Разединената външна политика на Европа

За първи път, откакто бе създаден преди почти шест месеца, за да даде стратегическа насока на Европейския съюз, Конвентът за бъдещето на Европа се събира за да обсъди външната политика на континента. Датата е подходяща. Тя съвпада със сериозен разрив в трансатлантическите отношения, свързан със заплахата на Вашингтон да се изтегли от мироопазващите сили на ООН, ако на войсковия му състав не бъде даден имунитет от новия Международен наказателен съд/МНС/. САЩ отказаха да ратифицират договора за МНС, защото смятат, че има опасност американски войници, участващи в мироопазващите операции, да бъдат обвинени за военни престъпления.
В случая с МНС Хавиер Солана, върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността, подкрепен от Великобритания и Франция, успя да представи наистина обединен европейски фронт. Но по други въпроси - особено близкоизточната политика - 15-те членки на ЕС не само са разединени, но често представят коренно различни виждания пред Вашингтон. Според някои анализатори това е отслабило гласа на Европа във важен момент. "За европейците това е голям шанс да се обединят," каза Хелън Уолъс, експерт по европейските въпроси към Центъра за съвременни изследвания Робер Шуман във Флоренция. "Но в Европа има тесни тенденции, които пречат на националните политици да погледнат обективно и да видят залозите."

Някои европейски дипломати казват, че правителството на Джродж Буш едва ли ще се вслуша. Те разчитат на държавния секретар Колин Пауъл да представя вижданията им, но са изумени от неговата явна загуба на влияние по отношение на близкоизточната политика. "Пауъл е нашият събеседник, но изгуби твърде много почва под краката си през последните седмици," каза дипломат в ООН. "Големият проблем за нас в отношенията ни с правителството на Буш, е че неговият облик е идеологически, а не политически." Други казват, че това е просто извинение за неспособността на Европа. "Трябва само да видите нашите собствени противоречия за външната политика на ЕС," каза Стивън Евъртс, специалист по трансатлантически отношения в лондонския Център за европейска реформа. "Противостоим много добре на външната политика на САЩ и се чувстваме добре, но що се отнася до начина, по който ние водим външна политика, той е напълно хаотичен."

Един от факторите за несъгласуваност е слабостта в позицията на г-н Солана. Той е назначен от страните членки за техен "върховен представител", но няма силата да прокарва някакъв вид политика. Неговите служители се оплакват, че годишният бюджет от 30 млн. евро /29,7 млн. долара/ ограничава възможностите му да засили позициите си, като например назначи експертни съветници. Има и допълнителна неяснота относно конкретната роля на г-н Солана и тази на Крис Патън, европейския комисар по външните отношения.

В дългосрочен план Европейският конвент може да помогне за изясняване на тези въпроси в полза на страните членки или Европейската комисия. Някои по-големи държави, особено Франция и Великобритания, биха искали да засилят ролята на Съвета на министрите при новото председателство на ЕС. Това на практика ще увеличи правомощията на г-н Солана и неговите приемници. Алтернатива, поддържана от някои по-малки страни, би била укрепване на правомощията на ЕК.

В кракосрочен план обаче външната политика на Европа остава предразположена към няснота и вътрешни противоречия. Добър пример за това е политиката на ЕС за Близкия изток.

На срещата миналия месец в Севиля лидерите на ЕС казаха, че се ангажират в проекторезолюция да признаят Ясер Арафат за единствен законен палестински лидер. Въпреки това в заключителния документ за Близкия изток името на Ясер Арафат не бе споменато. Европейски дипломати казаха, че искали да чуят какво ще каже президентът Буш в дългоочакваната реч за израелско-палестинския конфликт. "Затова се забавихме. Отстъпихме от нашата близкоизточна политика," каза представител в ЕС. "Не можем да постъпваме по два начина едновременно - да критикуваме САЩ за политиката им и въпреки това да не критикуваме открито тази политика, ако не сме съгласни с нея."

