Румен Радев: Неравенствата увеличават бедността, а тя поражда корупция и престъпност

Днес стотици хиляди българи живеят в бедност и в социално изключване, поставени са в унизителни условия да не могат да посрещнат елементарни човешки нужди. Това заяви президентът Румен Радев при откриването на дискусия "Неравенства и бедност в България" с участието на бизнеса, синдикатите, академичната общност, политици.

"Неравенствата водят до изкривяване на всички системи в обществото, има някакъв праг, до който те са допустими, но неравенствата днес в България са далече от всякакви средни европейски показатели и са толкова дълбоки, че в тях пропадат всякакви опити за обединение около национално значими цели за развитие", каза Радев.

"Когато това неравенство вземе прекомерни размери, когато социалните системи са неефективни, когато икономическите системи са ниско ефективни, има изкривявания в пазара, а обществото и държавата абдикират, все повече хора попадат в плен на бедността", посочи президентът.

"Бедността ражда корупция и престъпност, бедността е липса на работа, сигурност и шанс за реализация, тя отнема от обществото перспективата за динамично развитие", каза той.

Президентът коментира, че огромна част от бедните са работили през целия си активен живот, други работят в момента, но продължават да са бедни.

"Хиляди български деца са лишени от възможността за образование и адекватна грижа, и най-вече от възможността да развият своите заложби и талант - което е всъщност огромната трагедия на бедността. Отговорността е във възрастните", каза президентът Радев.

В момента, в който се говори за стабилност, ръст на БВП и рекордни стойности на БВП, толкова повече трябва да говорим за бедността, как се разпределя БВП и по какъв начин се разходват публичните средства, смята Радев.

Според него трябва да се пресекат схемите, които правят неравенствата в държавата необратими.

1.7 милиона българи живеят с доходи до 700 лв.

Секретарят по социалната политика на президента Гълъб Донев отчете, че разликата в доходите за 2017 г. между 20% най-богати спрямо 20% най-бедни българи вече е 8 пъти, при средни нива за Европейския съюз от 5.2 на сто.

1.7 млн. българи живеят с доходи до 700 лв. при минимална заплата от 560 лева. Около 400 хиляди живеят със средни доходи между 1000 лв. и 2000 лв.,  които не им осигуряват икономическа сигурност.

400 хиляди са работещи бедни с доходи под линията на бедност от 310 лева.

Ася Гонева от КНСБ пък цитира данни, според които за периода 2007-2017 г. издръжката на живот е нараснала с 41.3%, като се очаква до средата на тази година ръстът да стане 45%. Брутният доход за 2017 г. достига до 81% от необходимите средства за издръжка, което е положително, но ситуацията с нискодоходните домакинства остава тежка - при тях делът на разходите за храна и издръжка на жилището достигат от 55 до 62 на сто от общите разходите. Според Гонева те не могат да си позволят да пренасочат разходи към образование.

Данните на синдиката за средата на настоящата година показват, че 31 на сто от домакинствата живеят с общ доход на човек до линията на бедност - 321 лева. 44 на сто от домакинствата са от линията на бедност до необходимите средства на живот, само 25 на сто имат общ доход на човек над издръжката на живот, която е 590 лева на човек от домакинството.

За да живее едно семейство нормално, то и двамата работещи родители трябва да имат възнаграждение от по 1180 лева месечно. В сравнение с нетния размер на средната работна заплата, изоставането е 26% за 10-годишен период, сочат сметките на КНСБ.

Важен е не само растежът, но и разпределението на доходите

При формирането на икономическите политики трябва да се вземе предвид както растежът, така и разпределението на доходите, смятат експерти, изказали се на форума.

Според икономиста в Австрийския институт за икономически изследвания Атанас Пеканов преди време в икономическата теория е имало предпоставяне, че с икономическия растеж автоматично вървят неравенства, които след това ще започнат да намаляват. По думите му вече е ясно, че това намяляване не се случва автоматично, а прекалено високите неравенства могат да бъдат опасни. В същото време в България икономическите неравенства са най-високи от всички страни в ЕС. Според него неприятното е, че неравенствата остават толкова големи и при разполагаемия доход след данъци и социални трансфери, което показва, че данъчната и социална система не подпомага намаляването им.

Пеканов очерта мерки за противопоставяне с неравенствата и бедността като въвеждане на необлагаем минимум, диференцирана ставка на ДДС, както и засилено таксуване на натрупания капитал - силно прогресивен данък върху наследствата, върху големите имоти и имущества, увеличаване на максималния осигурителен доход, данък дивидент и екологични данъци.

По думите на Пеканов образователните неравенства са също един от основните проблеми, защото унищожават бъдещия потенциал на икономиката на България.

КТ "Подкрепа": Богатите са политически представени, бедните - не

Лидерът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов отбеляза, че проблемът е в това, че най-високодоходните групи в България са политически свръхпредставени, докато нискодоходните почти нямат политическо представителство.

"Нашето състояние в ЕС е състояние на все по-голямо потъване в евроблатото на европейската бедност", каза проф. Гарабед Минасян. Според него планирането на разходната част се отдава значително по-трудно на Министерството на финансите. По думите му планираното като капиталови разходи не се изпълнява - за 2009 година при гласувани от НС 48 милиарда лв. капиталови разходи, реализираните са 38 милиарда. Ако тези 10 милиарда лева бяха реализирани като съществени дългосрочни инвестиции, те биха довели до ръст на БВП от 33-35 милиарда лева и към днешния момент БВП би бил с една трета по-висок, допълни експертът. Според Минасян инвестиционната държавна политика у нас се оценява като рискова и водеща до мащабни корупционни практики.

Не е вярно, че социалното подпомагане в България е достатъчно като разходи, коментира Ваня Григорова от КТ "Подкрепа". Тя цитира данни, че за 2017 г. 836 млн. лв. са отпуснати за социално подпомагане, като най-голямата част са детските надбавки. "Тази ситуация не може да се оправи с по-добро администриране, просто парите са малко", заяви Григорова. Тя посочи, че разходите за борба със социалното изключване в България са девет пъти по-ниски от разходите за борба срещу социалното изключване в ЕС.