Различията между Европа и Америка тревожат Хавиер Солана

Публичната персона на Хавиер Солана рядко се променя. Шефът на външната политика на Европейския съюз или Върховният представител на общата политика във външните отношения и сигурността, се е специализирал в това да се усмихва, да се държи мило и да потупва по рамото колегите си, като с неохота изрича нещо напреки. Това е официалният му имидж откакто през октомври 1999 г. встъпи в длъжност.

Неуморимият бивш външен министър на Испания и бивш генерален секретар на военния съюз НАТО обаче става все по-умислен. Напоследък той определено има желание да говори открито по въпрос, който го занимава все повече, а именно трансатлантическият разрив, усложнен и задълбочен от възможността за водена от САЩ атака срещу Ирак, заплахата на Северна Корея за война и влошаващата се израелско-палестинска криза. о.

Въпреки приказките за ценностите, които свързват двете страни на Атлантика, г-н Солана твърди, че Европа и САЩ се отдалечават все повече. Причината, според него е "културен феномен", който се разграничава от модела, следван от американската външна политика, ориентирана ту към унилатерализма, ту към мултилатерализма. Този път унилатералистичното махало е различно. То е задвижвано от религията, смята г-н Солана.

САЩ все по-често гледат на нещата в религиозен контекст. "Това е вид двуполюсен модел," каза г-н Солана, прибягвайки до език, който е използвал докато е бил професор по химия на твърдите тела. "Или всичко или нищо. За нас, европейците е трудно да го разберем, защото сме светски хора. Ние не виждаме света в черно и бяло."

Въпреки че много добре знае силата на религиозното право в администрацията, г-н Солана е изненадан от това как религията се е просмукала в мисленето на Белия дом.

"Това проличава най-ясно, казва той, в езика, използван от администрацията на Буш от атаките от 11 септември досега: с нас или срещу нас, престъпни държави, ос на злото, правилно и погрешно, лошо и добро."

"Изборът на език от двете страни на Атлантика е разобличаващ," казва г-н Солана, а той е в позиция, от която може да прецени това.

Роден е в Мадрид през 1942 г., малко след началото на режима на Франко в Испания. Учи в американски университети като стипендиант по програмата Фулбрайт и става заклет "атлантик".

За администрацията на Буш, казва Солана, атаките от 11 септември са акт на война и злодеяние. Европейците, които безрезервно ги заклеймиха, гледат на тях по друг начин: като на най-крайния и осъдителен симптом за политическа дисфункция, идващ от неуспели страни като Афганистан.

"Това, което за САЩ е война срещу тероризма, за Европа е борба срещу тероризма," казва той. Европейците, продължава г-н Солана, се опитаха да убедят САЩ да се отдалечат от това двуполюсно виждане за света, като минат през многостранни институции, по-специално ООН, за да изчерпят всички дипломатически пътища, преди да решат да поведат военна атака срещу Ирак.

Това двуполюсно виждане бе компрометирано от Северна Корея, по отношение на която, при така явна агресия от нейна страна, г-н Буш предпочете преговорите пред конфронтацията. Г-н Солана обаче усеща, че Вашингтон ще продължи да се придържа към чернобелия си светоглед. Моралната категоричност на религиозна Америка, смята той, е трудно приложима за предимно светската Европа. Той извежда теорията, че едно религиозно общество възприема злото като морален избор и израз на свободна воля, докато едно светско общество търси политическите и психологически причини за това зло.

Не по-малко важно е, че светогледът на Белия дом намира широко приложение във външната политика. Това обяснява защо американската и европейската външна политика, в случаите, когато европейците наистина успеят да постигнат единно становище, са често пъти толкова различни. САЩ, например, възприемат тероризма като нарастваща заплаха за международната сигурност и ред. Това отчасти обяснява защо администрацията на Буш, подкрепяна от едно влиятелно израелско лоби, не желае да се занимае пряко с палестинския лидер Ясер Арафат. Мнозина във Вашингтон го смятат за терорист, а европейците, които се опитват да оставят отворена врата за палестинското ръководство, често пъти са обвинявани в антисемитизъм и дори, че подкрепят терористи.

"Ние просто имаме твърде различна политическа преценка за подхода към Ясер Арафат или дори Иран, с който се опитваме да се ангажираме, а не да го изолираме," каза г-н Солана.

Различията не свършват тук. Европейците смятат, че тероризмът е една от многото заплахи, които включват също бедност, регионални конфликти, болести и промени в климата. И за разлика от американската администрация, те говорят и за предотвратяване на конфликти, справяне с кризи, като тези на Балканите, и устойчиво развитие като начин за увеличаване на сигурността.

По БТА

Още от Свят

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: