Русия се върна към сталинската оценка на пакта Молотов-Рибентроп

Седемдесетата годишнина от подписването на договора за ненападение между Германия и Съветския съюз, известен като пакта Молотов-Рибентроп, показва, че консенсусът в оценката на това историческо събитие е много далечен. Споровете за ролята на договора в историята на Втората световна война по своята разпаленост и безкомпромисност напомнят идеологическото противопоставяне от времето на "студената война". Само че сега Кремъл се отбранява самотен, при пълно отсъствие на каквито и да било съюзници в чужбина. Затова пък с поддръжката на мнозинството от населението на Русия.

Впрочем, и сред руското общество съществуват също толкова полярни и бизкомпромисни оценки за това събитие. Едни го смятат за позорен и го наричат "спусъкът" на Втората световна война, други виждат в него необходима мярка на самозащита след "мюнхенския сговор", който развързал ръцете на Хитлер. Без споменаване на Мюнхен не минава нито една дискусия за пакта, противопоставянето на двете събития стана задължително и все повече напомня детските оправдания в стила "той започна пръв".

Омиротворяване

Да се оправдае мюнхенският позор от 1938 година наистина е трудно. Великобритания и Франция, които тогава не приличат много на днешните европейски държави, а са метрополии с обширни отвъдморски владения, дават на Германия Судетската област в Чехословакия. При това на преговорите не присъстват чешките ръководители, а делегация на СССР не е поканена – на великите сили не за първи път им се налага да решават съдбата на другите страни, така да се каже, самостоятелно.

По това време Хитлер отдавна и приключил с Версайския договор, с който официално завършва Първата световна война. През 1919 г. победителите, налагайки на Германия крайно тежки и унизителни условия, въвеждат строги ограничения за германските въоръжени сили, разпределят си немските колонии и задължават Берлин да изплаща репарации в продължение на 70 години (до 1988 година!).

Умните хора още тогава предупреждавали, че Версайският договор в тази форма е бобма с часовников механизъм и ще доведе до нова война. Те не сгрешиха, но горчивият урок не мина даром – след края на Втората световна война с победената Германия се отнесоха по съвсем друг начин.

Когато през 1935 година Германия официално отказва да изпълнява условията на Верайския договор, на хоризонта вече отчетливо се вижда призракът на нова война. Но народите на Европа, още добре помнещи неотдавнашната безсмислена касапница, са готови на всичко за запазване на мира. Така възниква идеята за омиротворяване: да бъде върнато на Германия част от отнетото ѝ, за да бъде успокоен Хитлер.

Опитът не успял, "политиката на омиротворяване" се проваля. След подписването на 29 септември 1938 г. на Мюнхенското съглашение Хитлер не се задоволи само със Судетската област и скоро Чехословакия (един от най-големите по онова време производители на оръжие в Европа) престава да съществува като единна и самостоятелна държава. При това в разделянето ѝ редом с Германия участват Полша и Унгария. В замяна на Тешинската област в Чехословакия бъдещата първа жертва на Втората световна война – Полша – получава на границите си готвещият се за атака вермахт. Скоро същото "гребло настъпва" и Йосиф Сталин.

Завоят

Съветското ръководство имало избор – да влезе в съюз с буржоазните демокрации срещу Германия или да се договори с Хитлер. Всички те, от гледна точка на ръководителите на първата в света страна на работниците и селяните, са врагове на Съветския съюз. По техен адрес от страниците на съветските вестници безразборно летят почти улични ругатни.

През 1939 г., когато става ясно, че новата война не е далеч и, че Хитлер няма да може да бъде спрян с мирни средства, Англия и Франция започват да търсят възможности да се договорят с Москва (според съветската версия пък всъщност Сталин се опитвал да създаде широка антихитлеристка коалиция, но Лондон и Париж не проявили интерес и вкарали преговорите в задънена улица). Германия се стреми на всяка цена да избегне война на два фронта и също давала недвусмислени сигнали за готовността си за сътрудничество.

Въпросът защо Сталин избира германците, а не французите и англичаните, досега остава дискусионен. От неговия отговор в голяма степен зависи и оценката за събитията от онова време. Наборът е версии е доста широк – от желанието да се отложи влизането на СССР във войната, да се предотврати завладяването на Прибалтика от германците и да се премести границата по-далеч от промишлените центрове, до реализацията на собствените експанзионистични планове и намерението да се влезе триумфално в обезкръвената от войната Европа. Ролята на англо-френската дипломация също не се оценява еднозначно.

Завоят на Москва от проклятия по адрес на фашистите до подписването на пакта се извършва стремително и неочаквано за много европейски партии и движения с комунистическа ориентация. Хитлер бърза, вече всичко е готово за нападението срещу Полша, което трябва да стане преди есента. Отначало млъкват вестниците, а след кратки консултации на 19 август Москва и Берлин подписват икономическо споразумение.

До началото на есента остава катастрофално малко време и Хитлер в лично послание до Сталин го моли колкото се може по-бързо да приеме министъра на външните работи на Германия Йоахим фон Рибентроп. Сталин му влиза в положението и насрочва среща за 23 август. Именно тогава е подписан пактът Молотов-Рибентроп. Работното съвещание завършва с банкет с голямо количество тостове.

По-късно Хитлер признава, че преди подписването на договора си губи съня – толкова важен за него е бил този съюз. Освен основния договор за ненападение страните подписват и секретен допълнителен протокол за разделяне на сферите на влияние в случай на "териториално-политическо преустройство", тоест, просто си поделят Източна Европа.

