Проблемите САЩ- Европа и дилемите пред новите кандидатки

Промяната в НАТО и дилемата дали Алиансът да се меси в борбата срещу тероризма, стана една от двете основни теми на международния колоквиум “Разширяването на НАТО: нови възможности и нова среда за сигурност”, проведен миналата седмица в двореца Егмон в Брюксел. Във форума взе участие българския президент Георги Първанов.

Втората тема в дискусията беше очакваният принос на България и Румъния за сигурността на Европа и дали двете държави могат да посрещнат финансовите тежести на членството в Алианса. Колоквиумът бе проведен с подкрепата на Фондация “Отворено общество” – София и официални организатори - Кралският институт по международни отношения и министерствата на външните работи на България и Белгия.

В разговора наред с участниците от държави - членки на НАТО, взеха думата и представители на ниво министри и зам. - министри на външните работи на страни от бившия Източен блок - някои отскоро членки на НАТО, като Унгария, а на други с предстоящо влизане, като Естония, България, Румъния и Македония.

Нюансите в няколко от изказванията на форума наведоха на мисълта, че антиамерикаските настроения в Европа са удобен процеп, през който могат да се прокарват успешно националистически тези и стратегии. Това показа още веднъж, че европейският популизъм на тема “анти-САЩ”, може да разколебае сърцевината на онзи принцип на солидарността, който е толкова болезнено дефицитен в посттоталитарните общества и същевременно така публично препоръчван от страна на евроатлатическата общност на младите демокрации.

На този фон добро впечатление направи изказването на българският президент Георги Първанов, който солидарно лобира не само за нашето влизане в Пакта, но и за Румъния, Македония и Албания. Подобен израз на балканска солидарност пролича и в думите на румънския зам.- външен министър Михнеа Мотак, който пледира в полза разширяването на Южния фланг на НАТО.

Образно казано, пръст в раната “Европа-САЩ”, сложи едно изказване на белгийски преподавател, не представляващ на форума държавни институции. Той запита каква работа има Европа във войните на САЩ и защо е необходимо НАТО да се меси в борбата срещу тероризма, както защо Европа трябва да става “полицая на света”.

Виконт Давиньон, президент на Кралския институт по международни отношения, заяви в началото на конференцията, че смисълът на разговора е да се очертае отговорността на Стария континент към новата среда за сигурност, която изискаха събитията от 11 септември 2001г.

Президентът Първанов заяви при откриването, че срещата в Прага ще формулира новия дневен ред на НАТО за години напред, като въпросът с борбата с тероризма ще заеме основно място в него. Цитирайки думи на американския проф. Джоузеф Стиглиц, Първанов заяви, че тероризмът е многолик и представлява тъмната страна на глобализма. Срещу него трябва да се действа глобално, повсеместно, решително и настъпателно. 11 септември промени усещането за заплаха и сигурност, като постави нови задачи пред НАТО - най-вече за действия срещу организираната престъпност, нелегалния трафик на оръжия, хора, технологии с двойна употреба, разви теза си Първанов.

Ерхард Бусек, специалният координатор на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа подчерта, че НАТО като организация е създадена във време на конвенционални - в смисъл на познати, известни заплахи, които вече не съществуват. Рисковете днес са без предизвестия и от друго естество - саботажи, организирана престъпност, нелегално прехвърляне на ресурси, бежанските потоци. Не само военните операции са част от новите ангажименти на Алианса, но и хуманитарни операции, мироопазващи, управление на кризи, посочи Бусек. Той каза, че промяната в целите, наред с разширяването на Пакта, ще доведе до разместване на баланса в отговорностите на страните членки на НАТО.

Позициите на Хавиер Солана - фигурата, персонифицираща въпроса за сигурността и отбраната на Европейскиа съюз, бяха представени на конференцията от Волфганг Плох, поради заетостта на Солана. Плох заяви, че предотвратяването на конфликти обхваща многопосочна работа по защита на човешките права и политически свободи, борбата с бедността. Половин век НАТО е защитавало своите членове и малко закъсняло актуализира схващането си за сигурността, смята Плох. Според него както НАТО става все повече политическа организация, така и ЕС се ангажира с мира и сигурността не само на континента, но и в света.

