Руските депутати признаха грузинските отцепнически райони

Руските депутати настояха в понеделник Кремъл да признае двата отцепнически района в Грузия – стъпка, която вероятно ще влоши отношенията на Москва със Запада, който реагира остро на руската военна интервенция в бившата съветска република.

Горната камара на парламента, Съветът на федерацията, прие с пълно мнозинство от 130 гласа резолюция, призоваваща президента Дмитрий Медведев да признае независимостта на сепаратистките райони Южна Осетия и Абхазия.

Това става десетина дни след едноседмичната война за Южна Осетия, предизвикана от опита на Тбилиси да си възстанови с военни средства контрола над провинцията, което предизвика мащабна руска контраофанзива по суша, въздух и море.

"Ние сме длъжни да подкрепим стремежа на народите на Южна Осетия и Абхазия към стабилност, мир и независимост", заяви председателят на Съвета на федерацията Сергей Миронов по време на заседанието.

По думите му след разпадането на СССР грузинският парламент с незаконно решение е лишил Южна Осетия и Абхазия от автономия, което основателно е предизвикало гражданска съпротива.

Той окачестви като "изтънчен цинизъм" политиката на Грузия към народите, които векове наред са живели рамо до рамо с грузинците. Според Миронов "зверствата на грузинската военщина" могат да бъдат определени само като "геноцид" и че "ако не бяха пристигнали навреме руските войски, жертвите сред мирните жители щяха да бъдат много повече", предаде ББС.

По-късно в понеделник и всички 447 депутати от Държавната дума (долната камара на парламента) подкрепиха единодушно декларацията за независимост на Южна Осетия и Абхазия.

Резолюцията може да се тълкува като знак за реалните намерения на Медведев спрямо двата региона или като демонстрация на сила пред Запада в момента на договаряне на статута на руските войски в Грузия, отбелязва Ройтерс.

Меркел призова Медведев да отхвърли резолюцията

Държавният департамент на САЩ определи гласуването в руския парламент като неприемливо, а Белият дом обяви, че на 2 септември изпраща вицепрезидента Дик Чейни на обиколка в Грузия, Украйна, Азербайджан и Италия.

Германският канцлер Ангела Меркел призова руския президент да отхвърли резолюцията на парламента. "Безпокоя се от решението на руската Дума да бъде призната независимостта на Южна Осетия и Абхазия. Това би било нарушение на международния закон", заяви Меркел в Стокхолм, където разговаря с шведския премиер Фредрик Рейнфелд. "Предполагам, че руският президент няма да подпише тази резолюция, защото това би предизвикало много тежка и критична ситуация по отношение на териториалната сигурност на Грузия", добави тя.

Френският външен министър отхвърли санкции срещу Русия

Франция, която е ротационен председател на ЕС, свика на 1 септември среща на европейските лидери, на която ще бъдат обсъдени кризата в Грузия и отношенията на Съюза с Русия.

По-рано френският президент Никола Саркози посредничи при договаряне на споразумение за спиране на огъня, след като стотици хора в зоните на конфликта загинаха, а хиляди останаха без дом.

Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че отношенията с Москва може да се влошат, ако тя не изтегли изцяло войските си от Грузия.

Френският външен министър Бернар Кушнер обаче се изказа по-предпазливо. "Не говорим за санкции", каза той пред радио Фрас интернасионал.

"Постигане на примирие, спиране на враждебните действия и изтегляне на войските за осем дни – това е вече достатъчно много", заяви той и добави, че предстои да се анализира ситуацията.

Москва, която изтегли обратно по-голямата част от войските си, навлезли в централната и западната част на Грузия, заяви, че оставащият в страната военен контингент са мироопазващи сили, които трябва да предотвратят по-нататъшни кръвопролития и да защитават Южна Осетия и Абхазия.

Грузия и западните държави обаче възразяват на обхвата на буферните зони, които Русия сама определи и които включват двата отцепнически района. Това дава на Москва лостове за влияние и натиск в ключови територии, през които минават петролни и търговски маршрути през Грузия към Черно море.

Западните правителства са особено разтревожени от присъствието на руски войски около Поти, най-натовареното грузинско пристанище. Представители на местната власт твърдят, че руски войници са вътре в петролните терминали и изземват компютри и фотокопия.

Руският Генщаб разтревожен от западните кораби в Черно море

Съединените щати, които заплашиха да препънат кандидатурата на Русия за членство в Световната търговска организация, в неделя доставиха 55 тона помощ за Грузия, пристигнала с военния кораб USS McFaul. Това се счита за материален израз на подкрепата за грузинския президент Михаил Саакашвили, близък американски съюзник.

Тази доставка, както и изпращането на други западни кораби, раздразниха Москва, която гледа на Черно море като свой заден двор. Заместник-началникът на руския Генерален щаб полк. Анатолий Ноговицин заяви на ежедневния брифинг, че "фактът, че в Черно море има девет западни военни кораба не може да бъде друго, освен повод за безпокойство".

Ходът с независимостта като коз в преговорите със Запада

Какха Ломая, секретар на грузинския Съвет за национална сигурност, заяви, че ще е незаконно, ако Кремъл признае независимостта на сепаратистките райони.

Ако постъпи така, Русия ще се изолира още повече от външния свят и ще принуди международната общност по-активно да търси пътища за възстановяване териториалната цялост на Грузия, заяви той пред Ройтерс.

Официалното признаване на независимостта на Южна Осетия и на черноморската провинция Абхазия от страна на Русия ще предизвика колизия със САЩ и други западни държави, които поддържат териториалната цялост на Грузия.

На 14 август Медведев обеща на сепаратистките лидери, че Русия ще подкрепи курса на самоопределение на Абхазия и Южна Осетия, а освен това ще бъде негов гарант.

Въпреки това Кремъл може – както се е случвало в миналото – да игнорира призива на парламента, който би засилил напрежението със Запада и вместо това да използва вътрешния натиск като средство за натиск в преговорите със западните държави.

Въпреки многобройните призиви от страна на южноосетинците и абхазците, до този момент Русия се е въздържала да признае тяхната независимост, като в същото време през цялото време на спора си със Запада за признаване на бившата сръбска провинция Косово, Москва предупреждаваше, че се създава прецедент, който може да се приложи към двете проруски области в Грузия.

Дипломати посочват, че Русия е обезпокоена от сепаратистки натиск в някои от руските кавказки райони и изправена пред заплахата ефектът на доминото да подпали собствената ѝ територия, отново да се въздържи от официално признаване на Южна Осетия и Абхазия.

Москва твърди, че военната ѝ интервенция в Грузия и предотвратила "геноцид" в Южна Осетия и че е немислимо местните сепаратисти, които от години притежават руски паспорти и се водят руски граждани, да се съгласят на повторно обединение с Грузия.

Макар че преди сегашния военен конфликт многократно е настоявал пред Москва за цялостно руско изтегляне от Грузия, Западът няма ефективни инструменти за въздействие върху Русия, от чиито петролни и газова доставки зависи, отбелязва Ройтерс.

Междувременно Дмитрий Медведев предупреди в понеделник, че обмисля редица варианти за отношенията с НАТО, включително "прекратяване на връзките, макар че това би било ненужно развитие на събитията".Според него Северноатлантическият пакт е заинтересован повече от Русия от развитието на сътрудничеството между тях.