Румъния може да се озове в положение на изоставена от американците и нежелана от европейците

Следващата седмица от военното летище Михаил Когълничану американският флаг ще бъде свален, пакетиран и ще отпътува за вкъщи заедно с последните американски военни.

Американската база, разположена там по време на войната в Ирак, вече не е необходима. Така най-осезаемото досега военно присъствие на САЩ в Румъния ще се превърне в спомен. Изглежда, че Вашингтон няма да разположи постоянни бази у нас преди 2005 година, което означава, че това ще стане след общите избори в Румъния. Когато бъдат разположени, те няма да приличат на класическите американски бази, които в следвоенния период допринесоха за благосъстоянието на цели региони от Европа и Азия. Онези бази, в които живееха хиляди военни заедно със семействата си, бяха истински градове с къщи, болници, училища, спортни площадки, зали за забавления, а не само полигони за стрелба. Сегашната стратегическа концепция на американската администрация предвижда създаването на бази с няколко десетки или максумум стотина военни, които ще се сменят на кратки интервали и ще могат да осигуряват при нужда въздушен коридор за хиляди хора и стотици самолети. Както стана между впрочем на летището Михаил Когълничану.

Проблемът за Румъния не е толкова в отпътуването на американските военни, а в това, че мястото им не е заето от американски инвеститори.

Базата в Констанца поне осигуряваше директна връзка между Америка и Румъния. Какво ще стане след закриването ѝ?

От своя гледна точка Америка няма за какво да се упреква. Американците платиха 18 милиона долара за няколкото месеца престой в Румъния. В политическо отношение Сенатът на САЩ се отплати на цяла Източна Европа, като единодушно ратифицира споразуменията за присъединяването на седем страни към НАТО. Специално за Букурещ, чрез политическо решение Америка призна на Румъния статут на действаща пазарна икономика. Достъпът до американския пазар стана много по-лесен за румънските фирми, при положение, че имат какво да изнасят. Но по отношение на Ирак Румъния няма да получи и цент от онези 1,7 милиарда долара, които Чаушеску даде на Саддам.

След конфликта изглежда, че американският интерес към Румъния се възвръща на обичайното си ниско равнище. Със сигурност бизнессредата в Румъния е неблагоприятна: бюрокрация, корупция и хиляди контролни органи, които интерпретират законите, както им хрумне. Но каквото и да е положението, бизнессредата в Румъния е несравнима с тази в Ирак, в чието възстановяване обаче американски компании не се поколебаха да участват, изпълнявайки политическо решение.

През ноември миналата година, преди срещата на върха на НАТО в Прага и преди посещението си в Букурещ, президентът на САЩ Джордж Буш каза в интервю за Адевърул: "Сега вече американците ще дойдат в Румъния". Настъпи време на големи надежди за нашата препатила в историческото си развитие европейска нация. Но ако обещанието на президента Буш закъснее с реализацията си, румънците ще се озоват в неблагоприятното положение на изоставени от американците и нежелани от европейците.

През последните години Румъния игра с една-единствена карта - американската, като се надяваше да спечели. Ходовете на страната включиха военно участие в Афганистан, подписване въпреки противопоставянето на Европейския съюз на споразумението, даващо имунитет на американците пред Международния наказателен съд, както и безусловна подкрепа за кампанията в Ирак. По този начин Румъния се надяваше, че Америка ефективно ще навлезе в страната ни. Защото историята показа, че от Япония до Гърция и Турция, където са се намесили американците, нещата са се променили из основи.

След Ирак Румъния рискува да остане и без американска подкрепа, но и извън европейската орбита. Франция и съюзниците бламираха специално Румъния и България - единствените държави, които не са си попълнили документите за прием в Европейския съюз на 1 май 2004 години, заради подкрепата за САЩ във войната в Ирак. За да може Румъния да се качи на влака за Европейския съюз в разумен интервал между 2007-2009 година, до октомври тази година страната трябва да получи статут на функционираща пазарна икономика в годишния доклад на Еврпопейската комисия. Без този статут Букурещ не може да приключи преговорите за членство до 2004 година с настоящата 15-членна Европейска комисия. В следващия състав на Европейската комисия ще бъдат представени 25 страни. Преговорите на Румъния ще станат несравнимо по-трудни. Няма да се налага да се справяме само с Гърция, но и с други по-бедни страни, които вече ще са част от Европа - Полша, Словакия или Литва.

Що се отнася до статута на действаща пазарна икономика, сигналите от Брюксел не са обнадеждаващи. След Ирак, Европейската комисия оценява под лупа развитието на Румъния, което е равнозначно на отказ да ѝ признае статут на действаща пазарна икономика. Няма как до края на годината да бъдат приключени реформите в съдебната система и администрацията. И тук не става въпрос за полицията, която задържа нарушителите и за съдилищата, които ги освобождават, или за това, че съставът на администрацията е прекалено голям. Същественият въпрос е, че правосъдието не си върши работата, когато се налага да се решават спорове във връзка с неспазване на икономически договори между фирми. Или за бързината, с която една фирма може да навлезе или да се оттегли от пазара.

На практика, ако Европейският съюз не гласува вот на доверие на Румъния, както това бе направено по-рано по отношение на Полша или балтийските републики и не ѝ признае статут на действаща пазарна икономика, страната ни ще трябва да чака още години до присъединяването си към Европейския съюз. Със сигурност след приемането си в НАТО Румъния не е вече в сивата зона. Но начинът, по който ще протече европейската ѝ интеграция, ще окаже решаващо въздействие на бързината, с която румънците ще достигнат стандарта на живот на другите европейски нации.

По БТА