Протестите в Ню Йорк и глобалния отпор срещу елитите

След "Арабската пролет" и вълненията в Европа, нюйоркското движение "Окупирай Уолстрийт" може би е най-новият знак за глобален, масов отпор срещу елитите, с все по-сходна реторика и тактика, се посочва в анализ на агенция Ройтерс, публикуван във вторник.

Почти на всеки континент през 2011 г. се разиграха както мирни, така и бурни обществени протести, съчетани с насилие. Протестиращите в редица страни, сред които Израел, Индия, Чили, Китай, Великобритания, Испания, а сега и САЩ, все повече свързват своите действия с народните революции, които разтърсиха Близкия Изток.

Лозунгите по улиците на Манхатън и други американски градове също показват заемки от британски студентски протести през миналата година, както и с тези от демонстрациите срещу мерките за икономии в Гърция и Испания.

Общото между тях са настроенията сред младите хора и средната класа, че именно те плащат висока цена за лошото управление и злоупотребите, извършени от недосегаемите корпоративни, финансови и политически елити.

Когато стотици протестиращи блокираха лондонския Уестминстърски мост в неделя, гневни заради готвените промени в здравеопазването, те използваха лозунги от протестиращите в САЩ, които описват себе си като "99-те процента", плащащи цената на грешките на едно малобройно малцинство.

С влошаването на икономическите перспективи нараства ролята на социалните медии, които помагат на отчаяните по цял свят да изработят общи послания на гнева.

Тази тенденция ще продължи много години, може би десетилетие, смята Тина Фордхам, главен политически анализатор в американската "Сити". Един продължителен период на слаб или никакъв икономически растеж може да галванизира тези зараждащи се движения в политически сили, макар че до момента политическото им влияние е минимално, коментира Фордхам.

Какво точно искат?

Тези групи, които в голяма степен нямат свои лидери, засега по-добре артикулират срещу какво са, но не и какво точно искат.

В коментара си по темата, публикуван в последния брой, сп. "Икономист" отбелязва, че е лесно е да изискваш "справедливи решения", но до момента движението "Окупирай Уолстрийт" няма детайлни политики. Затова може би това са протести "Роршах". Политиците и медийните коментатори се взират в мастилените петна и виждат каквото искат да видят. Ако не виждат нещо особено последователно и ясно, те излизат със свои предложения. Така например Николас Кристоф от "Ню Йорк таймс" съветва демонстрантите срещу Уолстрийт да искат данък върху финансовите транзакции, по-стриктни капиталови изисквания (има предвид стандартите Базел 3) за големите банки.

Антипод на консервативното "Чаено парти"?

Това, което по-широката левица в Америка би желала да види в протестите, е прогресивен двойник на консервативното движение "Чаено парти". И това не е толкова невъзможно, като се има предвид, че е "Чаено парти" започна с публичен изблик на болка. "Хора, колко от вас искат да плащат ипотеката на своя съсед, който има допълнителна баня и не може да се плаща сметките", скандираше през 2009 г. финансовият репортер Рик Стантли, чиито призиви срещу спасителните пакети се смятат за рождение на движението "Чаено парти", което бързо завзе Републиканската партия и тласна цялата американска политика рязко на дясно.

Също като тълпата "Окупирай Уолстрийт", и "Чаено парти" нямаше особено ясна политика в началото. Привържениците му искаха да премахнат голямото правителство и да възстановят индивидуалната свобода. Така че, защо "Окупирай Уолстрийт" да не стане движение "Чаено парти" на обратната страна, да извади демократите от ступора, да ги дръпне наляво и да предизвика поне част от енергийния заряд, който Барак Обама генерира когато се кандидатира за президент?

Една от причините е, че нищо не изсмуква по-бързо енергията на протестните движения, отколкото спечелването на властта. И макар че Обама има своите послания за облагане на богатите, той знае, че няма да бъде преизбран, ако се отклони прекалено наляво.

Друга причина за съмнението, че "Окупирай Уолстрийт" може да стане "Чаено парти" на левицата, е неговата фиксация в протеста. Но "Зукини парк" (където е лагерът на "Окупирай Уолстрийт" – бел.ред.) не е площад "Тахрир" и Америка не е Египет. Не е дори и Франция. Във Франция уличните демонстрации се толерират, понякога дори се прославят, като начин да се изпусне парата и да се спечели вниманието на депутатите, които неглижират избирателите или забравят предизборните си обещания.

Америка е нещо различно. Тя е такава демокрация, която, искайки я, някои хора на площад "Тахрир" загубиха живота си. С безкрайните избори и перманентни кампании, американските политици са изключително чувствителни към настроенията на избирателите. Партиите са силно поляризирани, така че е грешно да се каже, че политиците са едни и същи. Америка има своите партийни машини, но групите, които се организират сериозно, могат да използват първичните избори, за да ги държат отворени.

"Чаено парти" се възползва от всичко това. Те също излязоха по улиците. Но освен това се научиха да боравят с изборната механика и как да изплашат до смърт всеки кандидат, когото не харесват.

Хората около "Окупирай Уолстрийт" могат да последват този пример, ако желаят. Да, те имат право да протестират. Правото на хората на мирни събирания е записано в първата поправка. Нищо в конституцията не казва, че трябва да имаш политически план от 12 точки или разрешение от нюйоркската полиция. Ако не друго, тези протести подчертават ужасното положение на милиони хора в настоящата стагнация. Но да се стигне до реална промяна в реална демокрация, трябва да се прави и реална политика. За това е нужна работа, както и достатъчно хора, които да мислят като тебе, отбелязва "Икономист" в коментара си.