Работещите трябва сами да избират къде да инвестират за пенсия

Сегашната система на обществено осигуряване е несъвършена и несправедлива, заяви председателят на управителния съвет на Съюза на работодателите Васил Василев. Той аргументира твърдението си с високото осигурителното бреме за работодателите и работниците и застаряването на нацията, при което все по-малко работещи ще издържат нарастващия брой пенсионери.

Държавата не управлява добре вноските за пенсии в Националния осигурителен институт. Според Василев парите се харчат веднага, след като влязат в осигурителната система, и не са капитал, който се реинвестира в икономиката. Това било и една от причините за ниския икономически растеж.

Председателят на Съюза на работодателите смята, че ако хората имат възможността сами да определят къде да инвестират средствата си за пенсии, ще получат много по-добър пенсионен доход, а за това време парите им ще се инвестират в икономиката и ще генерират растеж.

Василев илюстрира твърденията си с примери и изчисления на основата на финансови резултати от първото полугодие на 2001 г. При среден доход от 250 лева в настоящия момент, около 80 лева са вноските към НОИ за всички видове осигуровки. След 37 години, колкото е средната работна възраст в България, пенсионерът ще получава средна пенсия от около 90 лева.

Ако работещият има възможността да избира сам къде да инвестира средства за пенсията си и от средния доход /250 лева/ се осигурява към НОИ върху минимална работна заплата от 100 лева, за това ще му отидат 32 лева и след 37 години от вложението ще получава около 50 лева месечно. Ако за същия работен период работещият влага същите пари и в частен пенсионен фонд, при 5% лихва, след 37 години ще получава около 300 лева месечен пенсионен доход.

Тези, суми събрани общо, ще осигурят на бъдещия пенсионер около 350 лева месечен приход срещу сегашния пенсионен доход от НОИ от 90 лева. В подкрепа на предложението си Василев, каза че ако се въведе фиксиран размер на плащанията към НОИ върху минималната работна заплата, работодателите ще имат стимул да декларират реалния размер на заплатите, които плащат и "полусивата" икономика, при която работодателите осигуряват работниците на минимална работна заплата, а останалото възнаграждение плащат "на черно", ще излезе на светло.

За първото полугодие на 2001 г. бюджетът на НОИ е 1 227 000 000 лева. Ако се приеме предложението на Съюза на работодателите и осигуряването към НОИ се обвърже с минималната работна заплата, то в бюджета на института ще се получи недостиг от около 750 милиона лева, смята Василев. Според него тази сума трябва да се запълни от приватизационни сделки и чужди инвестиции, които зависят от целенасочената политика на правителството.

С годините този недостиг в бюджета на НОИ ще намалява, поради намаляващия брой на пенсионерите. Ще се стигне до момент, в който НОИ ще има възможността да изплаща пенсиите на останалите пенсионери само от вноските върху минималната работна заплата.

Работещите в България за първото полугодие на тази година са приблизително 2 300 000 човека, а пенсионерите - 2 348 000 човека, което значи че вече на един работещ се пада издръжката на повече от един пенсионер.

Според Василев, ако продължи да функционира тази система, след около десет години България ще се окаже в ситуация, където работещите са около един милион и плащат пенсиите на близо четири милиона пенсионери. Това е практически невъзможно и ще доведе до криза.

Предложението си Съюза на работодателите ще внесе в Министерски съвет като необходима промяна в общественото осигуряване във връзка със застаряването на населението и необходимостта от генерирането на икономически растеж.