Путин се препъна

Това бе класическа геополитическа битка. Лидерът на Русия си мислеше, че Украйна е в джоба му. Украинците мислеха другояче. Те спечелиха. Западът също.

За Владимир Путин възгласите, отекващи над площада с подходящото име Независимост, трябва да са звучали като гласове от ада. Само три седмици преди това, в показна акция за сплашване в кремълски стил, Путин даде рамо на своя кандидат за президентството на Украйна, бивш затворник, превърнал се в апаратчик, Виктор Янукович, избраникът му да наследи отиващия си президент Леонид Кучма.

Последваха избори, очебийно фалшифицирани. Анкетите на излизане от изборните секции (т.нар. екзит полс) показаха, извън всякаква допустима грешка, че неговият човек е загубил, а международните наблюдатели бързо предоставиха доказателства, че изборите са били манипулирани. Руският лидер остана непоколебим.

Високомерно отхвърляйки призивите за повторно преброяване, той провъзгласи Янукович за победител - и предупреди срещу възможна "намеса" на Запада. Последва дълго и напрегнато единоборство, след което стотици хиляди украинци излязоха на улицата в знак на протест. Путин се заинати и гневно обвини Запада в заговор срещу Русия и Украйна. Но Върховният съд на Украйна мислеше другояче - и в петък реши да се гласува отново на 26 декември.

Когато новината за това бе излъчена от огромните телевизионни екрани в центъра на Киев, повече от 30 000 привърженици на опозиционния лидер Виктор Юшченко изпаднаха в еуфория, като се прегръщаха, целуваха и надуваха пищялки. След това се появи прозападният кандидат Виктор Юшченко, който обяви:"Днес Украйна наистина е демократична страна!"

Защо това е лошо за Владимир Путин? Защото той има големи планове, в които една свободомислеща държава в съседство никак не се вписва. Последното нещо, което Путин би желал да види, е как поредна част от бившия СССР изчезва в зейналата паст на ненаситния Запад.

Юшченко обеща да вкара Украйна в ЕС и може би, по примера на балтийските страни - в НАТО. Откакто Путин спечели президентския пост през 2000 г. с обещанието да смаже чеченските мюсюлмански сепаратисти - обещание, което той удържа с употребата на безмилостна сила - той се опитва да спре по-нататъшното разпадане на бившата съветска свръхсила и на нейната сфера на влияние.

Колкото по-богата ставаше Русия, благодарение на доходите от петрола, толкова по-дързък ставаше Путин в отстояването на старата регионална зона на влияние на Русия. Неотдавна той подчерта това, като заяви, че ще модернизира ядрения ѝ арсенал.

"Михаил Горбачов разруши Съветския съюз. Борис Елцин разруши комунизма. Путин преоткрива Русия", казва подалият оставка директор на ЦРУ Джон Маклафлин. Някои московски източници смятат, че бившият полковник от КГБ има мълчаливо споразумение с Джордж Буш: "Ние ще ви сътрудничим във войната срещу тероризма, а вие няма да влизате в нашия заден двор". Това означава най-вече Украйна, старата житница на Русия и бастион на бившата ѝ сила.

Путин греши: нямаше такава сделка. Буш и повечето европейски лидери го изненадаха, като публично призоваха за нови избори и събитията през миналата седмица отбелязаха най-голямото унижение на Путин за близо петте години като президент на Русия. Дори правителствени източници от САЩ признаха, че са били изненадани и дори стреснати от драматичното раждане на демокрацията в Украйна. "Мисля, че никой не е предполагал, че ще се съберат такива тълпи" каза приближен до Буш пред Нюзуик.

Путин може да потърси друг начин да спечели. Поддръжниците на Янукович в проруската източна част на Украйна заплашиха, че по-скоро ще обявят автономия или дори ще се отделят, отколкото да приемат Юшченко за президент. Но това най-вероятно е празна заплаха. Очевидно е, че загубата от миналата седмица ще подкопае авторитета на Путин в Общността на независимите държави. Тя също така ще заплаши създаването на Общото икономическо пространство - съюз на четири бивши съветски републики (включително Украйна), което трябваше да бъде версията на Москва на Европейския съюз.