Двете организации еднакво са обвързани не само с разширяването си, но чрез взаимодействието си в този процес. Плох каза, че НАТО и ЕС обаче не са алтернативни, а взаимодопълващи се, както “се налагало да бъде обяснено” на страни, в които се поставял въпросът за референдум за членство. Той не уточни към кого точно отправя това послание, но изтъкна, че е важно да се подчертае този синергизъм между НАТО и ЕС.

Той определи проблемите в сътрудничеството между двете организации като “формални” и прогнозира, че на срещата в Прага те ще бъдат решени.

Зам. външният министър на Естония Хари Тидо каза, че НАТО не е динозавър от времето на Студената война, защото се променя и адаптира към новите условия, нo ако не се промени, ще има съдбата на изчезващите видове. Да се елиминира тероризма обаче е като да се пребори бедността, смята Тидо, защото и решаването и на двата проблема изглежда мираж. Да мислим в движение и да разместваме приоритетите си - това трябва да правят както страните членки на НАТО, така и кандидатките, заяви естонският зам. министър. Тидо обърна внимание върху факта, че ако НАТО и ЕС създадат свои сили за бързо реагиране, то следва да се реши въпросът с разделението на труда, за да се правят по-малко разходи.

Хари Тидо призна, че поставя въпроса дори с известна омаловажаваща ирония, като пита дали ударните бригади на ЕС ще трябва да “почистят бойното поле”, оставено от силите за бързо реагиране на НАТО. Да мислим изпреварващо за мисията на подобни бригади - окупационни ли ще са, колонизиращи или в помощ на укрепването на нации, каза Тидо. Той изтъкна, че и сега съществуват “лагери” сред съюзниците в НАТО и ЕС, а когато влязат и новите кандидатки, “съперниците” изчисляват кой към кого ще отиде. Такива тенденции вече се забелязвали като поведение и сред държавите - кандидатки за Алианса, заяви естонецът без да посочи директно кого визира.

Възрастен белгиец, който се представи само като гражданин и преподавател, запита участниците в конференцията дали американският президент Джордж Буш и британският премиер Тони Блеър не преувеличават заплахата от тероризма, призовавайки света на кръстоносен поход срещу него и дали двамата всъщност не възпроизвеждат манталитета на противоборство Изток-Запад, познат от Студената война, само че този път срещу мюсюлманския свят. Другият въпрос, който постави белгийският участник беше, дали страните -кандидатки могат да поемат финансовото бреме от членството в Алианса, защото лично той бил скептичен, че държавите в преход ще успяват хем да се реформират, хем да се месят навсякъде в международния живот като укрепват уж сигурността на континента, а не могат да решат вътрешните си национални проблеми.

Българските журналисти, отразяващи форума в Брюксел, ставаха особено внимателни при всяко споменаване на думата “алтернатива”, предвид нееднократно изразеното от премиера Сакскобургготски мнение, че ако България не получи покана в Прага, съществува алтернатива.

Със сигурност и за външните наблюдатели на процесите в страната ни, казаното по въпроса от президента Първанов имаше голямо значение, особено и като бивш лидер на БСП, която по време на Косовската криза се противопостави на военни удари на Алианса в Югославия. Българският държавен глава заяви недвусмислено : "България е избрала необратимо евроатлантическата ориентация. Това е избор, който се подкрепя от всички по-големи политически сили. Парламентарният консенсус по тази тема е пълен. Това е избор, който се подкрепя и от мнозинството българи. И аз смея да твърдя, че това е една от най-високите като процент обществени подкрепи от всички страни- кандидатки."

Той подчерта, че независимо от решението в Прага, България няма да промени стратегическия си избор и ще продължи да е фактически съюзник на НАТО. В подкрепа на тази теза, в изказването си пред форума унгарският зам.министър Андре Хайду, припомни кризата Косово ’99 и действията на България тогава и каза “ето съюзникът, на който НАТО може да се опре”.

Зам.- външният министър на Румъния Михнеа Моток сравни следите от конфликтите в Югоизточна Европа като последица от горски пожар, където напрежението тлее, независимо, че огън вече няма. Тези тлеещи въглени подкопават сигурността на региона, каза Мотак. Той изтъкна, че границите и демокрациите на Балканите са крехки все още, но България и Румъния могат да бъдат модели на успех, от които регионът силно се нуждае. България и Румъния са една лента, пояс към Източното Средиземноморие и Близкия Изток.

