Президентът се е превърнал в цар, властта му изглежда абсолютна. Но недоволството на народа расте и може би пак сме на прага на някаква революция, като тази през 1917 - констатира известният руски писател Виктор Ерофеев, цитиран от Дойче Веле.
Днес сме на път да се възправим от руините. Плуваме в море от съсипани ценности. Запазили сме се като народ, но ни липсват общите същностни представи за живота. Всеки стиска своята торбичка с ценности, които се търкалят в нея подобно на лъскави топчета. Топчета има както за великата руска империя, така и за сталинизма, за вечния бунт и съпротивата, за демокрацията и за безплодната екзалтираност, за либерализма и обожанието към властта. Следват по-особените топчета на старите руски средновековни представи за доброто и злото, тези на православието, но и на открития цинизъм и истинското безчестие. Торбичките съдържат и страх, и патриотизъм, угодничество, космополитност, лукавство, чуждопоклонничество и собственоръчно направен фашизъм.
Едва ли в Русия могат да се намерят и двама души, които да имат едни и същи ценности. Даже хората, които са си близки, притежават различни сбирки от топчета. В торбичките постоянно попадат нови попълнения, а някои от топчетата сменят значението си. Днес патриотизмът е едно, утре - друго. Системата е пределно объркана, вечни остават само подозрението и недоверието. Или недоспиването и гневът. Ако тръгнеш по московските улици, ще се натъкнеш все на недоспали хора. Никой не се смее. Въпреки това топчетета се насочват в една посока - нещо се променя. Всички вървим към революция. И повтаряме собствената си история.
Под знака на привидната радост
Встъпването на Путин във власт бе съпроводено от камбанен звън, благословията на патриарха и аплодисментите на лакеите. Празникът обаче бе мрачен, тъй като церемонията бе предшествана от ужасни сблъсъци между полицията и противниците на Путин. Подобно нещо в руската история е имало само веднъж - през 1825 г., когато декабристите се опълчват срещу новия цар Николай Първи. Те са заточени в Сибир, петима от тях са обесени. Този път официалната церемония премина под ехото на протестните викове на демонстрантите, бити в автобусите на полицията. След мирните демонстрации през зимата това бе рязък обрат към насилие. Държавната политика показа безкомпромисността си. И е много вероятно да тъгуваме за дребния и безпомощен Медведев.
Путин управлява от Кремъл, в центъра на град Москва, който не му даде и половината от подкрепата си. Дали ще се чувства добре в тази толкова враждебна Москва? Предложението на един от министрите му да премести столицата в Сибир може и да звучи куриозно, но има своите основания.
Путин надали ще предложи диалог на опозицията. По-скоро ще се заеме да създава една привидна двупартийна система. Третият му мандат така и така ще се състои само от привидности - за модернизация, за сътрудничество със Запада, за решаването на социалните проблеми. В действителност обаче сме свидетели на отдалечаване от Запада под влиянието на евроазиатската ориентация, и то при положение, че Русия никога не е откривала бъдещето си в насочването на изток.
Путин обича властта и надали ще се задоволи с шестгодишния си мандат. А с опозицията ще се оправи. Тя е широка, но не представлява целия народ, а и е разпокъсана. В протестите от шести май имаше и нещо отчаяно. За разлика от демонстрациите през зимата, тези протести бяха водени от най-радикалните сили на опозицията, които се надяват на един вид "Оранжева революция".
Дали няма да има нова разправа с недоволните?
Дали Путин ще помилва новите декабристи, дали ще организира публични процеси? Сега той е царят, общественото мнение не го интересува. И можем само да се надяваме, че царят няма да се превърне в див звяр. Общественият мир, към който поддръжниците на Путин призовават в името на Русия е всъщност опасна за живота на страната стагнация. А продължителността ѝ, на фона на проспериращ Китай и редом с Европа, ще зависи от цената на петрола. Както и от търпението на безучастното население в провинцията. Разединената в отношението си към Путин страна наподобява клатушкащ се инвалид.
