Приемни родители искат единни стандарти за отглеждане на децата

Спешно трябва да се приеме единен финансов стандарт за приемната грижа, който да определи колко струва на държавата настаняването на дете в приемно семейство, заяви в четвъртък председателят на Националната асоциация за приемна грижа Мирослав Долапчиев.

Новите правила, които Министерският съвет одобри преди ден  дават възможност общините и социалните служби да търсят, обучават и подкрепят приемни родители. Долапчиев обаче коментира, че докато няма единен стандарт, държавата няма да знае колко пари да отпуска на общините, за да осигуряват приемни семейства по места. От асоциацията предлагат издръжката на децата, настанени в приемни семейства, да се индексира с ръста на минималната работна заплата.

В момента у нас има повече от 1200 приемни семейства. В тях са настанени около 1000 деца. Наблюдава се тенденция повече пенсионери и хора в предпенсионна възраст да стават приемни родители, както и безработни.

Долапчиев посочи, че втората важна стъпка е държавата да създаде единни правила за оценка, обучение и подкрепа на приемните родители, за да се избегне феномена приемните родители да се оценяват по различен начин в цялата страна. “Тази единна методика ще дава сигурност в държавата, че приемните родители в големия град и малкото село отговарят на едни и същи правила и критерии“, посочи Долапчиев.

Той заяви, че е важно прехвърлянето на приемната грижа на общините да се случи с много ясна и целенасочена подкрепа от държавата, както методологически, така и финансово. “Искрено се надяваме, че държавата е извлякла своите поуки от механичното прехвърляне на домовете за деца на отговорността на кметовете“, заяви Долапчиев.

Новите рамки, които прие Министерския съвет, премахват трудовия договор като основен начин за наемане на приемни родители. Досега това създаваше проблеми, защото приемното семейство отглежда детето 24-часа, а подписва договор за 8 часов работен ден. Освен това масово в страната приемни родители на заплата излизат в отпуск, а децата се настаняват в домове или при други приемни родители. Има случаи, в които приемни родители излизат формално в отпуск, а грижата по документи се осъществява от партньора в семейството.

С отпадането на трудовия договор, отпада и задължението приемният родител сам да определя работното си време. “В действащата практика на трудови правоотношения, имаше тълкуване, според което приемните родители трябваше сами да избират как да разпределят осемте часа работно време в денонощието. Това беше абсурдна ситуация, която беше в полза единствено на системата, но не и на приемните родители. В новите разпоредби се очаква работното време и типа на договора да се определя от доставчика на услугата – общината, социалната служба, неправителствена организация или частната фирма“, коментира Долапчиев.

Националната асоциация за приемна грижа подкрепя увеличението на заплатата на професионалните приемни родители, което ще повиши качеството на живот на приемните родители на заплата. С приетите преди ден промени заплатата на приемно семейство се увеличава от 290 лева на 435 лева за отглеждане на едно дете, 464 лева – за две и 493 лева за три. Отделно за всяко отглеждано дете се плаща месечна издръжка от около 200 лв. според възрастта на малчугана.

От асоциацията настояват да се дадат ясни указания за това как новите правила за прилагане на приемната грижа ще се отразят на статута на одобрените приемни родители преди влизането в сила на промените, както и какви ще са механизмите, по които приемни родители ще могат да изберат свободно друг доставчик, който покрива по-добре техните очаквания и потребности.

Споделяне
Още от България

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?