Разследващата полиция година по-късно: първи резултати

Преди година – на 28 май, 2010 г. – влязоха в сила промени в НПК със сериозни последици върху функционалните приоритети на българската полиция. До тогава полицейската практика системно отхвърляше примерите на европейските си партньори, извели в основна мисия разследването на престъпления по националния НПК. У нас събирането на доказателства за престъпления бе възложено изключително върху ограничен брой служители на МВР, наречени “разследващи полицаи” (до 2008 г. – дознатели).

Техният щатен състав е 2000 човека, като бе попълнен на около 50 процента. Нека имаме предвид, че годишно в МВР са на производство около 220 000 досъдебни дела.

Справедливият въпрос е: с какво се занимаваха останалите полицаи, след като общата им численост е около 25 000? Отговорът:

- с охрана на обществения ред (униформената полиция)

- с оперативна дейност (работа с информатори, СРС и пр.).

Очевидно бе наличието на крещящи диспропорции (впрочем непреодолени в голяма степен и до днес). Нещо повече: обогатихме европейския принос, създавайки през 2008 г. отделна Главна дирекция “Криминална полиция”, на която “забранихме” да събира доказателства по НПК. Чужденците клатеха неразбиращо глава, доколкото навсякъде по света Криминалната полиция е създадена именно с цел разследване на престъпления по НПК!

Май 2010 – май 2011: процесът

Преди година НПК бе променен. Създаде се възможност за всички полицейски органи да извършват два типа следствени действия: първо, неотложни действия по чл. 212, ал. 2 НПК (оглед, претърсване, разпит на свидетел и др); второ, възложени от прокурор, следовател или разследващ полицай. Макар краткосрочната цел да бе “разтоварване” на разследващите полицаи, реформата имаше по-дълбок смисъл: постепенното насочване функционалните приоритети на полицията към обслужване задачите на наказателния процес.

Преходният период премина през няколко етапа: законови промени, обучение, техническо обезпечаване. Обучението на ръководния състав от областните дирекции на МВР бе проведено съвместно с регионалните прокуратури. След това под контрола на прокуратурата премина практическо обучение на полицията (най-вече как се върши оглед на местопроизшествие, разпит на свидетел и т.н.).

В полицейските училища бяха оборудвани нови кабинети по криминалистика. За разследващите полицаи бяха закупени 950 компютри и принтери. Влязоха в експлоатация нови сгради на Криминална полиция, ГДБОП и РПУ-та, в които има оборудвани помещения за разпознаване, разпити, задържане на лица, съхраняване на веществени доказателства и пр.

Май 2011: първи резултати

Проведената реформа има няколко благоприятни последици:

Първо, промени се форматът на дежурствата по ОДМВР в страната. Директорите разполагат с оперативна самостоятелност да разпределят оптимално кадровия ресурс. 24-часовите дежурства (изискващи посещения и огледи на местопроизшествия) бяха поети основно от оперативни работници.

Второ, разследващите полицаи се концентрираха върху по-сериозните разследвания, а огледи извършват само при усложнена фактическа обстановка. Щатният им състав бе попълнен на 100 процента. Те все по-често възлагат на полицейски органи да извършват отделни следствени действия.

Трето, промяна има и за гражданите, пострадали от престъпления. До преди година при подаване на сигнал за престъпление в РПУ те пишеха “обяснения” (по Закона за МВР) пред дежурните служители, а след това задължително бяха призовавани за ново посещение пред дознателя, който ги разпитваше (повторно) като свидетели (този път по НПК). Сега дежурният служител директно разпитва пострадалия като свидетел и така “спестява” повторната “разходка” до РПУ.

Четвърто, какво показва статистиката? За една година около 4 000 полицаи (наред с 2000 дознатели) се включиха в събирането на доказателства по НПК. Намаляват разследванията, приключени извън срока. Досъдебните производства, приключени от дознателите с мнение за съд, се увеличават: 51 690 през 2009 г., 57 834 през 2010 г. Намалява броят на делата, върнати от съда на прокуратурата и полицията: 2 899 през 2009 г., 2 491 през 2010 г. Ще припомня отново и факта, че за 2010 г. 84 % от присъдите са осъдителни, което (все пак) означава, че полицията е събрала качествени доказателства за вина.

Разследващата полиция: перспективите

Трудностите, разбира се, са многобройни. Предстои поетапно включване на нови полицейски служители в действия по НПК. Практиката изисква общият брой да достигне около 6 000 души, които наред с 2000 разследващи полицаи ще обезпечат кадрово нуждите на разследването. Техническото обезпечаване няма да остане на втори план.

Смятам, че на ниво ОДМВР реформата е необратима и първите резултати са видими. А тази реформа е важна, много важна: насочване усилията към доказателства, а не към съмнителни оперативни резултати. Макар и трудно, усещането за наличие на “оперативна аристокрация” постепенно трябва да отмре. А двете главни дирекции – Криминална полиция и БОП, са в дълг да ангажират оперативния състав в събирането на доказателства, вместо да “завещават” резултата от акциите си само на дознателите.