Революциите в бившите съветски републики не са нито провал, нито истински успех

Сцените от Киев и Бишкек обезпокоително си приличат – хиляди демонстранти, изпълнили централните площади на столиците на Украйна и Киргизстан, развяващи знамена и скандиращи искания. Така започва коментар на Джим Хайнц от агенция Асошиейтед прес (АП), публикуван от БТА във вторник.

Преди по-малко от три години подобни протести помогнаха на прореформаторски настроени политици да седнат в президентските кресла и в двете страни. Това увеличи надеждите, че демократичните движения ще удържат триумф в целия бивш Съветски съюз над старите режими, белязани от корупция, стагнация и фалшифицирани избори.

За кратко бъдещето изглеждаше също толкова красиво, колкото имената, които приеха демонстрантите - Оранжевата революция в Украйна и Революцията на лалетата в Киргизстан.

За няколко месеца обаче и двете страни потънаха в политически кризи, които се повтарят като пристъпи на малария - много силна треска, известно облекчение и отново тръпки и изпотяване, продължава коментара на Джим Хайнц. Единствената разлика този път, може би, е, че президентите, които дойдоха на власт след революциите, сами са изложени на риск.

Грузия, чиято Революция на розите през 2003 г. бе първата от така наречените “цветни революции”, не стана свидетел на масови протести като тези в Украйна и Киргизстан. Но дори там разочарованието и недоволството се трупат.

Анализаторите обаче не са склонни да определят която и да е от тези революции като откровен провал. А и в Русия някои гледат на тези вълнения с поглед, изпълнен с копнеж, тъй като смятат, че сблъсъците на противостоящите сили в тези държави са по-изгодни за сивата и мрачна стабилност в собствената им страна.

Авторът напомня хронологията на “цветните революции” в изброените страни. Киргизстанската дойде след революциите в Грузия и Украйна, а меденият месец бе най-къс.

В Киргизия Курманбек Бакиев стана изпълняващ длъжността президент през март 2005 г., след като тълпата демонстранти принуди неговия предшественик Аскар Акаев да отиде в изгнание. Три месеца по-късно хиляди щурмуваха сградата на правителството, за да протестират срещу дисквалифицирането на кандидат за президентските избори.

Протести избухнаха и след като Бакиев спечели най-свободните и честни, според западни наблюдатели, избори, произвеждани някога в постсъветска Централна Азия, и оттогава насам напрежението там само се повишава.

Авторът на АП се позовава на Майкъл Хол, анализатор в Бишкек, който работи за Международната кризисна група, според когото голяма част от недоволството се дължи на усилията на Бакиев да увеличи президентските си правомощия, отчасти насърчен от безпроблемното прогонване на Аскаев. "Той искаше да се подсигури, че същото нещо няма да се случи и с него", отбеляза Хол.

Бакиев обаче си има работа и с особено заядлив парламент, изборите за който разпалиха Революцията на лалетата.

Амбициозният законодателен орган, борбите за власт между южните и северните кланове и неспособността на Бакиев да обуздае корупцията и да се справи с икономиката, всички тези фактори допринесоха Киргизстан да продължи да бъде в състояние на политически хаос.

Хол обаче прогнозира, че е възможно съгласието на президента да ореже собствените си правомощия и назначи за премиер представител на опозицията да успокои критиците му.

АП се спира и на ситуацията в Украйна. Джим Хайнц напомня, че в Киев също има претенциозен парламент, но президентът на страната е относително слаб. Това я обрича на хронична борба за власт между изпълнителната и законодателната власт. Парламентарното мнозинство се състои от политици от опозицията, които спечелиха депутатските си места на изборите преди година, преминали под сянката на разочарованието от неспособността на президента Виктор Юшченко да осъществи реформи.

Сегашните протести избухнаха, след като Юшченко издаде указ за разпускане на парламента с мотива, че враговете му от законодателния орган се опитват да си присвоят властта. Предстои Конституционният съд да излезе с решение за законността на указа.

Кризата в  Украйна не е доказателство, че Оранжевата революция се е провалила, отбеляза Стивън Пайфър, бивш американски посланик в страната, а сега анализатор в Центъра за стратегически и международни проучвания.

"Налице е агресивна политика, но въпреки това в същината си тя е демократична... борба между демократично избран президент и парламентарно мнозинство, формирано след демократични избори", аргументира се Пайфър.

Юшченко обаче остава в деликатна позиция. Едни нови избори вероятно биха увеличили редиците на опозицията в парламента, показват неотдавнашни проучвания на общественото мнение; ако съдът постанови, че указът на президента е противоконстутиционен, парламентът вероятно ще се опита да открие процедура за отстраняването му от поста.

Грузия не е ставала арена на мащабни протести от Революцията на розите през 2003 г. въпреки трудностите, породени от икономическите реформи, и все по-зейващата пропаст между бедни и богати.

Страната гласува за нов парламент едва два месеца след като Михаил Саакашвили бе избран за президент, докато постреволюционният оптимизъм все още бе силен и законодателният орган бе доминиран от негови поддръжници. Относителната политическа стабилност на Грузия се дължи и на безпокойствата за намеренията на съседна Русия, казва Сосо Цинциадзе от Дипломатическата академия.   

"Един фактор, който обединява населението на Грузия, е, че Русия се е стремяла и се стреми към конфликт в Абхазия и Южна Осетия", два сепаратистки региона в границите на страната, обясни Цинциадзе.

При всичките проблеми, които измъчват страните, преживели революции, в Русия, където опозицията е все по-марганилизирана, има хора, които им завиждат.

"Ах, как завиждам само на нашия съсед", възкликна коментаторът Борис Вишневски в статия за Украйна във вестник "Новая газета". "Там се радват на деен  живот и вървят напред към бъдещето въпреки грешките и глупостта”, завършва анализа си авторът на АП.