Приватизираната демокрация и съмненията на Европа

С дрънчене и стържене на танковите вериги по асфалта, израелците тръгват на нощната си обиколка около щаб-квартирата на Ясер Арафат. Палестинските постове, отпиващи чай край мангалите, изнесени на пустите улици край щаба, едва вдигат поглед към тях - толкова рутинни са вече нощните разходки на обсаждащите ги военни части.

От близо два месеца израелската бронирана военна техника стои паркирана пред прага на Арафат, превърнал се в затворник в Рамала. Същевременно той загуби подкрепа в Америка и Европа. След 30 години във водовъртежа на палестинската политика палестинският лидер отново се бори за оцеляване.

За човек, който вече е отписан - при това не за първи път, Арафат изглежда в чудесна форма. Той създава впечатлението, че изпитва удоволствие от най-новата криза така, както се наслаждава на късната вечеря в щаба със свои министри и съветници.

Ясер Арафат, изглежда, е човек, който процъфтява в кризисни положения. Критиците му твърдят, че стремежът към нормализиране е това, което му носи поражение. Според израелски служители, след като е опропастил най-добрата оферта за уреждане на конфликта с напускането на преговорите в Кемп Дейвид през 2000 г., Арафат отново се е върнал към подкрепа за тероризма. А за премиера Ариел Шарон той е едновременно и неадекватна личност, и терористичен лидер на "империя от лъжи", от която произлизат всички палестински актове на насилие.

Ясер Арафат възразява, че още е твърде рано за Шарон или за външния свят да пишат некролога му и изброява списък от героични палестински отстъпления през последните три десетилетия и повече.

"Не за пръв път ме обкръжават израелски танкове", казва той и дава пример с битката при Карамех през 1968 г., когато палестински бойци в бежански лагер в Йордания са се сражавали със сили на израелските нашественици. Припомня си и Бейрут от 1982 г., когато палестинските сили в ливанската столица бяха 88 дни в обкръжение при операция, организирана от Ариел Шарон. Казва, че много опити за убийство са предприемани срещу него в Тунис, но добавя: "Аз никога не спя на едно и също място две нощи поред."

Ясер Арафат твърди, че прави всичко по силите си, за да спре онези, които не изпълняват многократно издаваните заповеди за прекратяване на огъня /последната е от 16 декември/.

Но насилието продължава - само през изминалата седмица 8 израелски граждани загинаха при два самоубийствени атентата. Следователно, може ли да се каже, че господин Арафат не е в състояние да контролира палестинските групировки?

"Определено да. Но може ли Америка да контролира всички американци?", отвръща той.

"Ние сме под окупация и много хора предприемат действия, които не са по нашите строги заповеди", посочва Арафат. "Някои от тях - тези групи от фанатици, действат по заповеди отвън, други - индивидуално."

Естествено, той хвърля върху Шарон вината за влошаващото се положение. Израелското правителство започна военна ескалация и негови мишени са инфраструктурата, палестинските сили за сигурност и домовете на бежанците. При това израелците официално са провъзгласили процеса от Осло за мъртъв, добавя Арафат.

При тези обстоятелства според него палестинската власт няма друг избор освен да призове международната общност за "бърз и силен отговор" с цел да се избегне катастрофа.

Арафат повторя своя призив - отдавна отхвърлен от Израел, за изпращане на части от международни наблюдатели, "които да констатират кой е за мирния процес и кой е против него".

Сега, когато израелският печат размишлява над характера на евентуална пълномащабна война, Арафат твърди, че външният свят трябва да направи повече, за да бъде избегната кризата. И изтъква, че не е изоставен.

Ясер Арафат може да не е в състояние да напусне Рамала, но храни вяра, че за палестинската борба той е централна фигура, какъвто винаги е бил. "Аз съм в постоянен контакт с целия свят - с Колин Пауъл, президента Путин, Китай, испанския премиер Аснар, двама арабски президенти, и това е само днес", казва палестинският лидер.

Със съкращения, по БТА