Путин говори едно, а прави друго

Триседмичното забавяне на обявяването на присъдата по делото срещу Михаил Ходорковски, до неотдавна най-богатият човек в Русия, едва ли е изненадващо за свикналите да гледат цинично на нещата руснаци. Суровата присъда – лишаване от свобода – ще бъде международен автогол за руския президент Владимир Путин в навечерието на пищните тържества в Москва по отбелязване на 9 май, когато се навършват 60 години от победата над Германия. Путин ще забавлява много от световните лидери, показвайки им какво е да си по сърце демократ.

Присъдата срещу Ходорковски трябва да бъде обявена в навечерието на руските великденски празници. Избраното време може да бъде изтълкувано отчасти като неприятен пример за бесърдечността на Путин, който се предполага, че е покръстен християнин. Дали обичат или мразят Ходорковски, руснаците вземат за даденост, че делото срещу бившия ръководител на петролния гигант Юкос е за власт, а не за данъчни измами и свързаните с това закононарушения, в които е обвиняван. Той беше започнал да става все по-активен във финансовата подкрепа за опозиционни политически партии, благотворителни и граждански организации, посветили се на изграждането на демократична Русия. Той заплашваше да се превърне в алтернативен властови център на Кремъл.

За нещастие на Путин, начинът, по който правителството му се отнасяше с бившия олигарх през последната половин година, заставяйки го да стои зад решетките като особено опасен терорист, започна да печели все повече симпатии за Ходорковски от хора, които досега го смятаха за поредния “нов руснак”, забогатял от ограбените блага. В затвора той получи хиляди писма и дори колети. Макар че мнозинството от хората в страната не се интересуват от съдбата му, вече се формира значително малцинство, за което Ходорковски се превърна в мъченик.

Възможно е именно това да е причината за тона в посланието на Путин пред Федералното събрание в понеделник. Понякога се създаваше впечатление, че обръщението е писано под диктовката на американския държавен секретар Кондълиза Райс, която беше на посещение в Русия миналата седмица.

Путин говори за своята привързаност към демократичния път на развитие, за необходимостта от по-голяма свобода за медиите, включително и за известните със своята “държавна” насоченост национални телевизионни канали, и призова собствените си данъчни органи да престанат да “тероризират” бизнеса.

Единствената фалшива нота в тази песен беше прозвучалото твърдение за това, че разпадът на Съветския съюз е “най-голямата геополитическа катастрофа на 20 век” –  особено остро това прокънтя в ушите на хората от бившите съветски републики, които получиха своята независимост в резултат на този разпад. Също така Путин повтори още веднъж, че Русия сама ще изработи своите собствени, уникални условия на демократично развитие.

Какво му е в момента на ум? Гледано отстрани, той има вид на класически всемогъщ лидер, който прави само това – да се дистанцира от политиката, която провеждат неговите подчинени по негова заповед. Така правеше навремето и Леонид Брежнев. Във всички случаи, докато с действията си Путин не докаже обратното, всичко, което говори, ще изглежда повече като нагло лицемерие, отколкото като неочакван обрат в душата на бившия полковник от КГБ.

Днешните руски телевизии предлагат на зрителя свежа диета от леки развлекателни програми и щателен отчет за всяка дума, казана от Кремъл – съветско по форма, макар и руско по съдържание. Това, че пометоха с данъчни искове Ходорковски и Юкос, но оставиха на мира други олигарси, които, също като него направиха космически пари през 90-те години, стана класическа проява на авторитаризъм и произвол. Що се отнася до многопартийната демокрация, тя претърпя съкрушително поражение на последните избори, когато единствената реална опозиция – бившите комунисти и либералите, привърженици на свободния пазар – попадна под напора на “вечно прокремълската” Единна Русия и симпатизиращите ѝ националисти.

Самата същност на процеса срещу Ходорковски е начинът, по който се държаха с него през цялото време, когато беше по-важно разтакаването на процеса, а не толкова каква ще е присъдата и колко сурова ще се окаже. И без това е съвършено ясно какво се случва: най-богатият човек в Русия е длъжен да се лиши от своето богатство и да бъде подложен на публично унижение.

В Русия се формира концепция за властта, специфично характеризираща съветския и постсъветския свят. Думата “власт” не се употребява в такъв контекст като “власт на държавата”, “власт на бизнеса” или “власт на печата”. Тази дума вече притежава самостоятелно съдържание. “Власт” – това е Кремъл и всичко, което Кремъл може да направи с вас. Едно време така говореха за КГБ. За Комунистическата партия и армията. Сега подчинените на Кремъл говорят така изключително за самите себе си. И в този контекст “властта” не приема около себе си никакви други източници на власт – например, парите на Ходорковски.

Този вид “власт” е огромен камък, препречил пътя на Русия към демокрацията и Путин все още не е готов да го махне. Както и повечето негови сънародници, и той е изначално уверен, че в това да накажеш бизнесмен за малко по-силното му увлечение по политиката няма нищо лошо.

В обръщението си Путин спомена и друго препятствие за развитието на Русия напред – отсъствието на гарантирани от закона права на частна собственост. И от ляво, и от дясно гледат на това като на нещо чуждо на руските традиции. Виновни за обстоятелството, че това възприятие така и не се промени, имат поравно Ходорковски и Путин.

Начинът, по който олигарсите натрупаха своето състояние, вземайки почти на безценица държавните петролни компании и находища на полезни изкопаеми, а след това без задръжки се отдадоха на охолен разкош с падналите им от небето пари (макар Ходорковски да беше един от най-скромните), създаде у руснаците изключителен цинизъм към понятието частна собственост. Не е важно дали капиталистическото благосъстояние през 1990- те години е било спечело по законен или незаконен начин и са били изградени най-мощните бизнес империи – в съзнанието на народа за тях нямаше и няма място. Така че ако Кремъл реши да удари с данъци по джоба на всеки от техните собственици, то едва ли някой ще се възмути.

Трагедията на руския роман с капитализма и демокрацията се състои в това, че тук те са си спечелили зловредна репутация далеч преди да са се оформили. Путин знае как да намери правилните думи, особено преди среща с такива високопоставени гости като президента на САЩ Джордж Буш и неговите европейски колеги. Все още обаче не се вижда зад правилните думи да стоят правилни действия.