Ремонтът на МиГ - образец за непрозрачност в отбраната

Казусът със сделката на министерството на отбраната с РСК "МиГ" за ремонт и модернизация на самолетите МиГ -29 е типичен пример за липсата на достатъчно прозрачност в политиката на доставки за отбраната. По-долу са представени известните и неизвестните страни от процеса на подготовка, сключване и изпълнение на договора за ремонт на българските изтребители МиГ 29.

Защо бе даден приоритет на изтребителната авиация? Как беше дефиниран приоритетът? С какво решение? Има ли публична информация? Има ли България задължения за принос с изтребителна авиация?

Първата група въпроси нямат ясен отговор. Според публикувана информация, реформирането на въоръжените сили (ВС) е свързано с "необходимост от модернизация на войските за достигане на съвместимост с изискванията на алианса." Дефинирането и приоритизирането на оперативните изисквания към модернизацията бе задача за разработвания План за модернизация за периода до 2007 и в дългосрочна перспектива до 2015 г. в МО. Този план трябваше да представи приоритетните области за модернизиране на ВС, алтернативите и технологични основи на избора, както и набор от програми и проекти за модернизация.

В публикувания вариант на плана е дефиниран следният ред за приоритизиране на проектите за модернизация, осигуряващи:

• оперативна съвместимост по стандартите на НАТО и способност да действат при необходимост в състава на международни мироопазващи сили;
• способност да контролират и защищават границите, морския и въздушен суверенитет на страната в случай на регионални конфликти и терористични действия;
• способност да подпомагат активно държавните институции при ликвидиране на последствията в случай на природни бедствия и промишлени аварии на територията на страната;
• способност да решават целия спектър от задачи за осигуряване на националната сигурност и териториална цялост в случаи на широко мащабни конфликти или война.

Що се отнася до модернизацията на Военновъздушните сили (ВВС) и Противовъздушната отбрана (ПВО), тя ще осъществява чрез модернизация на някои от съществуващите самолети и системи за ПВО, а в дългосрочен план - чрез доставка на ново въоръжение. Приоритетите включват :

• Модернизиране на Силите за развръщане, предназначени за участие в съвместни операции под егидата на НАТО.
• Модернизация на МиГ-29.
• Модернизация на комуникационно-информационните и навигационни системи на летищата.
• Изграждане на система, даваща възможност за интегриран контрол и ръководство на въздушното движение със страните, членки на НАТО.
• Доставка на нови системи за противовъздушна отбрана и подмяна на авиационния парк в дългосрочен план.

Трябва да се отбележи, че никъде в Плана за модернизация или в другите основни документи за планиране на отбраната модернизацията на авиацията не е изведена като програма с по-висок приоритет от други програми на МО за модернизация. Остават и значителни неясноти относно ресурсната рамка за изпълнение на плана за модернизация. Няма убедителна публична информация, че планът е реалистичен, изпълним и реализира приоритетите на отбранителната политика. Няма публична информация дали бюджетните средства се разходват в някаква степен пропорционално на приоритетите.

Няма информация България да се е ангажирала с принос към способностите на НАТО чрез изтребителна авиация, било за нуждите на колективната отбрана или за участие в мироопазващи операции.

На какво основание бе решено да се модернизира МиГ-29? Как бяха отчетени възможните алтернативи, например придобиване на използвани многоцелеви изтребители F-16? Правен ли е анализ "цена-полза"? Има ли публична информация?

На настоящия етап най-съвременният изтребител, който е на въоръжение в българските ВВС, е МиГ-29. Няма информация решението за неговата модернизация да се базира на сравнителен анализ между различни алтернативи (макар такива алтернативи да бяха дискутирани в медиите в началото на 2001 г.). Целесъобразността на избора за възстановяване и модернизация на МиГ-29 не бе подкрепена с публични аргументи по отношение на критерия стойност-ефективност. Според вестник "Българска армия" кабинетът е обсъдил колко самолета са необходими за страната, както и дали би могъл да бъде закупен F-16 или други използвани самолети, изискващи допълнителни разходи за нова техника за обслужване, средства за навигация и т.н. Не е известно каква роля е играл въпросът за оперативната съвместимост. В резултат, не е ясно на какво основание се базира решението за модернизацията на МиГ-29.

