Работодателите пак са аут от преговорите за осигурителните прагове

Заседание на съвета за тристранно сътрудничество. Снимка: Архив

Работодателите и тази година отказват да участват в "централизираното административно определяне" на новите минимални осигурителни прагове за 2020 г., както и да участват в преговорите на браншово ниво по този въпрос.

Това се посочва в писмо на Асоциацията на организациите на българските работодатели до социалния министър Бисер Петков.

В кореспонденцията се припомня, че в последните четири години национално представителните работодателски организации са твърдо против определянето на минимални осигурителни доходи (МОД) по длъжности и икономически дейности. Затова работодателите не участваха в преговорите за праговете за 2017 г., 2018 г. и 2019 г.

В писмото до министър Петков се отбелязва, че работодателите са декларирали многократно подкрепа за разширяване на колективното трудово договаряне по условията и заплащането на труда, и за актуализиране на минималните възнаграждения за съответните длъжностни позиции при постигане на договореност в КТД на фирмено и браншово ниво.

Според бизнеса в условията на икономическо оживление след кризата от 2009 г., административно определяните прагове на МОД се разминават драстично с икономическото състояние на отделни сектори и предприятия, с динамиката на заетостта, общата и секторна производителност на труда и ръста на цените.

Според бизнеса този подход увеличава сивия сектор, оказва натиск върху заетостта в отделни региони, сектори, предприятия в депресивно състояние, на уязвимите социални групи с ниска квалификация, като намалява нетното възнаграждение на наетите лица. Тези аргументи са представяни многократно и в препоръки на Европейската комисия, Световната банка и Международния валутен фонд, пише още в писмото.

Представители на бизнеса заявяват, че подобни механизми за определяне на прагове на МОД по отделни професии, длъжности и икономически дейности не се прилагат в нито една от държавите членки на ЕС.

Работодателите припомнят и проблема с блокирането на процеса по изготвяне на механизъм за определяне на минималната работна заплата.

"Същевременно, приетата правителствена средносрочна бюджетна прогноза предвижда нарастване през 2020 г. на МРЗ с 9.8 на сто, при драматично изоставащ ръст на производителността на труда в пълно противоречие с изискванията на Конвенция 131 на МОТ, ратифицирана от България през 2018 година", посочват работодателите в писмото до Бисер Петков.

Споделяне

Още от Бизнес