Което е по-лошо, сега Путин трябва да се пита дали новият вятър, задухал от Украйна, няма да се обърне срещу него. Тържествата в Киев може да вдъхнат нов живот на демократите в Русия, тъкмо когато Путин успя да затвори устата им със серия от репресивни ограничения. "Това е много вдъхновяващо" каза Григорий Явлински, лидер на партията Яблоко в Москва. "Основният извод е, че властта може да бъде победена, дори когато държи всичко под контрол".

Други бивши страни на източния блок, които живеят в условията на полуавтокрация след разпадането на Съветския съюз, също може да бъдат засегнати. "Вчера - Грузия. Дднес - Украйна. Утре - Казахстан!", каза лидер на опозицията от Казахстан пред ликуващото множество на площад Независимост миналата седмица.

От гледна точка на Вашингтон решението на украинския Върховен съд изглежда като голяма победа.

"Путин в момента се сблъсква с обединен фронт на САЩ и Европа срещу Русия за пръв път след Ирак", казва Виктор Небоженко, бивш съветник на украинския президент Леонид Кучма.

Но унижението на Русия може да и да се върне като бумеранг срещу Буш и специалистката по въпросите на Русия, който скоро ще стане държавен секретар - Кондълиза Райс. Според някои анализатори, Путин ще приеме унижението в Украйна като враждебно отношение от страна на Буш. Това може да навреди на американския президент по ключови проблеми - като Иран, където Москва също се опитва да разпростре сферата си на влияние (в случая, като продава на Техеран ядрени съоръжения и материали).

Миналата седмица, в едни от най-критичните си коментари спрямо Запада досега, Путин намекна, че външната политика на Буш е диктаторска и увеличава риска оръжия за масово унищожение да попаднат в ръцете на терористи.

Унижението в Украйна може също така да подтикне Путин да насочи икономическото си оръжие срещу Запада. В края на месеца Кремъл почти сигурно ще стане собственик на нова компания, която е едновременно най-големият производител на природен газ в света и най-голямата петролна фирма на Русия. (На търг на 19 декември държавният Газпром ще придобие най- апетитните дялове от частната Юкос ойл, която някога бе най-печелившата от руските компании, а сега е на ръба на банкрута, след като Кремъл ѝ наложи чудовищни данъци и хвърли в затвора прекалено независимия ѝ изпълнителен директор).

Саудитската компания Арамко ще изглежда като джудже пред нея и тя ще служи като грубо оръжие на руската външна политика. Путин използва агресивно това оръжие. По-рано тази година, когато Русия искаше да подтикне Беларус да ускори сключването на предложения съюз между двете страни, Газпром си поиска старите дългове и накрая дори спря доставката на газ за един ден. Това свърши работа. А миналогодишното решение да се спре превозването на петрол до балтийското пристанище в Латвия, понастоящем член на НАТО?

"Това беше отмъщението на Москва за независимостта на балтийските страни", твърди енергиен експерт, базиран в Лондон.

И все пак според мнозина експерти това не е нова Студена война и Путин и Буш няма да отидат по-далеч в играта на нерви.

"Склонен съм да вярвам, че Путин в последна сметка ще прояви предпазливост. Мисля, че той няма да иска да се изправи срещу САЩ", казва бившият държавен секретар Лорънс Игълбъргър.

Койт Блекър, бивш колега на Райс от университета в Станфорд и експерт по Русия, смята, че новият държавен секретар ще съсредоточи усилията си за възстановяване на връзките с Русия.

"Русия ще получи повече, а не по-малко внимание", казва той. Въпросът е дали Путин ще приеме доброжелателно такова внимание - или ще се отнесе с подозрение към него.

По БТА

Още от Свят

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: