"";Тихата дипломация"" е недостатъчна за българските медици

Случаят с осъдените на смърт български медицински сестри и палестинския лекар трябва да се обсъжда в повече държави, а ООН да се намеси. Това заявява в интервю за ББС Пол Хавиланд, автор на обширна статия за СПИН процеса в Бенгази, публикувана в британското медицинско списание "Бритиш медикъл джърнъл". Хавиланд смята, че в момента "тихата дипломация" не работи, защото медиците още са в затвора, при ужасни условия.

По думите му обжалването на присъдите, произнесени на 6 май, е зациклило и изглежда трябва да се направи нещо повече. Журналистът изразява надежда, че някои политици ще са "достатъчно смели", за да поставят въпроса в парламента на Великобритания.

"Чудя се още, защо ООН не вдига повече шум по този въпрос. Иска ми се да видя този въпрос поставен на обсъждане в повече страни, не само в България и Либия, които са две малки държави. Смятам, че този случай има много важни последици за целия свят и трябва да се обсъжда в много повече форуми, в парламентите на държави, които за загрижени за човешките права, например", заявява Хавиланд.

"Докато "шесторката от Бенгази" чезне в либийски затвор (често лишени от вода и храна, някои от тях с разклатено здраве), онези, които трябва да оказват натиск върху режима в Либия, действат с преувеличена предпазливост. Непостоянният полковник Кадафи е третиран с кадифена ръкавица, докато се опитва да възстанови отношенията си със Запада, България е призовавана да се ограничава в "тиха дипломация" от страх да не бъдат отблъснати либийските власти (това, разбира се, няма връзка с цените на петрола), а правозащитните организации са прекалено заети с Ирак, Афганистан и Судан", пише в статията си Хавиланд.

"Ето ви една позната история: смъртоносна спринцовка е намерена у пациентите на една болница - се казва още в публикацията - Лошата хигиена и слабата подготовка на персонала бързо са идентифицирани като основни виновници. Има обаче и зловещо допълнение - в някои отделения подозират медицински работници - чужденци, каквито в страната има много, че също са замесени. Звучи наистина познато. Само преди седмици британските медии се занимаваха със сходна история точно в такава светлина. Сега си представете, че чужденците са арестувани, обвинени, че съзнателно разпространяват заразата, което те признават след мъчения. След пет години и половина съдебни разтакавания те са признати за виновни и осъдени на смърт чрез разстрел. Близки и приятели на починалите от СПИН празнуват присъдата. Звучи невероятно, но на 6-ти май тази година точно този кошмарен сценарий се превърна в реалност за пет български медицински сестри и един палестински лекар. За да стигнат нещата дотук, повлияха и много външни фактори - невежество у местните хора как се разпространява СПИН, политическата нужда да се намерят виновници, съдебна система, достойна за Кафка и обикновена ксенофобия. Ужасяващото е, че подобен сценарий, макар и не чак толкова драматичен, може да се възпроизведен и във Великобритания".

Хавиланд поставя и въпроса дали ако подобно масово заразяване стане в британска болница, то ще остане ненаказано.

Според него става дума за лов на вещици, за приписване на вина заради СПИН-епидемия. Затова е много опасно да се обвинява медицинския персонал, предупреждава Хавиланд в интервюто си за ББС.

Той посочва, че ако се продължи по тази логика ще се стигне до това болничният персонал да се страхува от преследване, дори дотам медицински работници да отказват лечение.

Според него в крайна сметка проблемът опира до това, че в Либия има режим, който не иска да информира своята общественост. Той признава, че е много трудно да се обясняват въпросите на СПИН, но това трябва да се прави.

"Именно в това мисля, че е значението, което случаят с българските медици има за целия свят. Навсякъде има СПИН и хората не разбират как така може да се разпространи заразата. В крайна сметка резултатът може да е като този в Бенгази. Знаем, че проблемът на болницата в Бенгази е лошо обучен персонал и лоша хигиена. Либийският режим трябваше да се заеме с това на първо място, но те предпочетоха да търсят изкупителни жертви. Именно това е неприемливо", посочва авторът на статията "Бритиш медикъл джърнъл".

По повод последните признаци за затопляне в отношенията между Запада и Либия, Пол Хавиланд коментира като положителен знак искането на Либия да се върне в лоното на международната общност.

Ние трябва да я приемем обратно, но в същото време не можем да направим това, ако трябва да си затворим очите за нещо като случая в Бенгази, смята журналистът.

Според него точно това затопляне е шансът за политици - било Тони Блеър, Жак Ширак или Колин Пауъл, да кажат на либийците: "Вижте, ако искате да ви приемем обратно, тогава трябва да оправите този случай в Бенгази, той е прекалено важен, той е прекалено очебийна несправедливост и несправедливост, която трябва да бъде коригирана".