“Прозрачност без граници”: Средният рушвет в България е 200 евро

Средният подкуп, който плащат българите, е 200 евро. Това стана ясно от оповестеното в петък в столицата годишно проучване на международната неправителствена организация “Трансперънси интернешънъл” («Прозрачност без граници») за нагласите на обществото към корупционните практики, проведено в средата на годината сред 55 хиляди души в 69 страни.

В България изследването е извършено през май 2005 г. от «Галъп» върху представителна извадка от 1024 души.

За сравнение същото изследване показва, че средният подкуп в Румъния е 160 евро, а в Русия – 350 евро.

От анкетираните българи 7% са признали, че са давали подкуп, а 5% отговорят с “не знам”. Според програмния директор на асоциация “Прозрачност без граници - България” Катя Христова, реалният процент на далите подкуп е два пъти по-голям от дела на хората, които са си признали за участието си в корупционни действия.

“Най-вероятно отговорилите с “не знам” също са участвали в такива прояви, но не са си признали, защото това е доста непрестижен въпрос”, обясни тя.

Най-масовите подкупи в България са до 60 евро, които са били дадени от 46% от призналите, че са участвали в такива нерегламентирани отношения. 15% процента са платили от 60 до 120 евро, 10% - от 400 до 600 евро, а 9% са подкупили отговорни лица със суми, надвишаващи 800 евро.

Противодействието на корупцията е намаляло в последната година

Според “Прозрачност без граници” изследването е показателно, че в България през последната година има намаляване на услията за борба или противодействие на корупцията от страна на изпълнителната власт.

Около 37% от българите считат, че нивото на корупцията в страната през последните три години се е повишило, а 30% смятат, че няма промяна. Едва 10% от анкетираните забелязват промяна в положителна посока.

Очакванията за следващите три години са също песимистични и това се превръща в трайна тенденция, обясни Христова. Изследването показва, че 46% от българите смятат, че нивото на корупцията няма да се промени или ще се повиши, а едва 20% са на мнение, че ще има спад.

Най-голям ръст на натовареност с корупционни практики в сравнение с 2004 г. има в сферата на здравеопазването. Миналата година 77% от хората са посочили тази сфера като подвластна на корупция, а за тази година процентът се е увеличил до 83.

Като най-подкупна институция за втора поредна година в България са  определени митниците. Корупционният индекс в тази сфера е оценен на 4,5 от 5 максимално число (то отговаря на оценка “изключително корумпиран”), след това се нареждат съдебната система и политическите партии с 4,3 и парламентът - с 4,2. Здравеопазването е оценено от обществото с 4,1.

От държавите в Централна и Източна Европа, освен България още Румъния, Сърбия и Черна гора, Украйна, Молдова и в Косово смятат, че митническите служби са най-корумпирания елемент от държавната система.

Според “Трансперънси интернешънъл” това е изключително характерно за този регион, защото през последното десетилетие войната в бивша Югославия е направила Балканския регион подходящ за трансгранични злоупотреби. Като причина се посочва и ролята на Балканите като основен транспортен коридор за преноса на наркотици и трафика на хора от Азия за Западна Европа.

В света за най-корумпирани се считат политиците 

Участвалите в изследването 55 000 души от 69 страни определят като най-засегнати от корупцията политическите партии, кати им давата индекс 4 (“силно корумпирани”), след тях се нарежда законодателният орган (парламентът) с 3,7, полицията с 3,6 и съдебната система с 3,5.

В глобален аспект хората са изключително песемистично настроени към възможноста в следващите три години корупцията в техните държави да намалее. Едва 19% считат, че има такава възможност срещу 74%, които мислят, че тя ще остане на старите нива или ще се увеличи.

За изтеклите 3 години, откакто е започнало изследването, песимизмът е бил още по-голям - 84% от хората са заявили, че корупцията остава на същите нива или се повишива, а 12% са прогнозирали спада ѝ. .

Къде сме ние?

Българите също смятат, че корупцията има огромно влияние върху политическия живот. Страната ни е поставена във втората група държави подредени по признака “корумпираност на политическата система според общественото мнение” с резултати от 51 до 70%.

В първата група с най-голямо влияние на корупцията в политическия живот според обществените нагласи (над 70 %) са две други балкански държави -  Гърция и Босна и Херцеговина.

В таблицата, която подрежда държавите по признака “даден подкуп през последните 12 месеца” ние сме в трета графа от 5 до 10%, като повече от нас подкупи са давали в Румъния, Чехия, Сърбия и Черна гора и Гърция.

По думите на Катя Христова има все по-голяма необходимост в България да се приеме закон за лобизма, за да се създадат ясни правила и механизъм, по който да се движат партиите при опитите им да защитават определени инетереси. Тя определи намерението на правителството да приеме Етичен кодекс на държавния служител като добър знак.

“Проблемът на този Етичен кодекс е, че той е твърде централизиран. Всичките правомощия за наблюдение и контрол са дадени на премиера и е трудно да се каже дали той ще успее да упражни и тези си правомощия”, коментира тя.

“Според политическото споразумение между трите партии в коалицията, не може да бъде сменен министър или човек на друг ключов пост без съгласието на съответния лидер, което поставя под съмнение изпълнение на кодекса”, заяви програмният координатор в “Прозрачност без граници” Ваня Нушева.