Прокуратурата е против промени в конституцията за върховенството на съда

Прокуратурата се обяви против промени в конституцията, които да посочат изрично върховенството на съдилищата над следствието и прокуратурата в съдебната система.

Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Иван Григоров настоява да се акцентира върху основната роля на съда спрямо останалите органи в съдебната власт - следствие и прокуратура. ВКС иска в основния закон изрично да бъде записано, че основен носител на съдебната власт са съдилищата, както и че на тях трябва да бъде гарантирана финансова самостоятелност и обезпеченост.

Според Григоров тази промяна ще утвърди коректно разпределение на властите, защото следствието и прокуратурата не са основен носител на правораздаването.

Военно-апелативният прокурор ген. Николай Ганчев, приближен на главния прокурор Никола Филчев, заяви обаче днес пред временната комисия за промени в конституцията, че глава "Съдебна власт" на основния закон е идеално балансирана по отношение на правомощията на отделните органи в съдебната система и действа много добре.

Ганчев, който е и заместник-председател на Асоциацията на прокурорите, определи това искане на съдиите като егоцентризъм. Той посочи, че в Конституцията съществува текст, който определя съда като основен орган на правораздаване. Това обезсмисля добавянето на нов текст, смята прокурорът.

Следствието и прокуратурата засега са необходими на съдебната власт

Председателят на ВКС Григоров отрече пред журналисти между прокуратура и съд да има конфликт, но не пропусна да припомни, че препоръката на ЕС да бъде гарантирана независимостта, бързината и ефективността на съда и правораздаването в България показва, че в Европа съществуват съмнения за известни проблеми в това отношение. Ганчев повтори неколкократно лансираната от главиня прокурор Никола Филчев теза, че от промени се нуждае не Конституцията, а оперативните закони като Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК).

Иван Григоров посочи, че оставането на следствието и прокуратурата в съдебната власт при върховенството на съда ще направи съда по-ефективен.

Към този момент прокуратура и следствие трябва да бъдат в съдебната власт, но промени могат да се направят след време, допусна Григоров. При преговорите с ЕС представители на Венецианската комисия многократно са изтъквали, че мястото на следствието и обвинението е извън независимата съдебна власт.

Според Григоров, когато обществото не е достатъчно демократично, изваждането на прокуратурата от съдебната власт може да доведе до сериозно влияние на другите власти върху нея.

Заместник-министърът на правосъдието Севдалин Божиков посочи, че е необходимо политическо решение по въпроса дали следствието трябва да бъде преместено в изпълнителната власт. Правителството се опита да изведе следствието от рамките на съдебната власт, но магистратите се обединиха срещу тази промяна и бяха подкрепени от президента Георги Първанов и председателя на парламента Огнян Герджиков.

Божиков отбеляза пред депутатите,че съществуващата в момента практика в България налага ревизия на Конституцията в частта, регламентираща структурирането на съдебната власт.

Представителите на Националната следствена служба също заявиха, че е крайно време мястото на следствието да получи конституционно оформяне. Те поискаха в основния закон да бъде добавен текст, който да урежда взаимоотношенията между дознателите в МВР и следователите.

Според Божиков трябва да се обсъди и дали съдебната власт ще продължи да бъде регламентирана в един устройствен закон - Закона за съдебната власт, или могат да се приемат отделни устройствени закони за следствието и за прокуратурата.

Освен ролята на съда, пред магистратите Иван Григоров посочи и необходимостта от промяна в Закона за съдебната власт в частта му, регламентираща атестирането на магистратите.

Атестацията на магистрати да се уреди в конституцията

От ВКС предлагат в конституцията да се запише, че атестацията на съдии, прокурори и следователи се извършва от съответното звено или от специално създадени комисии към Висшия съдебен съвет.

Според шефа на ВАС Константин Пенчев обаче въпросът за избор на магистрати от ВСС може да бъде уреден на законодателно, а не на конституционно ниво.

Сред предложенията на ВКС са чрез закон Народното събрание да може да решава дали определени дела да бъдат разглеждани от три или от две инстанции на съда. Григоров посочи като пример за подобен вид дела трудовите спорове.

Предложените от ВКС промени в Конституцията могат да бъдат извършени от обикновено Народно събрание, отбеляза Григоров, според който е добре измененията да бъдат направени до края на мандата на 39-то НС. Задължението на съда да изготвя мотиви да отпадне, когато става дума за дела без правна сложност, предложи зам.-председателят на ВКС Благовест Пунев, според който това може да стане с промени в законодателната уредба, гласувани от НС.

Актовете на ВСС да се оспорват пред КС

Севдалин Божиков посочи като възможна промяна в основния закон въвеждането на практиката ВСС да бъде постоянно действащ орган. Трябва да се обмисли и възможността част от актовете на съвета, който кадрува в съдебната система, да могат да бъдат оспорвани пред Конституционния съд, смята зам. - правосъдният министър.

Председателят на Върховния административен съд (ВАС) Константин Пенчев заяви, че в практиката се наблюдава изключителна натовареност на върховните съдилища. По думите му това се предопределя от текстове в Конституцията, в които ВАС е определен като единствената инстанция, пред която може да бъде обжалвано решение на административни органи. Пенчев предлага да се прехвърлят част от делата на по-ниска инстанция, а не всички административни актове да се трупат във ВАС.