Приемането на диктатора Мугабе в Париж се вплете в скандал

Двайсет и втората среща на високо равнище Франция-Африка, която започна вчера, предизвика реакции и полемики, които отидоха далеч отвъд опитите на Париж да подържа специални връзки с африканските държави, много от които са бивши френски колонии.

Срещата се оказа в центъра на медииното внимание поради пристигането във френската столица на зимбабвийския президент Робърт Мугабе, върху който са наложени санкции на ЕС, англоезичната Общност на нациите и на САЩ заради диктаторските му методи на управление и заради национализацията на земите на белите фермери. Миналата година Мугабе конфискува процъфтяващите стопанства на белите, за да ги раздаде малко след това на свои приближени. В резултат на това Зимбабве, която често беше наричана житницата на Африка, изпадна в дълбока селскостопанска криза, а населението се оказа на ръба на глада.

Мугабе обаче успя да извлече полза и от това, като "купи" с хранителни помощи гласовете на миналогодишните президентски избори. Едонвременно с това зимбабвийския президент наложи тежки репресии над опозицията, чиито членове се оказаха обект на растящ съдебен и полицейски произвол.

Въпреки тези всеизвестни факти Мугабе получи покана от президента Ширак за френско-африканската среща.

С безпринципното си поведение, в което зачитането на човешките права беше поставено по-долу от желанието на Франция да поддържа специални отношения с африканските държави, много от които не са пример за демокрация, френският президент си спечели остри критики както във Франция, така и отвън.

Влиятелният в. Монд пише днес в редакционен коментар, че самото присъствие на Мугабе в Париж е оскърбление за всички жертви на режима в Зимбабве. Изданието коментира, че позицията на Франция е осъдителна, тъй като Ширак не е направил нищо, за да мобилизира влиянието си, така че останалите африкански държави да окажат натиск над самозабравилия се Мугабе. Напротив, посочва изданието Ширак се поддаде на шантажа на 15 африкански лидери, които заплашиха, че няма да присъстват на френско-африканския форум в Палиж, ако тама не дойде и техния "брат" Робърт Мугабе.

Левият френски вестник Либерасион излиза днес с ироничното и двусмислено заглавие "Ширак - кръстникът на Африка

Казусът Мугабе беше използван като удобен повод от САЩ и Великобритания, които са в дълбок конфликт по иракската криза, за да натрият носа на френския президент.

Говорителят на Държавния департамент на САЩ Ричард Баучър посочи, че посещението на президента на Зимбабве Робърт Мугабе в Париж буди съжаление.

По думите му САЩ възприемат положително решението на ЕС да поднови санкциите срещу Зимбабве и призовават Франция и другите европейски държави да гарантират за ефикасното им прилагане.

Премерването на сили между фреската и англоезичната преса достигна вчера своя връх, след като британският таблоид Сън, който е изданието с най-голям тираж на Острова, излезе вчера със специално парижко издание с първа страница на френски. Под огромен колаж на първа страница, който представя червей с глава на Ширак, излизащ от центъра на пропукваща се Франция, изданието написа "Ширак е червей".

Така Сън от името на 10 милиона британци вижда френския президент

Отдолу има текст на френски, който от името на 10 милиона британци се обръща към французите и ги пита какво мислят за своя президент, който според Сън бил известен на Острова като "Ширак - червея". Ние смятаме, че Ширак е станал срам за Европа с постоянните си заплахи да употреби правото си на вето в Съвета за сигурност срещу искане за война срещу Ирак, пише скандалният таблоид. По надолу следват обиди, квалификации и заплахи, изказани от името на "британците и другите европейци". Изданието обвинява французите в това, че са неблагодални на Америка и Великобритания, които са ги освободили от германците през Втората световна война.

Френският материал на Сън завършва с въпрос към французите, дали не се срамуват от своя президент.

На втора страница, отпечатана вече на английски, Сън съобщава за срещата на "червея" с чудовището Робърт Мугабе, президентът на Зимбабве.

Говорителка на вестника обясни пред АФП, че това е извънредно издание, предназначено специално за медиите. А иначе първата страница на редовния брой, разпространяван във Великобритания, е посветена на певицата Бритни Спиърс и футболната звезда Дейвид Бекъм.

"Вашият президент Жак Ширак е срам за Европа", обвинява Сън, който е собственост на австралийско-американския магнат Рупърт Мърдок.

Вестникът, който е за военна операция срещу Ирак, обвинява френския президент, че непрекъснато размахва заплахата от вето в Съвета за сигурност. Подобно поведение Сън оценява като лицемерно, тъй като всички били наясно, че в крайна сметка Ширак ще подкрепи САЩ и Великобритания в ООН. Единствената му цел била да придаде на Франция по-голяма тежест на международната сцена, отколкото тя всъщност има, пише таблоидът.

Двайсет и четири часа след като оприличи Ширак с червей заради съпротивата му срещу проектите на САЩ и Великобритания за война в Ирак, Сън помества снимка от момента, когато Ширак стиска ръката на Мугабе, със следния текст: "А сега и двамата си измийте ръцете".

"Позорният френски червей Жак Ширак стисна окървавената ръка на тирана от Зимбабв", пише Сън.

В редакционна статия вестникът на Рупърт Мърдок окачествява френския държавен глава като "безскрупулен лицемер, непочтен, горделив, лъжлив и шмекер...Не стига че Франция в момента е приятел на презрените по света, на масовите убийци Саддам и Мугабе, ами нейният президент блажено им лиже ботушите", пише самозабравилия се Сън.

Днес парижкият Либерасион не остава длъжен и посвещава специална статия на изданията на Рупърт Мърдок. В статия, озаглавена "Тежката артилерия на англосаксонските медии" Либерасион пита какво е общото между вестниците Сън, Таймс и Санди Таймс във Великобритания и Ню Йорк пост и телевизия Фокс Нюз в САЩ и в.Мелбърн Хералд Сън в Австралия. Отговорът е - всички те са част от медийната империя на магната Рупърт Мърдок.

Според френското издание, което е близко до социалистическата партия, от началото на иракската криза Мърдок предостави армията си от вестници и електронни медии на разположение на Буш и Блеър.