Русия: Активисти се борят за паметта на жертвите на съветските репресии

Историята може и да се пише от победителите, но малка група руски активисти правят всичко по силите си, за да се убедят, че битката им да запазят жива паметта на милиони жертви на репресиите на съветската власт не е загубена, поставяйки по една малка стоманена паметна плоча от време на време.

Президентът Владимир Путин отстрани онези, които стигнаха най-далеч в разследването на продължилите седем десетилетия престъпления на комунизма, може би воден от опасения и страхове да не се направят сравнения с неговото собствено потисничество над инакомислещите или да не се погази патриотизмът - необходимата движеща сила на неговата война в Украйна.

Неправителствената организация "Мемориал интернешънъл" (един от лауреатите на Нобеловата награда за мир за 2022 г. - бел. ред.), която е водещият летописец на събитията, бе забранена преди близо две години след усърдна работа в продължение на три десетилетия. Участниците в проекта "Последен адрес" обаче успяха за няколко години да поставят хиляда и двеста възпоменателни плочи на сгради из цяла Русия. Всяка една от тях е в памет на жертва на съветската репресия, като плочите са поставени на последния адрес, на който са живели тези хора, преди да бъдат екзекутирани, пратени в изгнание или оставени да гният в наказателна колония.

Върху всяка една такава мемориална плоча с размери 19 на 11 см са гравирани името на покойника, професията му, датата на неговия арест, на неговото интерниране или на неговата екзекуция и датата на официалното му реабилитиране.

"Всяка плоча е поръчана от някого. Ние не си измисляме имена... Възпоменателният проект "Последен адрес" е плод на обществена инициатива", казва 75-годишният Михаил Шейнкер, координатор на програмата за Москва. Случва се от някои населени места да връщат обратно плочите, за да не противоречат на доминиращия там патриотизъм, или пък, както казват, за да не превръщат града си в гробище. "Хората, които говорят за гробища, забравят, че нашите герои нямат свои гробове", отговаря Шейнкер. "Те са заровени в масови гробове", допълва той.

Паметни плочи биват сваляни, а понякога - заменяни

Евгения Кулакова, координатор на "Последен адрес" за Санкт Петербург, казва, че в града са били поставени 434 плочи от 2015 г. насам, и то винаги със съгласието на собственика на съответната сграда. Поне 45 от тях са били тайно свалени. Някои, като плочата на Василевския остров, също толкова тайнствено са се върнали на мястото си.

"Тя вися там един ден, тогава някой я свали - никой не казва кой. Седмица по-късно на мястото се появи дубликат. Още една седмица по-късно някой окачи оригинала до дубликата", разказва Кулакова.

"Кой е свалил плочата! Кой е направил дубликата? Не знаем нищо. Но това означава, че проектът е жив. Това значи, че има хора, които искат да ги запазят (плочите - бел. авт.), дори и други да са против тях", казва Михаил Поленов, за чийто дядо бе направена плоча. Той има усещането, че инициативата намира почва.

"На мода сега са хората, които нямат нужда от памет", допълва Поленов. Неговият дядо по майчина линия, кадровият военнослужещ Алексей Перемитов, е бил разстрелян на 28 юли 1937 г. Той е един от хилядите обвинени в шпионаж и конспирация в разгара на Голямата чистка на Йосиф Сталин, известна и като Големия терор. Поленов, който разследва случая от 1989 г., изказва благодарността си на "Последен адрес".

Когато отива на откриването на друга паметна плоча тази година, той разбира, че я поставят там, където е стояла плочата на дядо му, свалена без неговото знание. "Не са ми казали нищо, защото им е било мъчно за мен. Когато разбрах, щях да припадна", казва Поленов.

85-годишният художник Владимир Овчинников се надяваше, че неговият музей на политическите репресии, в който има десетки негови портрети на жертви, ще бъде открит в Боровск, на 115 километра югозападно от Москва, на 29 октомври - Деня в памет на жертвите на политическите репресии. Местните власти обаче отмениха събитието. Това не е първият случай, в който е бил възпрепятстван Овчинников, чийто дядо е бил разстрелян от болшевиките на Ленин през 1919 г., а баща му е бил арестуван по време на сталинската чистка.

"Защо да мълчим? Защо да крием нещата, които са се случили?, пита той. "Вместо да се учим от уроците, ние създаваме държава на ненаучените уроци", казва Овчинников.

По БТА