Как беше решено колко самолета ще се модернизират? Разчетени ли бяха разходите за по-нататъшна експлоатация? Ще могат ли да се постигнат критериите на НАТО за летателна подготовка?

Не е ясно как бе решено да се модернизират наличните 20 самолета, какви са потребностите за осигуряване на контрол на въздушното пространство и дали е остойностен целият жизнен цикъл на модернизирания самолет. Въпросът за изискванията на НАТО към летателната подготовка не се дискутират публично. Най-вероятно отговорът на последния въпрос е отрицателен. Според началника на Генералния щаб ген. Никола Колев, за да се постигнат критериите на НАТО за летателна подготовка, са необходими допълнителни разходи, тъй като "в страните - членки летателният състав има по около 180 летателни часа ("нальот", до който българските летци не са достигали и в най-добрите години на летателна подготовка)." По този начин под сериозно съмнение се поставя ангажимента за "оперативна съвместимост с НАТО."

Как беше решен необходимият обем на модернизацията? Има ли дефинирани оперативни изисквания, системни, технически, експлоатационни и т.н. и връзката между тях?

Според публично достъпна информация предложението за модернизация на самолетите МиГ-29 включва възстановяване на изправността на планера, двигателите и всички компоненти на 16 бойни и 4 учебно-бойни самолета. Предвижда се още замяна и модернизация на системи и средства от бордовото радиоелектронно, електро- и специално оборудване на 16-те бойни самолета, както и да бъде създадена система за интегрирано логистично осигуряване до края на жизнения цикъл на самолетите и усъвършенстване на системата за експлоатация.

Тази формулировка е пределно обща, което предполага отрицателни отговори на двата въпроса (поне в публичното пространство). Освен това, не е ясно кои изисквания са заложени предварително и кои са резултат на преговори с фирмата - изпълнител на проекта. Не е известно как обемът на модернизация се свързва с изисквания за оперативна съвместимост и например кои стандарти на НАТО трябва да бъдат изпълнени. Не е известно още дали предварително е дефинирана връзка между възможен обем ("дълбочина" на) модернизация и очакваната стойност на проекта.

Направен ли беше опит за предварително остойностяване на проекта? Каква е стойността на капитално-възстановителния ремонт и колко ще струва модернизирането на самолета?

Не е ясно.

Какво ниво на оперативна съвместимост ще бъде осигурено? Как?

Няма конкретна публично достъпна информация. Нещо повече, не е ясно какво има предвид Министерството на отбраната, когато се позовава на изисквания за "оперативна съвместимост." Според публични изявления "нивото на оперативна съвместимост на изтребителите МиГ-29 ще осигурява на навигацията, комуникацията, опознаването и логистичната поддръжка съответствие с изискванията на НАТО и ИКАО."

Колко време ще се експлоатира самолета? Каква е цената на експлоатацията?

Според ген. Михо Михов към края на 2001 г. от 20 налични самолета 3 са изправни. Общият ресурс на самолета е около 20 г. Възможностите на завода "Георги Бенковски" са да го удължи с три години. Така, че този самолет може да се експлоатира до 2010-2012 г.

Според неофициални изявления на представители на фирмата изпълнител РСК "МиГ", изпълнението на първата част на договора ще осигури летателна годност на тези самолети за още 40 години. Според министър Свинаров, "за първи път руска фирма предлага годност не по ресурс, а по години и срок." Не е ясно обаче какъв е срокът на експлоатация съгласно сключения договор.

Как бяха дефинирани изискванията за бъдеща самостоятелна експлоатация? - системи оръжия, ноу-хау, доставки/ производство на резервни части и т.н.

В процеса на обсъждането и вземането на решение за възлагане на поръчката за модернизация на МиГ-29 не бяха дадени сведения как и дали са били определени изисквания и критерии за бъдеща самостоятелна експлоатация, ремонт и осигуряване с резервни части. Не е ясно дали изискванията (ако са определяни) са основани на анализ за съвместимост с настоящите комуникационни системи и системи оръжия или са били взети предвид бъдещите системи, дали са анализирани разходите за експлоатация при различните алтернативи за внос и производство на резервни части, както и разходи за необходимата инфраструктура.

