"";Пълзящият преврат"" на Путин

На годишната конференция по сигурността в Мюнхен, в навечерието на разширяването на НАТО с още 7 държави, московският неоимпериалистически министър на отбраната заплаши да се оттегли от споразумението за ограничаване броя на въоръжените му сили на европейския фронт на Русия.

Този блъф на Сергей Иванов не беше подминат от американския сенатор Джон Маккейн. Той обвини режима на Путин в "пълзящ преврат" срещу демокрацията в Русия, както и за кампанията на заплахи и желание за връщане на контрола над държавите от Балтика до Беларус, Грузия и Украйна, които бяха освободени от съветско господство при нашата победа в студената война.

Тази конфронтация между Русия и НАТО ври в продължение на години. Путин използва момента на световния трус, когато Франция и Германия влязоха в конфликт с останалите европейски страни и САЩ за войната в Ирак, за да удари опозицията вътре в страната и да подкопае независимостта на своите съседки.

Първият публичен знак за това, че САЩ имат проблем с иредентизма на Путин, дойде миналия месец, когато държавният секретар Колин Пауъл взе участие в церемонията по встъпване в длъжност на новоизбрания грузински президент, като сигнализира силна подкрепа за независимостта на тази държава. В добавка Пауъл излезе със статия в руския вестник Известия, която бе необичайно критична спрямо натиска върху медиите в Русия.

Западната реакция към новата агресивност на Русия беше изразена и миналата седмица в латвийската столица Рига. Движенията за независимост на балтийските републики през 1989 -та бяха първия знак за последващото разпадане на Съветския съюз. Предстоящото включване на тези три държави в НАТО заличава последиците от ужасяващия пакт Хитлер - Сталин, но раздразни Москва, която подклажда гнева на руското население, имплантирано там по времето на Сталин.

Балтийските държави се събраха в Рига със скандинавските страни, за да насочат вниманието на европейските правозащитници към вътрешната демократична опозиция в Беларус, изправена срещу неприкрит тиранин като Александър Лукашенко и към бившия кръг от КГБ, който управлява Молдова. Макар че се отказа от ядрените си оръжия и изпрати 1700 войници в Ирак, Украйна също има автократично управление в лицето на Леонид Кучма.

Преди да пристигне в Мюнхен, Маккейн беше водач на делегацията на американския Конгрес в Рига, където чу отчаяния разказ на дисидентка от Беларус, чийто съпруг е един от "изчезналите".

На 40-та конференция по сигурността в Мюнхен Иванов повиши тон на Запада. Той избра да атакува по линия на споразумението за конвенционалните въоръжени сили в Европа, договорено преди десетилетие, което никога не беше подписано. През 1996 г., когато НОТО се готвеше да приеме първите държави от Източна Европа, пактът влезе в официални отношения с Русия, като я увери, че никакви ядрени оръжия и никакви съществени бойни сили няма да бъдат разположени близо до нейните граници. Три години по-късно Русия подписа т.нар. споразумения от Истанбул, с които се задължи да изтегли войските си от Грузия и Молдова - нещо, което и до днес не е направила.

"Ние поехме тези ангажименти в определена военна и политическа обстановка", предупреди Сергей Иванов и добави, че "с приемането на новите страни в НАТО тази обстановка драстично се променя".

По отношение на споразумението за конвенционалните въоръжени сили в Европа, той попита: Може би то е друг "остатък от студената война", както бе преди време определено споразумението за стратегическите ядрени оръжия, преди да бъде изхвърлено в коша за боклук.

Поглеждайки твърдо към Маккейн, Иванов каза: "Един от основните приоритети на руската външна политика са нашите отношения с най-близките ни съседи... отношенията с Общността на независимите държави в никакъв случай не могат да се класифицират като "неоимпреиализъм", както някои могат да ги обрисуват, а императив за сигурност..."

Маккейн обаче не е Невил Чембърлейн. "Под ръководството на президента Путин", отговори той, "Русия отказа да приложи условията на споразумението за конвенционалните сили в Европа. Руските войски окупираха части от Грузия и Молдова...Руски агенти работят, за да върнат Украйна в руската орбита. С руска подкрепа се поддържа Беларус - последната диктатура в Европа. И Москва ... приложи своята хватка върху енергийните доставки за Латвия, за да притиска демократичното правителство в Рига".

Говорейки свободно като сенатор, Маккайн каза: "недемократичното поведение и заплахите спрямо суверенитета и свободата на съседите ѝ не са от полза за Русия...но ще я изключат от компанията на западните демокрации".

Докато ролята ѝ става глобална, НАТО не е бива да губи първоначалната си цел: да задържа Руската мечка.