Профил на един убиец

От Ню Йорк до Лондон, от Париж до Токио Заркауи се прочу като новото лице на ислямския тероризъм. Той замени Саддам Хюсеин като олицетворение на злото в арабския свят. Той командва група иракски бунтовници, за които се смята, че са извършителите на много от варварските терористични нападения в тази страна след падането от власт на Саддам. Някогашният младеж от бедняшките квартали в Йордания, който не успя да завърши гимназия, за чиято глава днес е обявена награда от 25 милиона долара, въвлече САЩ в най-кървавия им конфликт след войната във Виетнам.

Почти две години след речта на Пауъл пред Съвета за сигурност, на 27 декември 2004 г. Бин Ладен посочи Заркауи за “емир на Ал Каида в Ирак”. Пътят на Заркауи до тази високопоставена позиция в хлабавата йерархична структура на терористите не само разкрива защо радикалният ислям привлича  бедните маси в арабския свят, но също така  подсказва, че начинът, по който терористите водят война, може би вече никога няма да бъде същият.

Странникът

Абу Мусаб ал-Заркауи е роден под името Ахмад Фадил ал-Халайлех в Зарка, йордански град, разположен северно от Аман, през октомври 1966 г. Жителите на Зарка наричат града “Чикаго на Близкия изток” заради ширещата се бедност и престъпност. Семейството на Заркауи принадлежи към клон на Бени Хасан, многобройно бедуинско племе от Източния бряг, лоялно към йорданското Хашемитско кралско семейство. Заркауи израства сред мизерията на  работнически квартал, където традиционните и племенните ценности се съчетават по неподходящ начин със западните консуматорски вкусове и бързата модернизация от края на 60-те години на миналия век. Той посещава местно училище и използва кварталното гробище като място за игри. Ползва се с лоша репутация в училище. Учителите му го помнят като непокорен и буен ученик.

В Зарка, както между впрочем и навсякъде в Близкия изток, светът на дребната престъпност се пресича постоянно с революционния ислям в маргинализираните зони на обществото и, по-специално, в затвора. Именно по време на престоя си в затвора Заркауи получава първото си обучение в доктрината на джихадистите. След освобождаването си се той се оженва и започва да посещава джамията Ал Хюсеин Бен Али, гнездо на радикален ислям в покрайнините на Зарка. Запленен от историите, разказвани от бойците-муджахидини, които редовно посещават джамията, той лесно е вербуван от представител на Арабско-афганското бюро, ислямска организация, натоварена с набиране на арабски бойци за участие в антисъветския джихад. Въпреки че муджахидините често са размирници в страните си, новият статут е стъпка нагоре в социалната стълбица за Заркауи. В Близкия изток никой не харесва пияните хулигани, но всички уважават муджахидините.

Но надеждите на Заркауи да се присъедини към братството на муджахидините се сблъскват с ново горчиво разочарование. Той пристига в Афганистан през пролетта на 1989 г., твърде късно, за да се бие срещу съветската червена армия, която е започнала изтеглянето си от страната година преди това. Без връзки и познати, които да гарантират за него, той се чувства чужд сред арабските бойци, които скитат по улиците на Афганистан.

През март 1994 г., Заркауи е арестуван и впоследствие осъден на 15 години затвор за създаване на нелегална джихадистка група, наречена Баяат ал Имам (“Обет за съюз”).

Принц между затворници

Този втори период на затворничество освобождава потенциала на Заркауи така, както дори престоят му в Афганистан не е могъл. “Мисля, че седемгодишен престой в затвора е повече от достатъчен за промяна на личността на когото и да било”, казва бивш обитател на затвора ал-Сувака. В затвора Заркауи е подложен както на физически, така и на психически изтезания. Той прекарва повече от осем месеца в изгарящата горещина на йорданската пустиня, затворен при строг режим в единична килия, подобна на кучешка колиба.

Преобразяването на Заркауи е както външно, така и психическо. Останалите затворници си спомнят, че той се занимава постоянно с физически упражнения, като използва всички тежки предмети, които може да намери, включително кофи и камъни. По този начин губи слабото си телосложение и става набит. Тази здрава физика е съпътствана от силна воля. “[Той искаше] да научи светия Коран наизуст”, припомня си Фаик ал Шауиш, съкилийник на Заркауи. “Аз му помагах. Той ми рецитираше поне по десет строфи всеки ден. Заркауи е неуморим, когато става дума за джихад и учене… Той имаше достатъчно воля да стои буден цяла нощ, за да изучава даден въпрос.”

През пролетта на 1999 г. Заркауи е освободени в резултат на национална амнистия. Според Салех ал Хами, братовчед на Заркауи, “той не бе много щастлив, когато напусна затвора. По някакъв начин условията в затвора бяха за него по-добри от лесния всекидневен живот без задължения. Чувствах, че той е отегчен. От все сърце желаеше да напусне страната.” Месеци по-късно Заркауи напуска Йордания и се отправя към Пакистан с намерението да се свърже с джихадистите в Чечения.

Заркауи никога не стига до Чечения. Арестуван е в Пакистан заради изтекла виза и с нежелание влиза в Афганистан, където вече шеста година талибаните се борят със Северния съюз за пълен контрол върху територията на страната.

През 2000 г. в южния град Кандахар Заркауи най-после се среща с Осама бин Ладен.

…

*Публикуваме част от статията, която излиза в новия брой на българското издание на сп. Foreign Policy