Как се финансира проектът? - бюджет на МО, целеви средства (откъде), руски дълг, др.

Според официални изявления, сроковете, етапите и количествата на възстановяваните и модернизирани самолети МиГ-29 ще бъдат в съответствие с осигурените по програмата в бюджета на Министерството на отбраната за 2002 г. финансови средства - 32 млн. лв., които ще стигнат за 4 до 6 самолета. Не е известно дали има предвидени достатъчно средства за изпълнение на проекта през тази и следващата година.

Допълнително, по изявление на заместник министърът на отбраната Соня Янкулова, "България ще преговаря за замяна на част от руския дълг срещу получаването на лиценз за ремонт на изтребителите МиГ-29."

Как бяха дефинирани изискванията за участие на българската промишленост? Какво се случи? Как беше решено да се прави съвместно предприятие? Защо? Какво ще прави това предприятие по-нататък и под чий контрол?

Не е известно точно как предварително са били дефинирани изискванията за участие на българската промишленост в изпълнението на проекта. Според изявления на представител на РСК "МиГ", направени в хода на търга, 45 процента от дейностите по проекта ще бъдат изпълнени от "Терем" ЕАД. Министър Свинаров заяви пред журналисти, че "авиоремонтният завод "Георги Бенковски" в Пловдив ще получи право на 45-процентно изпълнение на договора, като има възможност за определено нарастване."

Участието на пловдивския авиоремонтен завод "Г. Бенковски" в поръчката за модернизация на самолетите МиГ-29 е записано като изрична клауза в договора. До този момент официални представители на МО не са уточнили какво точно означава "45 процентно участие."

Появи се информация за създаване на съвместно предприятие между ТЕРЕМ и РСК "МиГ". Министърът на отбраната Николай Свинаров и генералният конструктор на РСК "МиГ" Николай Никитин са подписали меморандум в този смисъл. Не е ясно обаче какви са целите и принципите за създаване на това предприятие, нито каква е връзката му с изпълнението на договора за модернизация на самолетите МиГ-29. Освен това, очакването е едва 15-20 % от получените за ремонта пари ще остават в ТЕРЕМ ЕАД.

Как беше проведена процедурата за възлагане на поръчката?

На 11 декември 2001 г. със Заповед на министъра на отбраната Николай Свинаров бе открита процедурата за възлагане на обществена поръчка с предмет възстановяване на експлоатационната годност и модернизацията на самолетите МиГ-29. В условията на процедурата по чл.6 от Закона за обществените поръчки са били поканени всички фирми, за които е било известно, че могат да осъществят дейността по възстановяването на летателната годност и осъществяване на модернизацията на самолетите МиГ-29. Условието е било да е съобразено с 11 стандарта на НАТО и ИКАО, заложени в процедурата. В хода на подготовката за конкурса за участие е била поканена също така и фирмата MAPS от която не е получена оферта. Оферта е била получена от EADS-MAPS, но тя не е била придружена от никакви данни за съдебна регистрация на такова формирование, организация или дружество (по думи на министъра Н. Свинаров). Шест фирми са проявили интерес и закупили тръжните документи.

Петте фирми, подали документи и оферти за възстановяване на експлоатационната годност и модернизация на самолетите МиГ-29, са руската РСК "МиГ", израелските "ELBIT Systems Ltd." и "IAI Industry," европейският концерн с немско участие EADS и белоруската 558 АРЗ "Барановичи." В структурите на компанията EADS влиза и германско-руско смесено дружество МАРS, в което EADS има 51 %, а РСК "МиГ" и "Росбронекспорт" са с дял 49 %.

На 22.01.2002 г. публично бяха отворени офертите за избор на изпълнител на ремонта и модернизацията на самолетите МиГ-29. Министърът на отбраната Николай Свинаров покани от националния радиоефир всички медии, с цел постигане на прозрачност и отвореност към обществото.

