста странно да даде шанс на бивш министър от кабинета на Костов, който, както стана дума, ще е основният ,макар и липсващ опонент, на Първанов и Доган.

Може би Петър Стоянов правилно е решил да не участва в общи дебати с всички кандидат-президенти. Така те, дебатирайки заедно, ще се наложи да влязат в диспут помежду си. Другият вариант е да наддават заедно срещу Петър Стоянов, което наистина би било безумно представление.