По време на конференцията, представителите на страните кандидатки за членство в НАТО обърнаха внимание на това, че държавите им са се включили успешно в мироопазващи мисии, което на практика доказва солидарността на младите демокрации към ценностите на Алианса и ЕС.

Пратеникът на македонския президент Борис Трайковски - Зоран Жолески информира форума, че страната му има амбиция да създаде малка, мобилна и ефективна армия по джоба на Републиката.

Координаторът на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа Ерхард Бусек подчерта важността на реализирането на инфраструктурните проекти на Балканите, които за всяка една от страните означават съвсем конкретни неща - пътища, зони за свободна търговия, мостове над Дунав. Първанов подсили думите му, като каза, че най-добрата европейска инвестиция в мира и сигурността на Балканите е инвестицията в инфраструктура.

Първата част от белгийския форум, посветен на промените в НАТО и на предстоящото българско и румънско присъединяване, показа, че дебатът в обществата на страните - членки за бъдещата роля на Алианса съвсем не е завършен и безпроблемен. Въпросите без отговор са толкова много пред един обикновен западноевропейски данъкоплатец, колкото и усилията и страховете сред обществата на страните кандидатки за НАТО. На този фон ясната категоричност на посланията, които излизат от политиците, партийните централи и държавните институции, е много важна не само за стабилността в една среда, но за чисто индивидуалното усещане за спокойствие и сигурност на гражданите. А няма по-добра дипломация и защита на националното достойнство от това да избягваш популизма от всякакъв характер - от вътрешнополитически или външен аспект, и да отстояваш на дела заявени публично принципи и ценности.

Андрас Хайду, държавен секретар във външното министерство на Унгария каза, че е задължително Алиансът да защити своите ценности в борбата срещу тероризма, още повече, че държавите от НАТО обменят разузнавателна информация. Естонският зам. - външен министър Хари Тидо цитира изказване от 30-те години на 20 век на тогавашния британски премиер Чембърлейн, който казал за Чехословакия, че е далеч от кръга интереси на Великобритания и е без значение какво се случва в нея. За разлика от онова време, сега всяко събитие засяга всички, обясни Тидо.

Зоран Жолески, пратеник на конференцията на президента на Република Македония Борис Трайковски каза само, че заплахата от тероризма е обща. А Мотак от Румъния заяви, че неговата страна чака да чуе повече по въпроса за борбата на НАТО срещу тероризма от срещата в Прага.

Българският президент Георги Първанов категорично заяви: “Да, НАТО трябва да се бори срещу тероризма”. Той каза, че Пактът не бива да остава на равнището на абстрактните отговори на тероризма, защото това е най-голямата заплаха за международната демократична общност и никой не е застрахован, независимо от големината на отделната държава. Първанов подчерта, че борбата срещу тероризма минава дори в краен случай през военно противопоставяне, но България държи това да става с легитимни антитерористични действия с мандат от ООН. Страната ни вече показала тази си позиция като председател на Съвета за сигурност на ООН, подчерта президентът.

На въпроса за разходите по членството в НАТО, Първанов отговори, че финансово натоварване разбира се, има, но страната ще изразходва значително по-малко за отбраната и сигурността си като член на Алианса, отколкото извън него. Още повече, че влизането на България в НАТО ще даде сигурност на чуждите инвестиции. Преди това, в словото си при откриването на форума, Първанов заяви, че сега страната ни заделя 3,1 процента от БВП за отбрана, което правят само няколко от държавите членки на Пакта. Тази цифра всъщност беше спомената от президента и като пример за важността, която страната ни придава на военната реформа, но в същото време показа и колко вярно е твърдението, че България повече ще спечели и икономиса от влизането в НАТО, отколкото ако остане извън евроатлантическата зона на сигурност. Георги Първанов изказа по въпроса за регионалното сътрудничество на Балканите личното си убеждение, че това взаимодействие не може да е алтернатива на НАТО и ЕС.

*Репортажът е осъществен със съдействието на Фондация “Отворено общество”