Редица фактори ограничават способността на европейските страни да изковат обща външна политика. В Германия изборите през септември фокусират вниманието върху вътрешната политика. Германският канцлер Герхард Шрьодер и неговият външен министър Йошка Фишер останаха на практика безмълвни по редица външнополитически въпроси. "Канцлерът е изцяло съсредоточен върху изборите през септември," каза германски служител. "Външната политика не влиза в обсега на вниманието му, така че Солана може да изключи Германия за момента."

Италия и Испания също не показаха голям интерес към определянето на европейска политика. Според дипломати премиерът на Италия Силвио Берлускони е много по-заинтересуван от установяване на близки отношения с Белия дом. "Италия иска да бъде въприемана сериозно от САЩ като един от големите европейски играчи. Тя по-скоро иска да участва в борбата на САЩ срещу тероризма, отколкото да определя външната политика на ЕС," каза американски дипломат.

Хосе Мария Аснар, испанският премиер, също има свой собствен план. Според дипломати той, от една страна, възнамерява да прави кариера в Брюксел, евентуално като председател на съюза, след като се оттегли от поста си след две години, а от друга се стреми да утвърди американско-испанските отношения. Американски дипломати казват, че събитията от 11 септември и войната срещу тероризма са вписват добре в опитите на Испания да разгроми ЕТА, баското сепаратистко движение. "Накратко, испанските и италианските лидери симпатизират много на твърдата линия на правителството на Буш в борбата с тероризма."

Това, което обърква опитите на г-н Солана да изкове единна външна политика, е появата на популистки десни движения в редица страни. Хелън Уолъс смята, че неотдавнашните тенденции от изборите в Холандия, Дания и Австрия създават усещането за "обръщане на погледа навътре, за нежелание да се отстъпи назад и да се види какви са всъщност залозите. Политиците не искат да се втурнат към решаване на въпросите на външната политика." Дори датски дипломати не успяват да обяснят бъдещата насока на своята външна политика сега, когато става въпрос за управляваща коалиция с крайнодясна популистка партия. "Нямаме никаква представа в каква посока да поемем," каза датски дипломат в Брюксел. "Предполагам, че в краткосрочен план ще обърнем по-голямо внимание на вътрешната политика, ще се интересуваме повече от защита на националните ни интереси, например пресичане на имиграцията."

Това дава на Великобритания и Франция възможно най-силните мотиви да влияят на американската политика чрез г-н Солана. Жак Ширак бе току-що преизбран за президент на Франция с мнозинство, а Тони Блеър, премиерът на Великобритания, демонстрира последователен интерес към външната политика и смисъла от оказване на влияние върху САЩ. "Тези двама лидери трябва да бъдат в много силна позиция, за да прокарат европейските интереси," казва Уолъс. "И двамата имат очевидно мнозинство, и двамата са в Съвета за сигурност на ООН. Трябва да могат да действат." Въпреки това американски дипломати са предпазливи по отношение на френската дипломация и отказват да се вслушат внимателно в това, което казва Жак Ширак. А Блеър се разкъсва между "специалните отношения" между Лондон и Вашингтон и подкрепата за европейските критики срещу САЩ. "Ние все още се опитваме да разчитаме на Блеър за оказване на някакво влияние върху Вашингтон, но понякога е много трудно да се разбере неговата истинска позиция," каза високопоставен испански служител. Подобни фактори предвещават неуспех за краткосрочните усилия на Солана да изгради политика в ефективна опозиция на САЩ.

Скептичността на Вашигтон към мотивите за позицията на европейските правителства по въпроси като близкоизточния ще се задълбочи заради съмнения кой е всъщност гласът на Европа. "Независимо дали ни харесва или не, външната политика на ЕС е такава, каквато винаги е била," каза Бърнард Мей, експерт по международни отношения към Съвета за междунардни отношения в Берлин. "Положението е неясно. Има твърде много различни интереси, което прави невъзможно воденето на единна външна политика."

По БТА