Путин: Отправянето на нападки към Русия се превърна във вид спорт

"Онези, които организират провокации, заплашващи основните ни интереси, ще съжаляват като никога досега"

Владимир Путин

Руският президент Владимир Путин предупреди чуждестранните си съперници "да не преминават никакви червени линии" с Русия в обстановка на растящо напрежение със Запада по редица въпроси, предаде Франс прес.

"В общи линии се държим сдържано и скромно, като често пъти дори не отговаряме на недружелюбни действия и дори на явни грубости", каза Путин в годишното си послание към парламента на страната - Федералното събрание, което бе изнесено в московската централна изложбена зала "Манеж".

Путин предупреди, че добрите намерения на Русия не трябва да се възприемат като признак на слабост и изрази надежда, че "никому няма да хрумне да прекрачи червена линия с Русия". "Ние сами ще преценим къде минава тази линия", заяви той.

За някои страни "отправянето на нападки към Русия за щяло и нещяло се превърна в нещо като вид спорт", каза Путин, без обаче да споменава конкретни проблеми със САЩ и ЕС.

Путин не каза нищо за съдбата на опозиционера Алексей Навални, който излежава присъда в затвора и според близките му е на прага на смъртта, нито за разполагането на десетки хиляди руски войници при границата с Украйна или за обвиненията за шпионаж и намеса в избори в САЩ и неотдавнашния скандал в Чехия, в който според Прага са замесени агенти на руското военно разузнаване.

Онези, които организират провокации, заплашващи основните интереси на Русия в сферата на сигурността, ще съжаляват за действията си като никога досега, предупреди Путин.

Наистина не желаем да изгорим мостовете, каза той. Но ако някой погрешно вземе нашите добри намерения за безразличие или слабост и възнамерява да изгори или дори да взриви тези мостове, отговорът на Русия ще е асиметриен, бърз и твърд.

Речта на Путин продължи 78 минути. Тя идва в момент на сериозно обтегнати отношения със САЩ и Европа заради Украйна и здравословното състояние на пратения в затвор опозиционен лидер Алексей Навални.

През последните седмици се изостри конфронтацията между Русия и западните страни, които заявиха, че Москва струпва десетки хиляди души войски при границата с Украйна.

Миналата седмица Вашингтон прие нови санкции срещу Русия с обвинения в компютърни атаки и намеса в избори, а Чехия обвини Москва, че е замесена в избухването на оръжеен склад през 2014 г. И двете страни експулсираха руски дипломати. Русия отхвърли обвиненията и експулсира американски и чешки дипломати като ответна мярка.

Опозиционерът Алексей Навални от три седмици е в гладна стачка, а негови привърженици започнаха протести в страната още докато Путин произнасяше обръщението си.

Навални е тежко болен след решението си да започне гладна стачка в знак на протест срещу, по думите му, неадекватното лечение на негови болки в гърба и краката. Екипът му прикани руснаците да излязат на протести днес. Властите заявиха, че тези прояви са незаконни. Предишни протести в подкрепа на Навални бяха силово разпръсвани и хиляди души бяха арестувани.

Предполагаемият опит за преврат в Беларус

Руският президент не каза нищо по тези теми, но затова пък порица "мълчанието" на западните държави по отношение на това, което той представи като "опит да се организира държавен преврат в Беларус и убийството на беларуския президент". На Запад "всички се правят, че нищо не се случва", добави той.

"Какво щеше да се случи, ако опитът за държавен преврат беше извършен ефективно? Колко хора щяха да пострадат?", добави руският президент. Освен това той изрази съжаление за "практиката на политически мотивирани незаконни санкции".

Беларуският президент Александър Лукашенко е изправен от месеци пред протестно движение срещу преизбирането си през август миналата година. В събота той заяви, че е бил осуетен опит за преврат и за убийството на него и семейството му, който според него е бил планирано от САЩ.

Двама беларуски граждани бяха арестувани в Москва, единият от тях има и двойно гражданство на САЩ, припомня АФП.

Посланикът на САЩ в Беларус се срещна днес в Литва с беларуската опозиционна лидерка в изгнание Светлана Тихановска, показвайки подкрепата си за нея преди планираната среща в Москва между Лукашенко и Путин, предаде Ройтерс.

Важно е международната общност да заеме позиция и да говори за това, което се случва в Беларус, "да покаже, че следим какво се случва, че призоваваме за незабавното освобождаване на всички политически затворници в Беларус", подчерта посланик Джули Фишър след срещата с Тихановска във Вилнюс.

Беларуската опозиционна лидерка заяви пред медиите, че иска да види Беларус "независима, свободна и изграждаща приятелски и взаимноизгодни отношения с всички страни, на първо място със съседите си, но и с други".

Русия подкрепи беларуския президент миналата година, след като той предприе мерки срещу протестиращите, излезли на улицата след избори, които те смятат за фалшифицирани. Срещата между Путин и Лукашенко е насрочена за утре, припомня Ройтерс.

Отговорът на пандемията

Руският президент приветства отговора на Русия на пандемията от новия коронавирус и заяви, че бързото разработване на три ваксини срещу вируса показва технологичния и индустриален потенциал на страната, предаде Асошиейтед прес.

Путин обеща нови мерки за насърчаване на раждаемостта и повишаване на продължителността на живота, като призна, че пандемията се е отразила на демографските тенденции в Русия.

Целта е до 2030 г. средната продължителност на живота в Русия да достигне 78 години, заяви Путин, цитиран от ТАСС. Правителството в частност трябва да изпълни допълнителни мерки по противодействие на болестите, които са основни причини за смъртност, например сърдечно-съдовите заболявания, посочи той.

Путин предложи нови стимули за подпомагане на икономиката да преодолее последиците от пандемията и нови социални помощи за населението.

Путин заяви, че иска Русия да достигне колективен имунитет срещу коронавируна до есента и призова руснаците да се ваксинират.

Русия е ваксинирала над 8 милиона души при население около 144 милиона, каза руски високопоставен представител миналата седмица. Не е ясно колко от тях са получили и двете дози ваксина. Самият Путин получи втората си доза миналата седмица.

Путин обеща освен това Русия, която е един от големите производители на въглеводороди и редовно страда от екологични катастрофи, да се бори срещу климатичните промени. Трябва да посрещнем предизвикателствата на климатичните промени, да приспособим селското стопанство, промишлеността, жилищните и комуналните услуги, цялата инфраструктура, заяви Путин.

Обещавайки да действа сурово, той каза, че иска да създаде промишленост за преработка на въглеродни емисии, за да се постигне намаляване на техните обеми и да бъдат въведени контрол и строго наблюдение. Путин посочи като цел общият обем на руските емисии на парникови газове да спадне под този на Европейския съюз през следващите 30 години.

Путин направи годишното си обръщение пред стотици представители на руския политически и бизнес елит, както и представители на културните и религиозните среди. Почти никой от тях не носеше защитна маска, каквато се изисква в Русия на подобни масови събирания на закрито, отбелязва ДПА.

Посланието бе 27-мо в най-новата история на Русия и 17-то за Путин. То бе излъчено пряко от телевизиите "Росия-1", "Росия-24" и "Първи канал".

При все че президентът, който вече се ваксинира срещу коронавируса, не се отказа да отправи посланието публично, Кремъл бе принуден да коригира формата на проявата и да наложи ограничения. Журналистите бяха предупредени да носят маски и да спазват социална дистанция. За да бъдат допуснати в залата, те трябваше да носят три справки за отрицателен Пи Си Ар тест за вируса, добавя ТАСС.

Споделяне

Още от Свят