За оценка на офертите със заповед на министъра на отбраната е назначена комисия. Поради големия обществен интерес към поръчката, а и от желание за пълна прозрачност на сделката, в комисията са включени представители не само на МО и ВВС, но и на Министерството на външните работи, от Министерствата на икономиката и от Сметната палата. За председател на комисията е определен генерал-лейтенант Димитър Георгиев (бивш командир на Корпус ПВО и настоящ началник на Главния щаб на ВВС). След приключване на работата си комисията бе длъжна в 7-дневен срок да обяви публично резултата.

Според протокола на тръжната комисия, оглавявана от ген. Димитър Георгиев, победител е руската авиокомпания РСК "МиГ".

Какъв договор беше сключен - цена, обем, срокове

На 26.03.2002 г. между Министерството на отбраната, представлявано от министъра на отбраната Николай Свинаров и генералния директор и главен конструктор на руската самолетостроителна корпорация (РСК) "МиГ" - Николай Никитин, бе подписан договор за модернизация на самолети МиГ-29. Срокът за изпълнение на договора е 36 месеца. За този период 20 български изтребителя МиГ-29 ще бъдат ремонтирани и модернизирани.

Съгласно договора за привеждане на изтребителите по натовски стандарти ще се търси подизпълнител. Модернизацията влиза в цената на договора с РСК "МиГ" и няма да се плаща отделно.

В средствата за масова информация фигурират различни оценки за сделката - от 50 до 150 млн. евро. Според министър Свинаров "тъй като договорът е със степен на конфиденциалност, която не е уточнена засега, не мога да ви кажа точни цифри, но за цената за ремонта на 20-те изтребителя бихме могли да купим само 2 нови." Министър Свинаров не уточнява какви са евентуалните нови изтребители. Но ако изключим някои от най-модерните, на основата на това изявление може да бъде определена цена между 60 и 100 милиона долара.

Няма ясна публична информация за обема и сроковете на модернизацията. Разногласията около лицензиите за ремонта на двигателите поставят под съмнение коректното дефиниране на обема на договора. Не е обявен и обема на модернизацията. Някои първоначално обявени срокове вече изтекоха, без да е отчетен съществен резултат.

Как се изпълнява договорът?

На обществото се представят откъслечни сведения. Така например, на 22.04.2003 г. директорът на завод "Георги Бенковски" потвърди информацията на мениджъра на МО, че до15.06.2003 г.ще бъдат ремонтирани шест самолета (към 12 юни 2003 г. все още не е съобщено дали са ремонтирани). До края на годината тази процедура ще бъде приложена към седмия самолет, който да отговаря на натовските стандарти по авиационното оборудване.

По силата на договора продължават преговорите за подизпълнител за частта от поръчката, отнасяща се до модернизацията по натовските стандарти, съобщи Свинаров. Подизпълнителят ще бъде избран със съгласието и на двете страни по договора.

В момента в пловдивския клон на ТЕРЕМ - "Георги Бенковски" се намират седем изтребителя МиГ-29. На този етап шестте от тях трябва само да бъдат възстановени, а седмият е пилотен образец, който до края на 2003 година трябва да бъде и модернизиран.

Как се контролира изпълнението на договора?

Към момента има проведени слушания в Народното събрание и неговата Комисия по външна политика, отбрана и сигурност. Не е известно как те са повлияли на хода на възлагане и изпълнение на проекта.

Освен това, съгласно чл.27 на Закона за устройство на бюджета, Сметната палата осъществява контрола на изпълнението. Сметната палата е независим държавен орган за външен одит на бюджета и други средства. Отчита се пред Народното събрание и се подчинява на принципите за публичност и прозрачност. Съществува възможност за публикуване на информация за извършени одити от Сметната палата в служебния бюлетин на Сметната палата. Чл. 50, ал.2 от Закона за Сметната палата поставя ограничения за публикуване на информация за доклади за одити, която представлява защитена от закона тайна (такава е например служебната тайна). Не е известно дали е проведен, се провежда или се предвижда одит на тази поръчка.

*Публикуваният материал е представен предварително за дискусията "Прозрачност на отбранителната политика" по проект на сдружение "Джордж Маршъл - България". Кръглата маса бе проведена на 12 юни. Заглавието е на Mediapool.