Решението "по царски"" е губещо за Симеон

Първият епизод около драмата с оставката на ген. Борисов приключи с лека изненада и хепиенд. Противно на очакванията, Симеон не освободи главния секретар на МВР, който взриви публичното пространство с твърденията си за връзки на политици и магистрати с мафията.

Едновременно с това премиерът засега не дава признаци, че ще махне финансовия министър Милен Велчев и вътрешния министър Георги Петканов, чиито ведомства носят пряка отговорност за безнаказаното действие на контрабандните канали. Така че към този момент ситуацията е "и вълкът сит, и агнето цяло". Съвсем по царски. Но развръзката тепърва предстои.

С поведението си Бойко Борисов очевидно провокира премиера към радикални политически действия, свързани с освобождаване на зависими от престъпния свят министри и висши държавни служители. Сега обаче не е ясно дали, запазвайки Борисов, Симеон му осигурява и политическа подкрепа или просто се опитва да запази статуквото.

От гледна точка на последното, Бойко Борисов е еднакво опасен и ако стои в МВР, и ако напусне властта. В единия случай ще държи в напрежение както вътрешния министър, така и всички, които се почувстваха застрашени от приказките му за връзките на мафията с властта. В другия случай, бидейки извън властта, никой не може да му попречи да говори за тези "опасни връзки" и да действа като неформален политически център, който да се привижда като алтернатива. Най-вече на царя и на БСП, тъй като има най-силно влияние именно върху техния електорат. Затова може би в момента Симеон си представя, че е избрал по-малкия риск. Той взе решението си самостоятелно, без консултации с ръководството на НДСВ, което и до ден днешен няма официално становище както за оставката на Бойко Борисов, така и за доклада на МВР.

Не стана ясно нито какви са мотивите на Бойко Борисов за оставката, нито защо премиерът отказа да я приеме. Според някои политици двамата са разиграли театъра с оставката и имат общ план за действие.

Според някои източници Симеон се вслушал в съветите на западни посланици, които заявили твърдата си подкрепа за Бойко Борисов. Докладът на МВР е изготвен не без подтикване от страна на натовски представители, които са твърде разтревожени за състоянието на престъпността в България. Заключенията едва ли биха изненадали някого. Министерството на финансите, под чиято шапка са митниците, бюрото за финансово разузнаване и агенцията по хазарта, е една от пробойните в системата на борбата с контрабандата - хранилка за престъпността. Другите пробойни са МВР и службите, откъдето изтича информация към престъпни групировки, както и прокурори и магистрати, които са довереници на мафията.

Заподозрян за политическо лоби на престъпността се оказа кръгът "Новото време" в НДСВ, за чийто лидер Мирослав Севлиевски изтече информация в медиите, че се срещал на яхта с Иван Тодоров - Доктора, известен с контрабандния си бизнес. В същата компания са министърът на финансите Милен Велчев, транспортният министър Пламен Петров, близкият да царя бизнесмен Спас Русев. Премиерът отрече чрез говорителя си да има такава снимка, приложена към доклада на МВР. И каза, че няма нищо лошо хората да пътуват с яхти.

Вероятно сега много му се иска времето да се върне назад и Бойко Борисов да не си беше отварял устата за снимките и за доклада. Събитието обаче е факт и последиците не могат да бъдат предотвратени. Царят се лиши от ореола на "святост" в мига, когато се разчу за историята с яхтата и особено когато защити яхтсмените. Оттук нататък той или си отива бързо и безславно като провалил се премиер, при това корумпиран и страхлив, или започва да действа.

Политическите му опоненти очакват сеир. Защото действието означава смени на министри и разцепление на мнозинството. Бездействието означава примирение със ситуацията и загуба на обществено доверие. Подозрителното мълчание на Доган в последните дни също не вещае безметежни дни.

В момента едва ли някой очаква, че Симеон внезапно ще наруши маниера си и ще предприеме по-сериозни стъпки. Макар че раздялата със Стоян Ганев вече да показа, че може да действа решително, когато прецени.

На този етап изглежда, че премиерът е решил да повтори грешката на предшественика си Иван Костов, който в името на "политическата стабилност" не посмя да изгони навреме Бакърджиев, Бисеров, Цонев и прочее, повтаряйки, че само съдът може да каже кой е корумпиран и кой не.

Симеон обаче няма да спечели нито краткосрочно, нито дългосрочно, ако избере стратегията на бездействието и опазването на статуквото. Първо, защото въпреки липсата на доказателства за прословутите снимки, визираните министри и депутата вече са компрометирани с признанието си, че са се срещнали с Доктора на частна яхта. Второ, защото оттук нататък всеки път и опозицията, и медиите ще напомнят на Симеон, че той прикрива корупцията. И трето - най-важно - към момента премиерът има всички политически основания да смени Велчев и Петканов

Другият въпрос е на каква политическа подкрепа може да разчита Симеон, ако действително реши да махне онези, които искали да въведат "ред в краденето" (както Кошлуков определи Велчев и Петров) и просто да сложи край на краденето.

Както се казва, всяка криза носи и шансове. Такава е и настоящата ситуация, която може да бъде използвана за разчистване поне на част от групировките и политическите им покровители. Тъй като последните са силни, срещу тях има шанс твърда политическа воля, подплатена с парламентарна и обществена подкрепа.

Това е платформата, която има шанс да получи подкрепата както на българските граждани, така и на чуждите партньори. Въпросът е дали Симеон е решен за това и ако да, може да получи подкрепата на собственото си парламентарно мнозинство.