Мария Габриел подаде заявление до Народното събрание, че няма да участва в парламентарна процедура по избор на премиер и няма да предлага структура и състав на Министерски съвет, съобщиха от пресцентъра на ГЕРБ. Парламентът ще вземе решение за обявяване на мандата за неуспешен на извънредно заседание във вторник.
В заявлението си Мария Габриел посочва, че "координираният отказ от и нежелание за участие в кабинета Габриел-Денков на 11 министри от кабинета Денков-Габриел, чрез формулярни/бланкови заявления и липсата на съгласие по време на последвалите преговори, обезсмисля процедурата по избирането на министър-председател и състав на правителство".
"Така, на практика, развитието на конституционната процедура не може да приключи успешно", смята Габриел.
В заявлението си тя посочва още, че "договореният ротационен модел на упражняване на изпълнителната власт в мандата на 49-ото Народно събрание, е предполагал смяна на лицето, упражняващо правомощията на министър-председател, с това на заместник министър-председател и обратно, в предвидима и безспорна процедура".
Малко по-късно в понеделник съпредседателят на ПП-ДБ Кирил Петков лаконично коментира във Фейсбук:
"Работеща съдебна система, работещи регулатори, и реформирани служби ли се оказа накрая проблемът?"
В неделя обаче премиерът в оставка Николай Денков призова ръководството на ГЕРБ-СДС да подпишат споразумението с "Продължаваме промяната – Демократична България" и да се гласува правителство с министър-председател и външен министър Мария Габриел, без да бъде променян съставът на Министерския съвет.
Малко по-рано на брифинг в централата на ГЕРБ в неделя от преговорния екип на ГЕРБ-СДС заявиха, че нови преговори са възможни само след предсрочни избори.
От ПП-ДБ обявиха, че предстои тази вечер да обсъдят на ниво партийните си ръководства и парламентарна група какво да правят с втория мандат и се очаква да обявят решението си във вторник.
Какво следва?
След като кандидатът за премиер Мария Габриел внесе в деловодството на Народното събрание декларация за отказ от връчения мандат, парламентът трябва да вземе решение, с което да обяви процедурата за приключила неуспешно.
Вече е насрочено извънредно заседание на Народното събрание за вторник от 10:00 часа. Единствената точка в дневния му ред е именно обсъждането и гласуването на такова решение. Проектът за него е внесен от Теменужка Петков от ГЕРБ и гласи, че парламентът констатира, че "мандатът за образуване на правителство с кандидат за министър-председател Мария Иванова Габриел приключва неуспешно".
Това не е първото подобно решение на български парламент. През 2021 година от ИТН върнаха на президента проучвателния мандат като изпълнен, а след това кандидат-премиерът на им Пламен Николов оттегли съгласието си уж заради липсата на подкрепа, макар това да беше предварително ясно. Това създаде казус, който бе решен именно с това, че парламентът взе специално решение, с което констатира, че първият мандат е приключил неуспешно.
И тогава, и сега след като депутатите приемат решението, започва следващият етап от конституционната процедура с връчване на мандат за съставяне на правителство на втората по големина парламентарна група. В случая това е тази на ПП-ДБ.
Те ще имат седем дни, за да изпълнят мандата. Ако няма изпълнен втори мандат, президентът ще реши на коя парламентарна група да връчи третия мандат. Ако и той се окаже неуспешен, държавният глава ще издаде указ за насрочване на предсрочни избори.
Кой може да е следващият служебен премиер?
След последните промени в конституцията при неизпълнение и на третия мандат Народното събрание не се разпуска и ще продължи да работи.
Според най-новите текстове в конституцията назначението за служебен министър-председател се избира измежду 10 души.
Това са председателят на Народното събрание, управителят или подуправителите на Българската народна банка – Росен Желязков, Димитър Радев, Петър Чобанов, Андрей Гюров и Радослав Миленков.
Също служебен премиер може да е Димитър Главчев, който е председател на Сметната палата и двамата му заместници – Горица Кожарева или Тошко Тодоров, или омбудсманът и заместник-омбудсмана – Диана Ковачева или Елена Чернева-Маркова.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
86 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
В отговор на #3572478
След всички изменения в законите стигнахме до факта, че администрацията се страхува да глобява, защото ако нейните наказателни постановления бъдат отменени то тя ще трябва да заплаща огромни адвокатски възнаграждения. А като капак на всичко вдигнаха и размера на глобите драстично. Така примерно, при наложена глоба в размер на 20 000 лева /примерно това е размерът на наказанието за редица нарушения по Закона за обществените поръчки, и той е твърдо определен, няма минимум или максимум/ та при глоба в размер на 20 000 лева, адвокатския хонорар ще бъде 2200 лева. Но в същото това време ако административно наказващият орган спечели делото и съдът му потвърди наложената глоба, то тогава нарушителят ще заплати смешните 80 лева юрисконсултско възнаграждение. къде са 2200 лева, къде са 80 лева.
И това е само един малък, много малък пример за „съдебната реформа“ на умнокрасивите.
В отговор на #3572523
В отговор на #3572513