Никой не знае колко време ще мине, докато започне революцията. През 1916 Ленин все още не подозираше, че тя е пред вратата. Но най-важното вече е факт: започнахме да мислим какво ще се случи след това. Големи революционни писатели и поети като Маяковски днес няма. Либералните сили в страната са слаби. Но справедливият народен гняв е налице, и става все по-голям. А силата на държавата отслабва - с нейните глупости, провокации и страх. Държавата обаче разполага и с решителност - няма да дадем властта! А и всички си спомнят какво се случи с кулаците и капитализма. Хората още не са забравили разстрела на царското семейство.
Колко палати бяха построени в околностите на Москва! Хиляди. С крадени пари. Кой ще ни ги върне? Мечтая за революция, но не си я пожелавам. В мечтите си виждам една страна, обединена от стойности и култура, виждам един разумен и просветен регент, който води народа. О, Боже! Това са мечтите на руските революционери от 19 век! Обратно в реалността. Би било хубаво просто да живееш в една нормална страна. С честни избори. С полиция, която поне донякъде проявява човешко отношение. Както изглежда - не сме заслужили това.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
46 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Приказката за гладната кокошка и просото е известна по целия свят.
Да ве.Заплати по 2000-2500 долара с воден знак сърп и чук.
Да ве.Ша си напечатат повече рубли,за неколко империи рубли,irudoкато заместител на доларите..
Петрола скоро по 50 ДОЛАРА барала.Какво става,когато по-малко доларчета постъпват от експотра на петролни продукти от Рус?Понеже това им е единствено значително перо на внос на така важните за съществуването на тая държава ДОЛАРИ`?
Да ве. Ша са разпадни на неколко империи
Сепаратистките центробежни сили са толкова големи, че въпрос на време е разпада на Русия.Обикновено разпада на империите продължава дълго, понякога с векове, но при Русия това се случва в рамките на един човешки живот.
На гара елин пелин трети ден хората са подложени на тормоз по телефон и старите ги обират престъпници .Претекста е че близки са катастрофирали. Полицията казва че стигали до карта прима при разследването и не можели да ги хванат- СПЕШНО МЕРКИ.
Унизителното поражение в Японско море дава основание на сегашните плямпачи на теориите на конспирацията да разнасят на ляво,на десно,че ето видите ли,още в 1905-та са ги гласили да им наложат комунистическа диктатура и да ги изкарат извън цивилизацията и нормалното развитие.Тия теории се появиха в 90-те.И по-рано ги е имало,а дали това е истина? Освен от цар,Русия се ръководи и от министри,разбира се-от министерски съвет,чийто Статски министър,а и колегите му съвсем не са случайни хора,а хора,дишащи въздуха на висшия свят на Европа.Хора,които разбират,шващат кой е действителния коварен враг на империята и кой е съседа.С кого трябва да се взаимоподпомага и от кого трябва да се пази страната.
Това е ясно кат ленинградска бяла нощ в края на втората половина на юни.Ясно е,че се върви към по нататъчен разпад.Някога империята растеше.Растеше неоснователно,т.е. в разрез с пропорцьонално развитие,а както знаем всяка система съществува в пропорцьонално отношение с друга.Наруши ли се пропорцията,почва се по правилата на доминото.Руснаците постройха железница до Владивосток.Тя стана гръбнакът на империята.Търговията им вървеше с великите сили.Идеше време и за продължение на реформите на Цаця Освободител.На …
някого му хрумна идеята за продължение на тая железница по протежение на Корея.Кому беше нужно това?Пилеенето на средства.а това пилеене си има корени,които съвсем не са от времето на болшевиците,а от по-рано.И какво се оказва?Оказва се,че царуването на Николай втори е съпътствувано със заговор,заговор,който накрая го сваля от трона и хвърля страната в пропастта.
Като продължили железницата по Корея,излезли на Порт Артур и там изядаха сапара.Там влезоха в конфликт с другите велики и американците,като техни най-близки им обърхаха гръб.
33, Русия няма нужда от още една революция, а от демокрация. Но това ще стане, когато народът узрее за това. Няма да е скоро, може да е и след 100 години. Естествено, че Русия няма и да се разпадне. Една от целите на диктатурата е точно тази. Големите размери на Русия са изгодни за големите пари.