Руски министри в България: решаване на въпросите

България, смятана в продължение на много година за наш най-близък съюзник в Източна Европа, в последните месеци зарадва привържениците на "енергийната независимост" на Европейския съюз от Русия с поредица въпросителни знаци над съвместните си проекти с нашата страна. Новото правителство на Бойко Борисов скоро след победата на изборите през юли тази година на възглавяването от самия Борисов партия ГЕРБ пое курс към "ревизия" на споразуменията с Русия, сключени от предишния кабинет. Да напомним, че предходното правителство на България начело със социалиста Сергей Станишев, живял много години в Русия, гледаше на контактите с руските енергетици като на ключ към решаването на стоящите пред страната проблеми.

Въпреки това идващите от София сигнали говорят за това, че прагматизмът в действията на българския кабинет все пак ще надделее и продължителната пауза ще завърши с възобновяване на трите най-важни проекта, свързващи Русия и България. Повече или по-малко ясно това ще стане вероятно в петък на 18 септември, когато в София ще пристигне министърът на енергетиката на Руската федерация Сергей Шматко.

Какви са тези три проекта? Първият и най-важният е проектът "Южен поток", призван да доставя на пазарите в ЕС природен газ от Русия по нов тръбопровод, заобикалящ най-проблемната за Русия транзитна страна – Украйна. Този проект, замислен съвместно от "Газпром" и италианския енергиен гигант ЕНИ по думите на руския премиер Владимир Путин е призван до постави България в списъка на ключовите енергийни възли на региона. Спонсорираният от ЕС и САЩ проект "Набуко", също включващ и България като транзитна страна, се конкурира с "Южен поток" от гледна точка на руските газови компании или чиновниците от ЕС, но за българските национални интереси тук няма никаква алтернатива. Предишният премиер Станишев, президентът на страната Георги Първанов, пък и съратниците на днешния премиер не веднаж са казвали, че с удоволствие биха видяли България в центъра и на "Набуко" и на "Южен поток". Възможна ли е промяна на тази политика при новия премиер Борисов?

"Отговорът на този въпрос е почти еднозначно "не", промяна в стратегическата линия по отношение на "Южен поток" няма да има", коментира ситуацията заместник-главният редактор на централния български вестник "Дума" Георги Георгиев. "Ако внимателно погледнете текста на разговора на нашия премиер с Владимир Путин на 1 септември в Гданск, ще видите, че Борисов ясно казва, че "Южен поток" ще се строи", казва Георгиев. Отказът от проекта би означавал отстъпление на българския премиер от собствените му думи, което с него се случва крайно рядко.

Вторият руско-български проект е нефтопроводът Бургас-Александруполис, наричан още "православен" нефтопровод, тъй като преминава през територията на най-големите православни страни в района. Междуправителственият договор между Русия, Гърция и България за неговото строителство бе подписан още през 2007 година. Предполага се, че този тръбопровод ще стане достойна алтернатива на вече функциониращия нефтопровод Баку-Джейхан, също призван да транспортира петрол от Черноморско-Каспийския район в страните на Южна и Централна Европа. Да напомним, че навремето Баку-Джейхан струваше доста скъпо на западните компании, а по отношение дължината на тръбата и времето за доставка 280-километровият Бургас-Александруполис явно е печеливш.

И накрая – третият проект – строителството от "Атомстройекспорт" на АЕЦ в Белене. Конкурсът за този обект бе спечелен още през 2006 година от руската компания, която победи "Уестингхаус" и други западни конкуренти. Целта е построяването на два блока по 1000 мегавата.

През последните седмици българската страна изрази редица притеснения за високата цена на проекта. Уви, времената, когато СССР строеше подобни станции в рамките на "братската помощ" почти даром, наистина отминаха. Навремето руските атомни енергетици построиха в България няколко обекта, включително АЕЦ в Козлодуй, закрита през 2002 година по искане на ЕС. По този повод руската страна вече понесе определени загуби, доколкото на затворената станция няма как да продадеш нито резервно оборудване, нито гориво за реактора. Затова и ръководителят на "Росатом" Сергей Кириенко, който също се отправя в България в близките дни, най-вероятно ще е принуден да настоява на цена, не отличаваща се много от заложената първоначално в проекта (минимум 4 милиарда долара).

Впрочем, за България играта си струва. Или, по-точно, мегаватите електроенергия си струват милиардите. Ако погледнете енергийната стратегия на България, приета преди две години, към 2016 година страната ще се нуждае от допълнителни 2 хиляди мегавата електроенергия. Да ги даде може само АЕЦ в Белене – други варианти засега просто няма.