Русия, Турция и Румъния с най-много осъдителни присъди пред съда в Страсбург

Русия, Турция и Румъния водят негативната статистика за най-много осъдителни присъди пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) през 2016 година. България заема седмото място от 47 страни.

Класацията все пак има един неоспорим лидер – Русия. Страната е намерена за виновна по 222 дела за нарушаване на основни човешки права. На "далечно" второ място е Турция със 77 присъди, а Румъния е трета с 71. Украйна е съвсем близо до Румъния на четвъртото място със 70 присъди.

Съвсем по-различно изглежда статистиката, ако броят на присъдите се изчислява на база на населението на държавите. Тогава на първо място излиза Малта, втора е Хърватия, а трета е България, показва проучване на Mediapool.

Най-голям дял от осъдителните присъди срещу България са за нарушения на правото на собственост (14), следва защитата на неприкосновеността на личността (9) и правото на честен процес (9).

По четири дела България е осъдена за нарушаване на свободата на изразяване. Тук страната ни е в една печална група заедно с Унгария (6 присъди), Турция (7) и Русия (4). По-голямата част от страните от ЕС нямат нито едно дело по този член от Конвенцията за защита правата на човека.

Все пак България бележи значителен напредък в графата дела за бавно правосъдие. През 2016 година няма нито едно дело, водено на това основание, докато преди три години това бе една от основните причини за присъди срещу страната. Това се дължи на въведения вътрешен механизъм за обезщетяване на жертвите на бавното правосъдие.

Често в България опасността от нарушаване на човешки права се сочи като основен аргумент срещу въвеждането на румънския модел за борба с корупцията. В началото на тази година председателят на съда в Страсбург Гуидо Раймонди отбеляза, че за първи път от 2013 година броят на новите дела в ЕСПЧ се е увеличил с 32%. Вина носят три държави – Унгария, Румъния и Турция.

Новите случаи, засягащи Унгария и Румъния, са се увеличили съответно с 95% и 108%, специално отбелязва съдия Раймонди. Той уточнява, че това се дължи главно на жалбите срещу условията за задържане в двете държави.

На този етап публично достъпната статистика на ЕСПЧ не дава отговор на въпроса дали това се дължи на действията на независимата антикорупционна прокуратура (DNA) в Румъния. През последните четири години DNA e много активна и всяка година образува по над 1000 дела за корупция срещу лица от средните и високите етажи на властта.

Антикорупционната прокуратура съществува от 15 години и дейността ѝ трябваше отдавна да е създала лавина от дела пред Страсбург, ако има системен проблем. През 2016 година Румъния е осъдена по 28 дела за нечовешко и унизително третиране, които се постановяват обикновено за брутални полицейски задържания, както и лоши условия в затворите и арестите. Има 12 присъди за липса на ефективно разследване, както и 16 присъди за липса на справедлив процес.

При почти тройно по-малката по население България има 6 присъди за нечовешко и унизително третиране, две за липса на ефективно разследване, както и 9 за липса на справедлив процес.