Случая на "преустройство" скоро настъпва. На 31 август договорът е ратифициран от Върховния съвет на СССР, като на депутатите не им казват за съществуването на секретен протокол, който засяга съдбата на трети страни. На следващия ден германските войски пресичат границата на Полша. На 3 септември Англия и Франция обявяват война на Германия – започва Втората световна.

На 17 септември в източните области на Полша влизат частите на Червената армия, на 22 септември в Брест се провежда тържествен парад, в който участват части на Работническо-селската Червена армия и на вермахта, по повод предаването на града на Червената армия съгласно съветско-германските договорености. На 28 септември Германия и СССР сключват Договор за дружба и за границата. Формално СССР влиза във Втората световна война на 22 юни 1941 г., но фактически това става през септември 1939 година.

Тогава още никой не знае, че стремейки се да извлече уроци от позиционната криза на Първата световна война, когато с месеци армиите безпомощно се изтощават една друга, без да са в състояние кардинално да променят линията на фронта, германските генерали са разработили новата стратегия за бойни действия, получила названието "блицкриг". Преди полската кампания те и сами все още не вярвали докрай в тази стратегия.

Оказва се обаче, че нововъведението придава на вермахта невиждана мощ – в Полша го изпитват и усъвършенстват, след което разгромът на Франция през 1940 г. отнема само няколко седмици. За годините на продължителна борба за взаимно унищожаване, както ставало в началото на века, вече не се говори. Две години след подписването на пакта Молотов-Рибентроп германците са вече пред Киев, а след още няколко седмици започва битката за Москва. Тогава вече на Сталин му се налага да търси помощта на Запада и да настоява за материална помощ и най-бързо откриване на втори фронт.

Наследниците

В съвременна Европа е трудно да се намерят привърженици на Мюнхенския договор. Той повсеместно е признат като провал на западната дипломация, различават се само оценките за дълбочината на този провал. В най-мекия вариант се признава, че Англия и Франция са се "заблуждавали добросъвестно", мислейки, че Хитлер може да бъде спрян с подаяния.

Остро критични оценки за съглашението с Хитлер прозвучават още веднага след подписването му – в демократичните държави винаги е имало политици, намиращи се в опозиция на властта. А думите на британския премиер Невил Чембърлейн "нося мир на нашето поколение", казани на стълбичката на самолета на връщане от Мюнхен, стават обект на подигравки и сарказъм още преди началото на войната. След 1 септември 1939 г. вече всички са единодушни в негативната оценка за "мюнхенския сговор".

С пакта Молотов-Рибентроп всичко се оказва по-сложно. Нюрнбергският трибунал се постарава въобще да избегне детайлния анализ на предвоенната ситуация - на него, както е известно, победителите не са ги съдили, въпреки, че подсъдимият Рибентроп (осъден в края на краищата на смърт) активно се опитва да се позовава на пакта. По същото време независимо от най-строгата секретност за съществуването на секретния протокол на ниво слухове са знаели мнозина.

През 1945 г. немският оригинал на протокола е взет от съветските войски и отнесен в Москва. Следите на този текст обаче остават в многобройни документи. Следват публикации, сред които най-голям резонанс предизвиква сборникът на Държавния департамент на САЩ "Нацистко-съветските отношения. 1939-1941 г.", излязъл през 1948 г.

Разбирайки, че самият пакт и секретният протокол към него нанасят вреда на образа на СССР като главен борец с фашизма, през 1948 г. Сталин подготвя "историческа справка" под заглавие "Фалшификатори на историята". Същността на застъпената в нея теза е, че договорът е "гениален" ход на съветското ръководство, предотвратил обединението на буржуазните страни и нацистка Германия срещу СССР.

Тезисите от справката влязоха във всички съветски учебници по история и станаха основа за официалната трактовка на събитията за много години напред. За съществуването на секретния протокол съветските хора не знаеха чак до края на 1980 година. Самият Вячеслав Молотов вече като пенсионер до смъртта си категорично отричаше съществуването на протокола. За него мълчаха и генералните секретари на КПСС от Хрушчов до Горбачов, въпрески че за съдържанието на Специалната папка номер 34 от архива на ръководителя на съветската държава е знаел всеки от тях .

С началото на перестройката за историческата оценка на пакта и секретния протокол към него заговориха и в Русия. През 1989 г. Конгресът на народните депутати на СССР прие постановление за политическата и правна оценка на съветско-германския договор за ненападение от 1939 г., в което безусловно осъди подписването на секретен протокол с фашистка Германия.

На 3 юли 2009 г. Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа в своята "Вилнюска декларация" призова за отваряне на архивите и отказ от възхваляване на тоталитарното минало. Депутатите подкрепиха инициативата на Европейския парламент, който предложи за 70-годишнината от подписването на пакта Молотов-Рибентроп 23 август да блъде обявен за общоевропейски ден на памет за жертвите на сталинизма и нацизма.

Последва реакция на възмущение от Москва. Непосредствено преди паметната дата Службата на външното разузнаване публикува разсекретени материали, от които следва, че сключването на пакта било единствената достъпна мярка на самоотбрана за СССР в създалите се през 1939 г. условия. И отново с лошо бе споменат Мюнхен.

Сред руските историци няма единодушие в политическата и моралната оценка на договора и секретните протоколи – споровете продължават и градусът на дискусията не спада. В същото време официалните оценки, както показват и материалите на външното разузнаване, не са отишли далеч от подготвената под ръководството на Сталин "Справка".