Русия в председателското кресло на Г-8

От деня, в който ексклузивната Група на седемте индустриално развити държави отвори вратите на клуба си за Русия през 1998 г. и стана Групата на осемте, трябваше да се очакват неприятности. Русия не отговаряше нито на критерия за богатство, нито на критерия за демокрация. Жестът с приемането на Москва беше направен по-скоро да насърчи демократичния процес. Днешната тъжна реалност е, че макар Русия да е малко по-богата благодарение на високите цени на нефта, тя е по-малко демократична от преди присъединяването. Какво могат да направят другите сега, когато Владимир Путин е на председателското място?

Отговорът е: малко. Първо, руският президент е популярен в родината си с това, че обърна хода демократичния процес, създавайки изкуствени политически партии да подкрепят режима, възстановявайки държавния контрол над много от телевизионните канали и сега прокара закон за ограничаване на неправителствените организации. Той не демонстрира много уважение към бившите съветски републики Украйна и Грузия, които в момента са му съседи. Той разтревожи европейците, като използва контрола си над доставките на газ и нефт, за да задържи влиянието си в региона. Сега и Европа, и САЩ също се нуждаят от неговата помощ: предимно за да убеди Иран да се откаже от ядрените си амбиции.

Парадоксално е, че Путин направи енергийната сигурност главна тема на своето председателстване в Г-8, а след това го отбеляза със спирането на връх Нова година на газа за Украйна. Сега Европейският съюз смята Русия за източник на енергийна нестабилност и ускорява закъснелите си усилия за изработване на единна енергийна политика, която включва нови връзки между страните, нови хранилища и търсене на източници, които ще позволят уравновесяване на прекалената зависимост от “Газпром”  - доставчикът, контролиран от Кремъл.

Като потребители на енергия, европейците нямат много лостове за влияние върху Русия, откъдето са основните доставки, и Путин знае това. Те могат да приведат в ред собствения си дом. Могат да убедят Путин да ратифицира Енергийната харта, която би осигурила достъп до тръбопроводите на “Газпром” на независими доставчици (включително централноазиатски) – но контролът над кранчетата ще остане в “Газпром”.

Единственият инструмент, с който все още разполагат останалите членове на Г-8, е решението да осигурят ли или не на Путин международния престиж, за който той мечтае. Вече е късно да бъде изключен или да се откаже присъствие на юлската среща на върха в Санкт Петербург. Това ще разстрои Путин, но няма да го накара да измени на политиката си. Седемте лидери могат обаче да използват тази трибуна, за да обяснят публично - по-скоро с тъга, отколкото с възмущение, защо ги притеснява отстъплението на Русия от демокрацията, както в самата страна, така и в отношението към съседите ѝ.

Що се отнася до Г-8, с допускането на Москва, тя престана да бъде демократичен клуб. Присъствието на Москва подчертава абсурдността на отказа за достъп на Китай и наистина демократичната Индия. Колкото по-скоро ги приемат, толкова по-добре. С Путин в председателското кресло, Г-8 изобщо не може да се нарече ексклузивен клуб.

Още от Бизнес