Притеснени заради американските си съюзници, сирийските кюрди се обръщат към Дамаск

Сирийските кюрди се опитват да установят отношения с Дамаск с оглед на това, че искат да защитят спечеленото за седем години война в Сирия. Те са притеснени от непредсказуемото поведение на съюзника си САЩ и са по-готови от всякога да преговарят с президента Башар ал Асад.

Основните кюрдски групировки се оказаха сред малцината победители от конфликта в Сирия - те си извоюваха автономно управление над обширни части от Северна Сирия, които сега са под контрола на милицията Сирийски демократични сили (СДС), в които кюрдите имат водеща роля.

Те до голяма степен избягваха да влизат в конфликт с Асад и на моменти дори воюваха заедно с него срещу общи врагове - включително срещу бунтовниците, които силите на президента постепенно разгромяват с помощта на Русия и Иран.

Сирийските кюрди и Дамаск вече започнаха преговори за завръщане на държавните служители и ремонт на един от най-важните инфраструктурни обекти в Сирия: язовира Табка (най-големия в страната), който миналата година СДС отнеха от "Ислямска държава" (ИД) с американска помощ от въздуха.

Високопоставен кюрдски представител също така даде сигнал, че кюрдските бойци може да се присъединят към всякакви бъдещи офанзиви срещу бунтовниците в провинция Идлиб на границата с Турция, както и да си сътрудничат по-засилено срещу Анкара, която изпрати свои сили в Северозападна Сирия.

Решението да спрат да наричат полицията си с кюрдското наименование "Асаиш" е още една стъпка, чиято цел изглежда е да се промени образът на региона с поглед към неговото бъдеще.

Сирийските кюрди, които баасисткият режим преследваше систематично години наред, твърдят, че не се стремят към независимост, а се надяват политическо споразумение да съхрани тяхната автономия.

През май Асад за пръв път заяви, че "отваря вратата" за преговори със СДС, същевременно заплашвайки с употреба на сила. Едно споразумение между тях би могло да доведе до уреждане на конфликта в по-голямата част от Сирия.

Все още обаче няма признаци, че Дамаск ще седне на масата за преговори, а според анализатори сирийският президент не бърза, тъй като съумява с ускорени темпове да си върне загубените земи и позицията му става все по-силна.

"Нашето убеждение е, че каналите (за комуникация) трябва да останат отворени... конституцията, политическия процес - тези неща няма да бъдат уредени без режима. Той няма да си отиде", каза високопоставена представителка на политическото крило на СДС, Илхам Ахмед.

Какво иска Америка

СДС, водещо място в които заемат кюрдските милиции "Сили за народна защита" (СНЗ), държат около една четвърт от Сирия - най-голямата част от нея извън държавен контрол. Около 2000 американски военни са разположени по цялата северна и източна част на района, който е богат на петрол, вода и обработваеми земи - все важни лостове за влияние за кюрдите.

Преди повече от три години СНЗ обединиха сили със САЩ, превръщайки се в основния им партньор в битката с "Ислямска държава". Този съюз се превърна в проблем за американските отношения с натовска Турция, която разглежда СНЗ като терористи, свързани с Кюрдската работническа партия (ПКК).

Вашингтон избегна да дава каквито и да било политически обещания на кюрдите и е против техните стремежи за автономия. Противоречащите си американски изявления за Сирия ги поставиха нащрек и те се опасяват, че Вашингтон в крайна сметка може да постави на първо място отношенията си с Турция.

През април президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че иска да изтегли възможно най-скоро войските на страната от Сирия, и същевременно смекчи изказването си с думите, че иска да остави "силен и траен отпечатък".

Други американски представители обаче омаловажиха възможността за каквото и да било скорошно изтегляне. В някои случаи армията на САЩ прибягваше до използването на сила, за да защити територията на Сирийските демократични сили от проправителствените формирования.

"Не е ясно какво искат", каза Ахмед пред Ройтерс.

СДС станаха предпазливи, особено след "американското мълчание" по време на турската офанзива тази година срещу кюрдския регион в Сирия Африн. "Почувствахме се изоставени", заяви Ахмед.

Въпреки това по думите ѝ разполагането на американските сили край Манбидж е изпратило категорично послание, след като Турция е заплашила да настъпи към града.

Преподавателят по международни отношения в американския университет "Лихай" Хенри Барки заяви, че политиката на САЩ е тласнала кюрдските ръководители към Дамаск.

"Ако сте сирийски кюрд, трябва да мислите за деня, в който Тръмп ще реши да се изтегли", каза Барки. "Имате си работа с президент, който може да размисли и да нареди да се следва политика, която да е напълно противоречива", добави той.

Полиция "за всички"

Ръководителите на сирийските кюрди възприеха по-предпазлив подход в сравнение с кюрдите оттатък границата в Ирак, които гласуваха за независимост на референдум миналата година. Това гласуване, на което Вашингтон се противопостави, ги вкара в криза и регионална изолация. В крайна сметка те бяха принудени да отстъпят.

Миналата година доминираните от кюрдите власти в Северна Сирия се заеха да произвеждат избори за органи на властта въз основа на политическите идеи на водача на ПКК Абдуллах Йоджалан. Сега обаче те отложиха за неопределен срок последния етап от изборите.

Според анализатори търканията с проправителствено настроените арабски племена представляват предизвикателство за кюрдските сили и Асад може да се опита да се възползва от тези разногласия.

Миналия месец портретите на почитания от СНЗ Йоджалан бяха свалени в Камишли - град под техен контрол на границата с Турция. Според съобщение на местната община това било направено заради "разкрасяване и въвеждане на организация" на улиците.

Миналата седмица полицията в района си смени наименованието и знамето. Водещият кюрдски политик Алдар Джелил заяви, че това решение "не подлежи на обсъждане" по отношение на арабските градове, които СНЗ отнеха от контрола на ИД, включително сирийската столица на джихадистите Ракка.

"По този начин (полицейските) сили ще са за всички", каза той.

Представителите на сирийската държава подчертават в изявленията си, че Ракка е основна цел за "освобождаване" от чуждестранните окупатори - тук се имат предвид американските сили. В момента съвет, подкрепян от СНЗ, управлява града, голяма част от който беше разрушена при продължилите с месеци въздушни удари на САЩ.

Според критици американската помощ за възстановяване е недостатъчна.

Ремонтът на хидроенергийното съоръжение язовир Табка е водещ приоритет. Без помощта на правителството в Дамаск за ремонта ще бъде нужна сериозна външна помощ, каза Ахмед. Може да последват и разговори за сътрудничество в областта на здравеопазването и образованието.

"Това може да проправи пътя, да изиграе положителна роля за засилващото се доверие между нас така, че да го изведем на по-високо равнище", каза Ахмед.

По БТА