Ракетният гамбит на Путин

Добре дошъл в боя, Владимир Путин! Това е великодушният начин да се отговори на изненадващата, макар и малко объркваща оферта на руския президент за противаракетния щит, направена миналата седмица на срещата на Г-8 в Германия. Путин иска да се присъедини към предложената от САЩ система в Европа, като замести планирания радар в Чешката Република с руски радар в Азербайджан.  

Това, на което не бе обърнато достатъчно внимание в този случай е, че предлагайки помощ, Москва признава онова, което по-голямата част от Европа разбра отдавна – че ядрената програма на Иран и нарастващият му ракетен капацитет са потенциална заплаха. Руснаците са казвали това само в частен порядък, осъзнавайки, че войната в Чечения може да приеме опасен обрат, ако иранският президент Махмуд Ахмадинежад изпълни обещанието си и “сподели” ислямската бомба и ракети с други мюсюлмански страни.

Въпреки това публичната позиция на Путин напоследък се свежда до това, че разположените в Чехия и Полша елементи от противоракетната отбрана (ПРО) в Европа са насочени срещу Русия, а не срещу Иран, макар руснаците прекрасно да знаят, че целта на тази система е защита от една – две ракети, изстреляни от Близкия Изток, а не от хилядите ракети, които са на въоръжение в руския арсенал. Това, че Путин косвено призна иранската заплаха, е обръщане на 180 градуса.

В първата си реакция на предложението на Путин администрацията на Буш каза, че ще проучи въпроса, за да прецени дали то може да се реализира технически. И правилно, защото никой не искаше срещата на върха да бъде взривена. Ако подходим към въпроса като към стратегически, обаче, дължимата реакция е вече очевидна: ПРО трябва да бъде в Европа, а не в Централна Азия.

Дискусиите на САЩ с Чешката Република и с Полша, където е планирано разполагането на ракети – прехващачи- са въпрос на двустранни преговори на Вашингтон с двете суверенни държави. Студената война приключи и Москва тук не е основен играч, затова въпросът трябва да се решава от Прага и Варшава. Страни, които по-рано попадаха в орбитата на Москва, и без това достатъчно силно се притесняват от Русия. Ако се позволи на Москва да има думата за това как да се защитават, доверието на източноевропейците към американските обещания ще бъде подкопано.

От техническа гледна точка руското предложение също изглежда неудачно по простата причина, че Азербайджан или Турция – другото предложение на  Путин за разполагане на прехващачите, планирани за Полша - географски са твърде близо до Иран, за да сработи системата ефективно.

Ракета с дълъг обсег, изстреляна от Иран, може да стигне достатъчно далеч, преди системата да успее да прихване радара ѝ, да включи прехващача и да порази целта.

САЩ, които няколко години проучваха различни варианти, неслучайно избраха Полша и Чешката Република. Частната агенция Stratfor обяснява това решение, давайки аналогия с бейзбола: “Полските и чешките обекти ще служат като играч в далечния край на полето, който се опитва да “хване” ракетата, разбирайки накъде лети. Руснаците искат този играч да е в Азербайджан, точно до играча с бухалката”. Прехващачи с морско базиране – другото предложение на Путин  - са предназначени да поразяват ракети с близък и среден обсег.

Предлаганата за Европа система ПРО е част от вижданията на администрацията на Буш за противоракетна защита с глобален обхват. Администрацията покани Русия да участва в създаването на тази система от момента, в който САЩ обяви излизането си от Договора за ПРО през декември 2001 г. Американските служители проведоха многобройни разговори с руските си колеги за формата на това сътрудничество. Русия притежава потенциално полезен опит в няколко области, включително ракетни двигатели и двигателни системи.

Това лято Агенцията за противоракетна отбрана на САЩ ще оценява руското предложение и не е изключено да се намери добър начин за интегриране на азербайджанския радар в американската глобална система. Той обаче не може да бъде заместител на необходимите обекти в Полша и Чешката Република.